Банка на големите кредити
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банка на големите кредити

Банка на големите кредити

Един от най-съществените проблеми на ПИБ е значителната концентрация на корпоративния портфейл в малко на брой големи експозиции

27942 прочитания

© Цветелина Белутова


Един от най-съществените проблеми на ПИБ, с който ще трябва да се съобрази всеки потенциален нов инвеститор (виж текста "Искаш ли Моята банка"), е значителната концентрация на корпоративния портфейл в малко на брой големи експозиции. Това често е посочвано като риск от анализатори и рейтингови агенции, като Fitch в своите обосновки говори за "вероятно завишено кредитиране на свързани лица". Разследване на сайта bivol.bg от 2014 г. показа значителни експозиции към фирми, чиято собственост опира до кипърски дружества, регистрирани в една и съща кантора, и до няколко свързани помежду си номинални акционери. Изтекъл доклад от надзорна инспекция на БНБ в банката от 2012 г. също заключава неправилна класификация на големи експозиции и на лоши кредити и практики по изкуствено поддържане на кредити като обслужвани.

През следващите години банката начисли солидни обезценки. От средата на 2014 г. тя имаше и външен надзор от Европейската комисия, а при прегледа на качеството на активите през 2016 г. й бяха наложени корекции за над 400 млн. лв. БНБ обаче не публикува особено детайлни данни от проверката си и ЕК официално изказа недоволство от начина на провеждането й, което остави сянка на съмнение дали това е цялата картина. По много от големите експозиции не се виждат промени, нито заличаване на залози и този наследен портфейл си остава предизвикателство.

Ето някои от съществените настоящи или минали големи експозиции:

Христо Ковачки - банката беше неговата ракета-носител при приватизацията на различни активи и предприятия в енергетиката - мини, топлофикации и ТЕЦ-ове. Да се измерят точно кредитите на ПИБ към компании, свързвани официално или косвено с бизнесмена, не е лесно, но със сигурност те са за стотици милиони левве, което го прави потенциално един от най-големите й единични клиенти. Още през 2012 г. в надзорната проверка на БНБ се констатира, че поне част от заемите са необслужвани.

"Кремиковци" - активите на софийския металургичен завод бяха купени през 2011 г. за 316 млн. лв. от "Елтрейд къмпани" чрез кредити, отпуснати на три привидно несвързани дружества. Така беше заобиколено законовото ограничение, че банката не може да отпуска повече от 25% от собствения си капитал на едно лице или група, въпреки че очевидно и трите кредита са носители на общ риск. В края на 2015 г. активите на "Елтрейд", което се занимаваше основно с продажба на скрап (едно от големите дружества в този бранш, "Надин", също е крупен кредитополучател на ПИБ) от "Кремиковци", но беше хронично на загуба, бяха придобити от ПИБ при оценка 271 млн. лв. и така кредитът е погасен, макар че все още не е ясно дали банката може да го продаде за такава стойност, или някой ден ще трябва да отчете загуба. В баланса й има имоти за над 1 млрд. лв., придобити като обезпечения, чиято оценка също крие рискове.

Васил Божков - банката беше сред основните кредитори в неговия пътностроителен и жп бизнес. При знаковите фалити на компании като "Холдинг Пътища", "Мостстрой", "Железопътна инфраструктура ХД" и дъщерните му дружества тя рискуваше да понесе солидни загуби. Това беше до голяма степен избегнато като финансирани от ПИБ дружества придобиха, голяма част от активите - в момента обединени в "ПСТ груп", което заедно с дъщерните си компании е заложено в полза на банката срещу кредити за сумарно над 150 млн. лв. До известно време в строителния бранш компанията се приемаше за общо владение на собствениците на ПИБ и Делян Пеевски, като сега се смята, че депутатът от ДПС по-скоро е излязъл от ПСТ.

Делян Пеевски - след краха на КТБ ПИБ е едната от банките, обслужващи бизнесите на депутата, редом с държавната ББР. В края на 2016 г. ПИБ отпусна кредит на неговата верига техника "Техномаркет" (24 млн. лв.), а също и за покупката на дипломатическия клуб в Бояна (10 млн. лв.). Банката е кредитор и на други свързани с депутата компании като "Табак маркет" покрай цесии на вземания от КТБ, чрез които те погасиха кредитите си.

"Юлен" и "Витоша ски" - концесионерите на ски зоните в Пирин и Витоша са сред големите кредитополучатели на ПИБ, като собствеността им опира до кипърски офшорки, регистрирани в един офис с дружествата собственици на "ПСТ груп", ОЦК и още много кредитополучатели на банката. За кредита си от 77 млн. лв. "Юлен" е заложил дела си в "Би Ейч Ер логистик", където е партньор с авиокомпанията BH Air. В нея най-голям акционер е "Балкан холидейз сървисис", управлявано от съпругата на Цеко Минев Радка, която е и в надзорния съвет на ПИБ.

"Нет 1" - интернет и тв доставчикът, който наскоро смени собствеността си, дължи над 60 млн. лв. на ПИБ, трупани за покриване на непрестанните загуби, откакто операторът съществува - в последните години по около 9-10 млн. лв. Дружеството е декапитализирано и при обемите му на приходи този дълг изглежда необслужваем. Формална връзка в собствеността с ПИБ няма, но при тези нива на дълг реално банката има възможност за контрол над компанията.

"Гамакабел" - аналогично заводът за кабели трупа загуби, които са покривани с нови заеми от банката и така се достига до нива около 40 млн. лв. Формална връзка в собствеността с ПИБ няма, но при тези нива на дълг реално банката има възможност за контрол над компанията.

"Домейн Бойар интернешънъл" - Едноименната марка, създадена от Маргарит Тодоров, е най-изнасяното българско вино. Обединени под шапката на това дружество през 2007-2008 г., избите са на загуба от създаването им до 2015 г., когато излизат на малка печалба. Собствеността е в кипърско дружество, а кредитът от ПИБ е за 21 млн. евро

Румънските дела - риск за загуба за ПИБ носи и съдебната сага с румънската Агенция за плащания и интервенция в земеделието APIA, която е еквивалент на българския Държавен фонд "Земеделие". През 2012 г. "Ви Ем корпорейшън", собственост на подставеното (по негово собствено обяснение) лице Валери Петров, сключва три договора за доставка на хранителни продукти за крайно нуждаещи се в Румъния и представя банкова гаранция от ПИБ за 22 млн. евро. Въпреки плащанията от APIA храни не са доставени и агенцията иска да усвои гаранцията, докато самата банка претендира, че също е жертва на измама, което я освобождава от поетото задължение. В Румъния има повдигнати обвинения срещу бивши директори, а агенцията опитва да си събере вземанията чрез частен съдебен изпълнител.

Един от най-съществените проблеми на ПИБ, с който ще трябва да се съобрази всеки потенциален нов инвеститор (виж текста "Искаш ли Моята банка"), е значителната концентрация на корпоративния портфейл в малко на брой големи експозиции. Това често е посочвано като риск от анализатори и рейтингови агенции, като Fitch в своите обосновки говори за "вероятно завишено кредитиране на свързани лица". Разследване на сайта bivol.bg от 2014 г. показа значителни експозиции към фирми, чиято собственост опира до кипърски дружества, регистрирани в една и съща кантора, и до няколко свързани помежду си номинални акционери. Изтекъл доклад от надзорна инспекция на БНБ в банката от 2012 г. също заключава неправилна класификация на големи експозиции и на лоши кредити и практики по изкуствено поддържане на кредити като обслужвани.

През следващите години банката начисли солидни обезценки. От средата на 2014 г. тя имаше и външен надзор от Европейската комисия, а при прегледа на качеството на активите през 2016 г. й бяха наложени корекции за над 400 млн. лв. БНБ обаче не публикува особено детайлни данни от проверката си и ЕК официално изказа недоволство от начина на провеждането й, което остави сянка на съмнение дали това е цялата картина. По много от големите експозиции не се виждат промени, нито заличаване на залози и този наследен портфейл си остава предизвикателство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    oix39371817 avatar :-|
    T.M.

    Ако само това са им рисковите експозиции са си направо добре.

  • 2
    delian avatar :-|
    Делян (delian) Делчев

    Това са директните. Има много повече. Виж не публичните доклади на БНБ, както и докладът на ЕК за мониторинга, където макар и много скрити числа (по заявка от нашето МФ), някой неща си се казват много директно

  • 3
    julida avatar :-|
    Karamelski

    Това ли е истинската стенограма от срещата на политиците или някаква шега? КАПИТАЛ, очаквам от Вас да коментирате! Ако това е вярно, значи ...
    https://bivol.bg/ktb-prass-press.html

  • 4
    gvq1455778523489310 avatar :-P
    Lub LT

    Ха-ха. Не, това е статия в хумористичен вестник, но е много добро попадение. И...май така си беше! До коментар [#3] от " Karamelski ":


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK