С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 май 2017, 8:00, 7580 прочитания

Какво ни показа проверката на банковия сектор

Безпрецедентното за България упражнение не откри големи проблеми, а и те бяха поднесени със захаросване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от класацията на "Капитал" К10, която подрежда най-добрите банки в България. Абонатите на Капитал ще получат изданието заедно със своя вестник на 5 май или ще го намерят онлайн в бизнес зона K:PRO. (Станете абонат на Капитал)
Всички останали читатели ще могат да намерят класацията в търговската мрежа или да си я поръчат онлайн тук.

Ефектът, който се търсеше, беше постигнат. След обявяването на резултатите от безпрецедентната за банковата индустрия проверка от лятото на 2016 г. до широката публика беше изпратено посланието, че всичко е стабилно, и то покълна. А малките изключения останаха като бележки под линия и скрити под солидни числа за капитализация и минималните наложени корекции на ниво система.

Зад това поднасяне имаше и притеснителни моменти, но те почти не надскочиха професионалните среди. Тунингована методология в хода на проверките и отказ да се назоват неиздържали създаде усещане, че везните леко са побутнати, така че недостигът на капитал в две от институциите с проблеми - ПИБ и Инвестбанк, да изглежда лесно преодолим. Липсата на детайли данни банка по банка също остави лош вкус. Това доведе и до критична оценка от външните наблюдатели като Европейската комисия (ЕК), от чиито подозрения за неадекватен надзор преди три години тръгна всичко и която след оптимистичния финал на AQR-а заключи: ок, но далеч от целта. А това е лошо, защото една от надеждите беше прегледът да разчисти пътя към членство в банковия съюз и да е трамплин за решителни крачки към еврозоата. Което направи и доста спорно какво е постигнато след похарчените десетки милиони левове и хилядите часове работа, отнели ресурс от банките за нормалната им работа.


Отговорът е уверението, че "второ КТБ няма", нещо което си и знаехме, защото този размах е явно неповторим. Същевременно обаче не се вижда особена решимост да се изчистват явните проблеми - кредитиране на свързани лица отвъд правилата и маскиране на лоши заеми. Още повече че с отпускането на коланите след тежкото изпитание освен хроничните проблеми в сектора се добавят и съмнения за подхващането на нови, като например все по-агресивното продаване на евтини заеми, особено на корпоративните клиенти и кандидатите за ипотеки, и то на фона на задаващо се покачване на лихвените равнища.

Какво се случи

В резюме прегледът на качеството на активите в банковата система премина през 22 институции на пазара, подминавайки шестте клона, за които отговорността носят регулаторите в други държави. Армия от над 900 външни експерти бе въвлечена в упражнението, за което се даде и достатъчно дълъг период на подготовка. То бе използвано за разчистване на балансите и въпреки това, въоръжени с методология, изкопирана от тази на Европейската централна банка (ЕЦБ), одиторите начислиха корекции за 665 млн. лв., основно заради неправилно класифицирани кредити като редовни, както и заради надценени имоти, държани като обезпечения. Това, съпоставено с размера на активите в индустрия, които са за 92 млрд. лв., не бе кой знае каква находка и доведе до преизчисляване на общата капиталовата адекватност от близо 20% на 18.9%. Дори и след намалението обаче ключовият показател остава далеч над абсолютния регулаторен минимум в Европа от 4.5% и над средните стойности на много по-развити пазари.



Индивидуалните резултати на две институции се откроиха като по-слаби - Първа инвестиционна банка, на която бяха наложени 420 млн. лв. допълнителни провизии и Инвестбанк, при която нуждата от капитал бе 105 млн. лв. Техният базов капитал от първи ред (CET1) претърпя най-драстична корекция - от 11.5% преди AQR-а на 5.2% след него за ПИБ и от 14.6% на 6.3% за Инвестбанк. И в двата случая резултатът е почти на границата на санитарния минимум от 4.5%, което показва оскъдни ресурси за реакция при проблеми. Затова и предписанията към банките бяха да укрепят буферите си, като използват постигнатата за годината печалба и потърсят външни източници за финансиране. Даденият срок бе април 2017 г.

По-притеснително бе представянето на двете банки на стрес теста. Там при утежнения сценарий двете банки излизаха на отрицателен капитал, а дори и при базисния сценарий, който бе построен върху съвсем реалните хипотези, Инвестбанк също инкасираше минус. Последствия от това нямаше, тъй БНБ счете теста за прекомерно тежък, а и ако се беше задействала да се смята капиталов недостиг по резултатите от него, трябваше да започне набиране на стотици милиони левове капитал, включително и от други институции на пазара като Интернешънъл асет банк и Токуда банк, което можеше да създаде напрежение в системата. А като цяло, погледната през резултатите на системно важните банки, тя показа устойчивост и при двата сценария.

Защо има още съмнения

Изводите от стрес тестовете са обнадеждаващи, че случаят с КТБ няма да се повтори.

Изводите от стрес тестовете са обнадеждаващи, че случаят с КТБ няма да се повтори.

Фотограф: Георги Кожухаров
Причините да продължи да има скептицизъм въпреки така поднесения добър резултат за банковия сектор са няколко. На първо място БНБ не показа нужната доза прозрачност, която да убеди обществеността, че нещо е останало скрито. За разлика от други подобни проверки в Европа у нас важна част от информацията за индивидуалното представяне на банките остана скрита. Така анализаторите нямаше как да видят например на кои портфейли са наложени корекции и как биха реагирали те при проиграваните сценарии на стрес теста.

Друг порок бе промяната на правилата за прегледа в движение. Буквално дни преди финала на проверките с няколко циркулярни писма регулаторът е изискал от външните одитори да пресметнат по различен начин рисково претеглените активи, което най-вероятно е повлияло положително върху резултата на банки преди екстраполациите на стрес теста. Подобни донагласяния винаги пораждат съмнения за причината, поради която се правят, особено като не са обяснени.

Лошо впечатление остави и комуникационното решение на БНБ да не се среща с журналистите на живо при обявяването на резултатите, като така нямаше възможност за въпроси и разяснения. Всичко се сведе до публикуването на два файла с данни на сайта на регулатора, което няма нищо общо с претенциите за прозрачност.

Всичко това не остана незабелязано от външните наблюдатели. Във февруарския си доклад за макроикономическите дисбаланси ЕК загърби дипломатичния тон с констатацията, че проверките "не бяха изцяло прозрачни и техният замисъл не отговаря напълно на препоръката". Отбелязано бе, че упражнението е изпълнено по-скоро формално и че има работа, която регулаторът трябва да довърши, за да се елиминират напълно рисковете за системата. Остава да видим доколко тази обратна връзка ще има ефект върху регулатора, още повече че в обединения банков съюз, към който България твърди, че се е устремила, AQR-ите и стрес тестовете не са събития с еднократен характер, а регулярно упражнение за надзор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БОРИКА започва да работи по проект за незабавни плащания БОРИКА започва да работи по проект за незабавни плащания

От първото тримесечие на 2021 г. потребителите ще могат да превеждат средства между банкови сметки в рамките на секунди

27 яну 2020, 2127 прочитания

Лошите кредити в България намаляват с 21% през 2019 г. 2 Лошите кредити в България намаляват с 21% през 2019 г.

Растежът на жилищните заеми продължава да се ускорява и през декември

25 яну 2020, 3049 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Левон Хампарцумян: Икономията от мащаба във финансовите услуги ще има все по-голямо значение

Главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк пред "Капитал"

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10