Българските инвестиционни фондове са увеличили активите, които управляват с 39% в рамките на година. Общата сума надхвърля 1.1 млрд. лв. към края на първото тримесечие според данните на БНБ. Това исторически е най-голямата сума на активите, която те са управлявали откакто Централната банка започва да събира данни за дейността им в началото на 2007 г.
Чуждестранните фондове са двойно по-големи
Значителен растеж има и в активите, управлявани от чуждестранните инвестиционни фондове, които оперират в България. Те възлизат на близо 2 млрд. лв., което е с 8% повече в сравнение със същия период на миналата година. Активите на чуждестранните фондове надхвърлиха тези в българските през 2010 г., като разликата стана особено чувствителна през 2014 г., като през последните две години стойността им е почти двойно по-голяма. За съжаление БНБ не събира подробни данни за рисковата насоченост на тези дружества. Основното, което става ясно, е, че най-големите им клиенти за разлика от българските фондове не са домакинствата, а застрахователните и пенсионните дружества.
Добрите резултати
Взаимните фондове се представят много добре от събуждането на Българската фондова борса, което започна през септември миналата година. Един от поводите за повишаването на интереса към българския капиталов пазар бе стартирането на първия местен борсово търгуван фонд (ETF) на Expat Capital. Този пасивно управляван фонд се търгува като акция на БФБ и позволява инвестирането в готов портфейл от книжа на компаниите, влизащи във водещия индекс SOFIX. Като причина обаче се сочи фактът, че БФБ бе сред малкото европейски борси, които така и не направиха своето възстановяване към нивата от преди глобалната финансова криза. 11 от водещите високорискови български взаимни фонда генерираха доходност от над 10% само през първите шест месеца на 2017 г. Освен това към края на юни 3 фонда увеличиха парите на клиентите си с над 40% за последните 12 месеца – "Алфа SOFIX индекс", "Златен лев индекс 30" и "Адванс инвест", а общо 17 фонда направиха над 20% доходност за същия период.
Алтернатива ли е на спестяванията
При абсолютната липса на доходност по банковите депозити, която падна до 0.45% по данни на БНБ към края на месец май, активно управляваните фондове привличат все повече интереса на "спящите спестявания". По последни данни спестяванията на домакинствата и нетърговските организации в банковата система възлизат на 45.7 млрд. лв., като се увеличават с близо 2.5 мрлд. лв. или 6% на годишна база. Разбира се, не бива да се забравя, че депозитите на стойност от 100 000 евро са гарантирани от държавата за разлика от инвестициите във взаимни фондове, които никой не може да гарантира.
Още от Капитал
2 коментара
Като руска рулетка е особено като се отчитат кожодерските такси и комисионни събирани от българските инвестиционни фондове. Докато пазарът върви добре - всички са добре, обаче тръгне ли надолу - не само губиш от главницата, но и се товариш с вече споменатите кожодерски такси и комисионни. За нула време може да слезеш под първоначално инвестираното и то много. От друга страна - ниските лихви на срочни влогове са ниски, но са гарантирани независимо от движенията на пазара. Не е лошо да се помни също, че, примерно, при 25 процента загуба в дадена инвестиция тя ще трябва да се качи с поне 33 процента за да дойде на първоначалното (нулево) ниво. При 50 процента загуба - инвестиционният продукт ще трябва да се удвои (100 процента) за да се върне на нула. Просто е добре да се помнят тези неща преди паркирането на пари там.
Това си е рекорд за последните 10 години. Приемам го като добра новина, много добра новина. И като доказателство, че пътят, по който е поела държавата ни, е правилен