Нов закон за платежните услуги ще гарантира по-добре плащанията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нов закон за платежните услуги ще гарантира по-добре плащанията

БНБ регулира и надзирава дейността на платежните институции в страната

Нов закон за платежните услуги ще гарантира по-добре плащанията

От 300 лв. на 100 лв. се намалява за тази целмаксималният размер на загубите, които клиентът понася при изгубен или откраднат платежен инструмент

Валентина Илиева
12012 прочитания

БНБ регулира и надзирава дейността на платежните институции в страната

© Надежда Чипева


Въвеждат се изискванията на европейската директива в областта на платежните услуги и трябва да влезе в сила на 13 януари 2018 г.

Завишени изисквания към доставчиците на платежни услуги, разширяване на сигурността при предоставяне на платежни услуги и на защитата на клиентите. Това са някои от промените, които се въвеждат с изцяло нов Закон за платежните услуги и платежните системи, разработен от БНБ. Проектът е готов и се намира на интернет страницата на Министерството на финансите за обществено обсъждане до 25 август 2017 г. Ще влезе в сила на 13 януари 2018 г. и с него ще се отмени напълно сега действащия закон.

С новия закон в българското законодателство ще се въведат изискванията на европейската директива в областта на платежните услуги, които са задължителни за всички страни - членки на ЕС. БНБ е надзорният орган, който ще продължи да следи прилагането и изпълнението на разпоредбите на закона.

Промените засягат както т.нар. доставчици на платежни услуги – в голямата си част банките, така и потребителите. Освен банките има и институции, създавани с цел предоставяне само на платежни услуги, както и такива за електронни пари. За България тази практика все още не е широко разпространена, като основният доставчик на платежни услуги са банките. По данни от доклада за предварителната оценка на въздействието на закона съществуващите доставчици на платежни услуги в България са 27 банки, 8 платежни институции, лицензирани от БНБ и 3 дружества за електронни пари.

Ново за платежните институции

Ще се въведат допълнителни условия за издаване на лиценз за ивършване на дейност като платежна институция и дружество за електронни пари. Разписани са подробно правила и изисквания по отношение на организацията на дейността и работата на платежните институции. Има и някои нови условия, на които трябва да отговарят за издаване на лиценз, като едно от тях е част от дейността, свързана с платежни услуги, да се осъществява реално в България. В новия закон има изисквания за "квалификация, професионален опит, надеждност и пригодност" към управляващите институции, които са разписани в наредба на БНБ. Има изискване и за наличие на определено одиторско дружество, което е регистриран одитор по Закона за независимия финансов одит.

С новия закон се въвеждат два нови вида платежни услуги, които ще се извършват изцяло в интернет - услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка, и се регулира дейността на доставчиците, които ги предлагат.

С услугата по иницииране на плащане ще се позволява на потребителя да поиска доставчикът на платежната му услуга да осъществи директна връзка между сайта на търговеца, от който иска да пазарува, и платежната сметка на последния. Чрез тази услуга ще е възможно да се извършват евтини онлайн плащания, без да е необходимо да притежаваме на кредитна/дебитна карта, електронен портфейл или да ползваме друг посредник между операциите.

Услугата по предоставяне на информация за сметка ще даде възможност на потребителите да имат достъп до обобщена информация за няколко или дори всички платежни сметки, които притежават при различните доставчици на платежни услуги чрез ползването на една онлайн платформа.

Компаниите, които предлагат услуги по инцииране на плащане, ще се лицензират от БНБ. За доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка се въвежда регистрационен режим – ще се регистрират от БНБ.

Банките и другите платежни институции ще трябва да направят допълнителни инвестиции за внедряване и доработване на информационни системи и приложения във връзка с нови изисквания по отношение на сигурността за плтаежните операции. С цел повишаване на сигурността на плащанията новият закон въвежда задълбочено установяване на идентичността на клиента при плащания, осъществявани чрез отдалечен достъп и в интернет среда, както и изискването за докладване към надзорните органи на инцидент, предоставят се персонализирани средства за сигурност на потребителите, осигуряване на сигурна връзка при предоставяне на платежни услуги от разстояние или в интернет среда.

За потребителите

Нововъведения има и за потребителите. Едно от тях е намаляването на максималния размер на загубите, които клиентът понася при загуба или кражба на платежен инструмент. Намалението е от 300 лв. на 100 лв. Ако сега при загуба, кражба или неправомерно плащане с банкова карта например клиентът на банката поема загуби до 300 лв., в новия закон този лимит се намалява до максимум 100 лв.

Въвежда се и максимален срок от 35 работни дни за отговор по жалба на клиент от страна на доставчик на платежни услуги. При подаване на жалба институцията трябва да отговори до 15 работни дни. Ако не може да го направи, законът задължава да обясни писмено на клиента защо и кога ще отговори, като до максимум 35 работни дни трябва да даде отговор на подадената жалба.

Разширява се и обхватът на платежните операции, за които доставчикът на платежни услуги носи отговорност, като се включват и такива, при които само един от доставчиците е на територията на ЕС и се извършват във всички валути. В момента това засяга само операциите, които се извършват изцяло в рамите на ЕС и са деноминирани в евро или във валутите на държавите членки.

Въвеждат се изискванията на европейската директива в областта на платежните услуги и трябва да влезе в сила на 13 януари 2018 г.

Завишени изисквания към доставчиците на платежни услуги, разширяване на сигурността при предоставяне на платежни услуги и на защитата на клиентите. Това са някои от промените, които се въвеждат с изцяло нов Закон за платежните услуги и платежните системи, разработен от БНБ. Проектът е готов и се намира на интернет страницата на Министерството на финансите за обществено обсъждане до 25 август 2017 г. Ще влезе в сила на 13 януари 2018 г. и с него ще се отмени напълно сега действащия закон.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Без да съм чел проектозакона презумпцията ми е, че повечето промени няма да са в интерес на потребителите на подобни услуги и ще ограничат конкуренцията и възможностите на потребителите.

    Тоест, до доказване на противното, законите са лобистки. Презумпцията е, че законодателите обслужват интересите на тези, които им плащат.

    И пак няма адекватна оценка на въздействието.

    Ще ми е интересно ако някой докаже, че това не е така.

    Дали не пишат подобни закони с цел да засилят процеса по преминаване към криптовалути? Или искрено се опитват да подобрят традиционните платежни услуги (но не успяват поради некадърност) с цел да не избягат потребителите от традиционните доставчици (legacy financial system)?

    Бях видял един друг проектозакон в сайта strategy.bg (това е държавен сайт, да не вземете да ми цензурирате мнението заради споменаване на име на домейн), в който даже картела Visa/MasterCard се оплакваха и им намериха логически грешки в текста.

  • 2
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    „Услугата по предоставяне на информация за сметка ще даде възможност на потребителите да имат достъп до обобщена информация за няколко или дори всички платежни сметки, които притежават при различните доставчици на платежни услуги чрез ползването на една онлайн платформа.“

    Това нещо каква голяма дупка в сигурността е ви е трудно да си представите.

    И който кракне тази единна платформа получава достъп до всичко. Гениално. Може би това е целта? Ченгетата да имат достъп до данните на всички?

  • 3
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    „Има и някои нови условия, на които трябва да отговарят за издаване на лиценз, като едно от тях е част от дейността, свързана с платежни услуги, да се осъществява реално в България“

    И който ползва PayPal или други доставчици на платежни услуги в чужбина какво прави? Трябва да спре да ги ползва ли? Ще идва ли чичко милиционер да провери какво прави Сульо Пулев на компютъра си - дали ползва PayPal или друг доставчик на платежни услуги (който няма служители в България)? Или само неудобните ще проверяват дали ползват нелицензирани доставчици на платежни услуги в чужбина?

    Дали ще влезе в употреба системата за цензура на Интернет, която е изградена в България според българското законодателство (и засега се ползва за борба с конкурентите на няколкото одобрени от държавата хазартни компании), и за цензура на доставчиците на платежни услуги в чужбина?

    Ами криптовалутите? При тях няма контролиращи корпорации, няма служители.

  • 4
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    "Чл. 122. (1) Платежна система е система за прехвърляне на средства, която функционира въз основа на формални и стандартизирани процедури и общи правила за обработка, клиринг и/или сетълмент на платежни операции.
    (2) Платежната система се обслужва от оператор на платежна система. Когато участниците в платежната система са повече от един, операторът се определя със споразумение за платежна система, сключено между тях."

    Значи ако няма оператор - това не е платежна система? "Копачите" (miners) на децентрализираните системи оператори ли са?

  • 5
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    "Чл. 1. Този закон урежда:
    1. изискванията към дейността на доставчиците на платежни услуги и видовете платежни услуги;"

    Значи, при липса на доставчик на платежната услуга (децентрализирана система, при която няма определен доставчик) този закон не важи.

  • 6
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    „Има и някои нови условия, на които трябва да отговарят за издаване на лиценз, като едно от тях е част от дейността, свързана с платежни услуги, да се осъществява реално в България“

    Не можах да намеря подобно нещо в текста на проектозакона.

    Там пише, че доставчиците на платежни услуги от други държави членки могат да извършат дейност в България. Както до сега. Не видях да има изискване да имат служители в България или нещо подобно, думата служители рядко се среща и в друг контекст.

  • 7
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Ето го текста, ако някой се интересува:

    (Към цезуриращите - това е държавен сайт и на него не се продават стоки и услуги.)

    http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2834

  • 8
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    "С новите изисквания в националното законодателство се въвеждат „Принципи за инфраструктурите на финансовите пазари“ на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) и Банката за международни разплащания (BIS)."

    И от кога дъражавата трябва да се съобразява с тези изисквания на съмнителни частни организации? Те ли са господарите на нашите господари?

  • 9
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    „Проектът на нов Закон за платежните услуги и платежните системи ще има ефект върху съществуващите доставчици на платежни услуги; доставчиците на нов вид платежни услуги - услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка (...)“

    Нови, нови - колко да са нови? ePay и eBg.bg, доколкото разбирам понятието „услуги по иницииране на плащане“, отдавна предоставят подобни услуги.

    А тази нова услуга „по предоставяне на информация за сметка“ има потенциала да създаде такъв Бай Брадър, какъвто не са показвали по нито един телевизор...

  • 10
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Въпрос с повишена трудност: когато доставчик на платежни услуги, установен на остров „Дебелия пират“, на кораб в международни води или на спътник, намиращ се на геостационарна орбита, предлага услугите си по Интернет на лица, които физически се намират на територията на България (или на лодка в български териториални води), дейността на доставчика извършва ли се на територията на България?

    И в този случай държавните органи какво могат да направят? Могат ли да хванат клиентите и да ги бият в районното? Имат ли кораб, с който да отидат на острова и да конфискуват компютрите? Имат ли космически кораб или ракета, с която да откраднат/конфискуват/унищожат спътника?

    Ако българин реши да си отвори сметка при доставчик на платежни услуги в Канада (или друга държава извън ЕС) от разстояние (по телефона, с пощенски гълъб или по Интернет), който предлага електронни пари, които са обезпечени със злато, този българин става ли абсолютен престъпник и ще му щракнат ли белезниците? А фирмата в Канада ще се стресне ли, че някакви български бюрократи твърдят, че могат да им казват какво да правят?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK