Ефективност и рентабилност: На косъм от рекорда

Този текст е част от класацията на "Капитал" К10, която подрежда най-добрите банки в България. Абонатите на Капитал ще получат изданието заедно със своя вестник на 5 май или ще го намерят онлайн в бизнес зона K:PRO. (Станете абонат на Капитал) Всички останали читатели ще могат да намерят класацията в търговската мрежа или да си я поръчат онлайн тук.

Обикновено банките по света са особено горди с печалбата си. Освен символ за добро управление и стабилност те са и нещото, което инвеститорите искат и от което зависи и бъдещето и доходите на мениджмънта.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

В България, където само няколко банки се търгуват на борсата, а и те вече десет години не разчитат реално на капиталовия пазар, положението е малко различно. Преекспонирането на печалбата, която тази година надмина милиард за пръв път от 2008 г., неминуемо носи повече негативи и брожение сред потребителите. Секторът определено трудно се отърсва от ореола на лоши практики като едностранно променяни лихви в зората на кризата, а пък и при солидни резултати е по-трудно да се контрират първосигнални въпроси и анализи като "а защо вдигате постоянно таксите" или "като държат най-високите лихви, естествено, че ще".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

При цялата му условност силният резултат за 2016 г. обаче си е именно измерител за подобряващо се здраве както на банките, така и на цялата икономика. Дори след като се премахнат еднократните ефекти като сделката за Visa, ръстът на печалбата е внушителен и идва основно от устойчиви източници - подобряване на ефективността и намаляване на разходите за обезценки. Макар и в рамките на отделна година те да не значат много и да са по-скоро въпрос на мениджърско решение и подготовка за стрес тест, тенденцията се вижда и дългосрочно.

Със сигурност запазването на тези позиции тази година ще е предизвикателство и без еднократни подсладители и при свиващ се нетен лихвен доход едва ли се задава нов рекорд. Усилията обаче ще са в тази посока. За много от местните банки, и особено за миналите по колебливо проверката на БНБ, органично генерираната печалба е почти единствения източник на капитал, с който да попълват буферите си и да могат да растат. А за чуждестранните след дългогодишни ограничения да раздават дивиденти нормално сега желанието е да монетизират присъствието си на българския пазар.

Може би най-следеният показател - нетният лихвен марж, през миналата година успя да се разшири минимално. Чак към края на годината спадът на лихвите по кредити започна да изпреварва този по депозити. Със сигурност - през 2016 г. От това в по-голяма степен се възползваха банките, които допреди ерата на отрицателните лихви на ЕЦБ се финансираха по-скъпо (предимно тези с българска и гръцка собственост), които успяха да намалят разходите си в по-голяма степен и да получат по-добър марж. Тази година обаче натискът от другата страна на конкуренцията при кредитирането вече свива спреда.



Друг ключов измерител - съотношението cost-to-income, което се базира само на нетните приходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разходи, също показва чувствително подобрение. Оптимизацията на административните разходи е една от видимите тенденции през 2016 г. И всички институции подобряват този показател. Естествено най-големите икономии от мащаба идват и при най-големите институции, но пък най-съществените подобрения са именно при банките с местна собственост и до голяма степен по линия на подобрения им нетен лихвен доход.

В класацията по-ниско тегло имат класическите показатели за рентабилност - възвращаемост на активите и на собствения капитал, както и печалбата преди обезценки към активите. Едната причина е, че те са няколко, което сумарно увеличава влиянието им върху крайния резултат, а другата е, че до дъното на отчета те често са изкривени от много еднократни ефекти. Тук трябва да се има предвид и неравномерният Visa ефект, като няколко малки институции, предлагащи само MasterCard, така и не се възползват от еднократната печалба.

Лидер в тази категория след две години прекъсване отново е ДСК. Тя измества много по-малката и профилирана в ритейл кредитирането Ти Би Ай банк, която чрез големите си експозиции към потребителски кредити работи при ненормално изглеждащи на останалия фон маржове. Тя запазва най-високите показатели за рентабилност, но победата на гиганта идва благодарение на по-добрата му ефективност.