Със сигурност запазването на тези позиции тази година ще е предизвикателство и без еднократни подсладители и при свиващ се нетен лихвен доход едва ли се задава нов рекорд. Усилията обаче ще са в тази посока. За много от местните банки, и особено за миналите по колебливо проверката на БНБ, органично генерираната печалба е почти единствения източник на капитал, с който да попълват буферите си и да могат да растат. А за чуждестранните след дългогодишни ограничения да раздават дивиденти нормално сега желанието е да монетизират присъствието си на българския пазар.

Може би най-следеният показател - нетният лихвен марж, през миналата година успя да се разшири минимално. Чак към края на годината спадът на лихвите по кредити започна да изпреварва този по депозити. Със сигурност - през 2016 г. От това в по-голяма степен се възползваха банките, които допреди ерата на отрицателните лихви на ЕЦБ се финансираха по-скъпо (предимно тези с българска и гръцка собственост), които успяха да намалят разходите си в по-голяма степен и да получат по-добър марж. Тази година обаче натискът от другата страна на конкуренцията при кредитирането вече свива спреда.

Друг ключов измерител - съотношението cost-to-income, което се базира само на нетните приходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разходи, също показва чувствително подобрение. Оптимизацията на административните разходи е една от видимите тенденции през 2016 г. И всички институции подобряват този показател. Естествено най-големите икономии от мащаба идват и при най-големите институции, но пък най-съществените подобрения са именно при банките с местна собственост и до голяма степен по линия на подобрения им нетен лихвен доход.

В класацията по-ниско тегло имат класическите показатели за рентабилност - възвращаемост на активите и на собствения капитал, както и печалбата преди обезценки към активите. Едната причина е, че те са няколко, което сумарно увеличава влиянието им върху крайния резултат, а другата е, че до дъното на отчета те често са изкривени от много еднократни ефекти. Тук трябва да се има предвид и неравномерният Visa ефект, като няколко малки институции, предлагащи само MasterCard, така и не се възползват от еднократната печалба.

Лидер в тази категория след две години прекъсване отново е ДСК. Тя измества много по-малката и профилирана в ритейл кредитирането Ти Би Ай банк, която чрез големите си експозиции към потребителски кредити работи при ненормално изглеждащи на останалия фон маржове. Тя запазва най-високите показатели за рентабилност, но победата на гиганта идва благодарение на по-добрата му ефективност.