Казусът е сложен, доколкото те са частни компании, но пък оперират с лиценз и обслужват ключова финансова инфраструктура на европейските капиталови пазари. Затова от "Експат Капитал" виждат в решението дискриминация и нарушаване на гарантираното от европейските директиви свободно движение на капитали. Българска компания е пробвала да привлече институционално съдействие, доколкото казусът засяга всички потенциални български емитенти в Лондон и на други пазари, но засега не среща подкрепа от държавата с неофициалното обяснение, че е от частен интерес. Гледната точка на "Експат" е че с този манталитет всеки да се спасява поединично борсата е обречена да остане маргинализирана и да изостава от другите в региона.

Казусът "Експат"

Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF бе създаден през миналата година с цел да даде възможност на инвеститорите да следват успехите на водещия индекс на Българската фондова борса (БФБ) чрез покупката на дял от фонда, който следва плътно представянето на SOFIX, като купува и продава акции на дружествата в него. За по-малко от година той получи доверието на местните пенсионни фондове и активите му вече са близо 30 млн. лв., а за същото време борсата е скочила с почти 50%.

Само че с това според създателите му проектът едва започва. Местните институционални инвеститори и досега си имаха достъп до (и доста големи инвестиции в) SOFIX компаниите и идеята на ETF е да създаде такъв и за чуждите, което да привлече свеж капитал. За целта от самото начало е избран Лондон и всичко върви планомерно, докато на финалната права не се оказва, че има непреодолима пречка. Причината е, че дружествата, през които LSE извършва клиринг и сетълмент на сделките (размяната на финансови инструменти срещу пари), отказват да регистрират българския фонд. Нещо повече, в официалния си отговор до "Експат" оттам са били категорични, че не желаят да работят с български финансови инструменти.

"Помолихме Euroclear и SIX SIS да регистрират фонда за сетълмент в техните системи, но и от двата международни депозитара получихме отговори, че отказват да работят с български ценни книжа по принцип", разказва Никола Янков, управляващ партньор на "Експат капитал". От отговорите е станало ясно, че те не искат да имат директни отношения с българския депозитар и това няма да се промени в средносрочен план, защото не попадало в стратегията им за бизнес развитие.

"Смятаме, че те нямат право на подобно дискриминационно отношение. Те трябва да работят с български емитенти, защото имат монополна или квазимонополна позиция при осигуряване на сетълментите на европейските капиталови пазари като цяло и не могат да ограничават достъпа на никого", е позицията на Янков. Той е сезирал по проблема министерства, институции, регулатор и европейски депутати и комисари с надежда да вземат отношение по проблема, който макар и удрящ частния проект на "Експат", е и общ за всички български компании, желаещи да се възползват от единния европейски капиталов пазар.

Портиерите на Лондонската борса

Сред първите реагирали по проблема е бившият премиер Сергей Станишев (единият от съдружниците в "Експат", Николай Василев, е бивш министър в неговия кабинет), който сега в ролята си на евродепутат пише до Euroclear, че смята, че подобно поведение би могло да се тълкува като дискриминация по национален признак. В писмото се изтъква, че Euroclear е осигурявала търговия с финансови инструменти на емитенти от Европейския съюз, ползвайки мостовата си връзка с Clearstream, но отказва да стори същото за български дружества. В отговор от Euroclear обаче са обяснили, че за решаването на казуса на "Експат" трябва връзка с Централния депозитар, което отнема и анализиране на различни юридически и бизнес аспекти. Вместо това са препоръчали на българския ETF алтернативни решения - например да емитират фонда през специално дружество в Ирландия или друга юрисдикция и оттам да пристъпи към борсата в Лондон. Друг дипломатично надменен съвет, отправен през българския евродепутат, е Лондонската фондова борса да приеме директно да прави сетълмент на книжата с Централния депозитар. От Euroclear отказаха коментар по казуса пред "Капитал".

С подобно отношение се е сблъскал и българският Централен депозитар, който е опитал да отвори собствена сметка в някой от двата оператора и така да направи възможна търговията с български финансови продукти в Лондон. Към момента институцията има пряка връзка само с Clearstream, който обслужва търговията на Deutsche Boerse. Изпълнителният директор на депозитара Васил Големански коментира, че преки връзки с Euroclear и SIX SIS досега не са били прокарани заради липсата на интерес от страна на българския бизнес. "Досега не е имало конкретни заявки, а и изграждането на една такава връзка изисква значителни инвестиции както за депозитара, така и за насрещната страна, така че подобен проект трябва да има и икономическа мотивировка", коментира Големански.

Регистриране на фонда в някоя "бяла" държава е вариант за "Експат", както и ползването на някоя от големите банки за клиринг и сетълмент, но това оскъпява и усложнява цялата схема и не би се понравило на чуждите инвеститори. Освен това от българското дружество са казвали нееднократно, че искат да превърнат София в център за фондовата индустрия, а не да правят дружества в Люксембург или Дъблин, където това доказано работи. Плюс е, че тук данъчната среда е стимулираща, разходите са по-ниски, а регулациите са на европейско ниво по надеждност.

Връзката Централен депозитар - Clearstream осигурява лесен подстъп към Deutsche Boerse. "Листването във Франкфурт е алтернативен проект, който вече стартирахме, след като видяхме, че "техническият" въпрос със сетълмента в Лондон, който всъщност се оказа политически, няма да се реши за седмица-две. Но Франкфурт спрямо Лондон - като обеми, като интерес, като участници на пазара - е доста по-малък финансов център. Световният лидер за развиващи се и възникващи пазари е Лондон. И листване в Лондон ще има. Въпросът е кога", коментира Никола Янков.

Институционално мълчание

Проявление на тази решимост е, че "Експат" вече е наел реномирана адвокатска кантора по казуса в Лондон. Пред компанията очевидно има различни опции за конкурентни искове на ниво ЕС, но пък и със сигурност съдебни битки с някой, който би трябвало да ти е партньор, не са най-доброто решение. Затова и надеждите явно са да се търси подкрепа чрез институционален натиск и да се намери диалогично решение. В писмото до Станишев Euroclear все пак са отворили врата за среща и обсъждане на алтернативи, но извън евродепутата засега официалните лица странят от казуса, въпреки че кореспонденцията включва гуверньора на БНБ, финансовия министър, председателя на Комисията за финансов надзор и др.

Пред "Капитал" от Министерството на икономиката обясниха, че въпросът бил извън компетенциите им, които се свеждали до "инвестициите в дълготрайни материални активи и създаването на заетост". От финансовото министерство, което е и принципал на БФБ и Централния депозитар, не отговориха на отправените от редакцията въпроси. Тази незаинтересованост тотално противоречи на гръмките заявки и официални стратегии за развитие на капиталовия пазар.

"Достъпът на местни субекти до чуждите капиталови пазари и на чуждите капитали до местния пазар е ключов фактор за конкурентоспособността на всяка модерна глобализирана икономика и ние сме сигурни, че това се разбира добре от българските политици и администратори. Отделен е въпросът за срамната и недопустима от никаква гледна точка дискриминация по национален признак, която ни поставя в икономическия "изолатор" на ЕС, коментира Никола Янков от "Експат" и продължава: Румънският централен депозитар има сметки в Clearstream, Euroclear, SIX SIS, DTCC и в системата Target2Securities на ЕЦБ, което позволява на румънските емитенти да продават книжата си в цял свят и съответно на всякакви международни инвеститори да инвестират в румънски ценни книжа, без да се налага да ходят до Букурещ и да си откриват сметка при някой местен брокер там. Хърватия, която влезе в ЕС през 2013 г., също е пред нас в това отношение. С Унгария, Чехия и Полша няма изобщо как да се сравняваме. А членките на еврозоната Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения са вече на друга планета спрямо нас по отвореност и интеграция на капиталовите си и финансови пазари. Ако някой се чуди, ето точно това значи Европа на няколко скорости. Само че на нашата писта ние сме сами."

В тази изолация Янков вижда и основна причина за много от системните проблеми на БФБ: "Чуждите пари имат свойството да променят ландшафта, налагат нови правила, ориентират се там, където са качествените практики и има повече прозрачност и по-малко рискове. Така че наливането на чужди инвестиции във финансовата система на страната ще подпомогне тези играчи, които имат по-чисти, прозрачни и по-модерни практики на работа. Това е най-бързият път към нормалността. Но ние тези пари сме ги изолирали и в крайна сметка въртим вътрешно основно едни държавни пари. Резултатът от това упражнение е, че накрая нищо положително или различно не се случва."

Разбира се, "Експат" има частен интерес в казуса, но в това държавните институции да спомагат за решаване на индивидуални проблеми няма непременно нещо лошо, ако така не се дава нечестно предимство пред конкуренти. А в случая частният интерес напълно съвпада с публичния - да имаме един по-отворен и функциониращ пазар. От него биха спечелили и инвеститорите, и публичните дружества, и "Експат" и БФБ, които ще могат да получават повече приходи от такси.