Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Програмата за безплатно саниране, която се обслужва от държавната ББР, изкривява данните като от нея идва значителна част от ръста на кредитите за домакинства.

Тихо, но с подводни течения

Банките продължават да печелят добре въпреки спадащите приходи от лихви

Николай Стоянов
8106 прочитания

Програмата за безплатно саниране, която се обслужва от държавната ББР, изкривява данните като от нея идва значителна част от ръста на кредитите за домакинства.

© Надежда Чипева


Темата накратко:

- Въпреки спадащия лихвен доход банките успяват да направят добра печалба за полугодието - 660 млн. лв.

- Тя се дължи основно на спада в обзеценките след ударното прочистване миналата година, но разходите за тях може да започнат отново да растат догодина заради нови регулации

- Въпреки че няма сериозни размествания, тенденциите и при кредитите, и при депозитите показват промяна в стратегиите и апетита за риск

Подозрително спокойствие. Това е усещането, което на пръв поглед лъха от картината на банковия сектор към средата на годината. След бурната 2016 г. със страстите около стрес тестовете сега всичко изглежда приятно безоблачно. Печалбата от 660 млн. лв. е близо 15% по-ниска сравнено с първите шест месеца на 2016 г., но ако се отчете и еднократната печалба от общо 186 млн. лв. за целия сектор от сделката за Visa Europe, всъщност резултатът би бил около 70 млн. лв. нагоре. А и през второто тримесечие печалбата расте с почти 30% спрямо първото.

Депозитите продължават да се увеличават въпреки ниските лихви макар и със забавен темп (0.5% на тримесечна база при над 2% година по-рано). Кредитирането също расте общо с 1.4%, теглено основно от ръст при заемите за домакинства (3.4% или 633 млн. лв.). Зад тези общо добри числа се крият обаче и доста движения и нови тенденции, които в следващите тримесечия могат да предизвикат и солидни размествания на пластовете. Затова и за всяка отделна банка ключово ще е не само колко е, а и

Автор: Капитал

Силният финансов резултат идва, въпреки че прогнозираното свиване на нетния лихвен марж под натиска на падащите лихви по кредити се случва - средномесечно показателят от нива малко над 230 млн. лв. за системата пада до около 220 млн. лв. За цялата година това би се превело в над 120 млн. лв. по-малко от основния приходоизточник на банките.

Това, което движи по-добрите от очакваното резултати, са чувствително по-ниските разходи за обезценки (от 67 млн. лв. средномесечно за 2016 г. до под 40 млн. лв.), както и леко по-високите приходи от такси и комисиони. Те допринасят с по около 5 млн. лв. средномесечно за печалбата на ниво система.

И двете могат да се обяснят до голяма степен с оживлението в икономиката. Растежът в комбинация с падащи лихви естествено води до намаляване на появата на нови лошите длъжници и дори до възобновяване на плащания по стари проблемни и преструктурирани кредити. Така спадът на дела на необслужваните заеми нормално води и до по-ниски разходи за обезценки. А пък и вече стари лоши портфейли се продават на колекторски компании, което допълнително отключва приход. Същевременно по-голямата бизнес активност, а и масираното предоговаряне и рефинансиране (и в корпоративния и в ритейл сегмента) вследствие на рекордно ниските лихви водят до повече приходи от такси за банките.

И макар да не се задава забавяне на икономиката, силният принос на ниските разходи за обезценки по-скоро ще отслабва. В подготовка за прегледите на качеството на активите и при отчитане на корекциите след тях банките още през 2015 и 2016 г. ударно обезценяваха и сега е нормално да има по-малко за разчистване. Освен това от следващата година влиза в действие и новият Международен стандарт за финансово отчитане №9 за оценка на финансови инструменти. Той ще залага по-консервативни стандарти, като банките ще трябва да заделят провизии и по-обслужвани заеми, които да покриват риска за целия им живот. А това неминуемо ще тежи на резултатите и ще принуждава банкерите да са по-активни в отпускането на нови кредити, ако искат да увеличават печалбата. Тази изострена конкуренция при текущите ниски лихви обаче крие и опасност от занижени стандарти и поемане на рискове за ново бързо влошаване на портфейлите, когато цикълът се обърне и плаващите цени на кредити направят вноските непосилни.

Затова и от данните започват да личат различни стратегии и

Автор: Капитал

Ако се погледне за година назад, ръстът във фирменото кредитиране идва основно от пазарния лидер Уникредит Булбанк и няколко средни по размер играча, борещи се за дял, като стъпват на репутацията на западния си собственик и евтиното си финансиране - Прокредит банк, Сосиете Женерал Експресбанк, Райфайзенбанк, СИБанк. През второто тримесечие някои от тях видимо забавят темпото и дори отчитат свиване на кредитните си портфейли, а най-силен ръст показва Пощенска банка (174 млн. лв., или 7.3%). Той е почти огледален на спада при ОББ (186 млн. лв., или -7.5%), което говори, че вероятно е имало сериозна активност в борбата за гръцките клиенти. В края на 2016 г. National Bank of Greece се договори българската си банка ОББ на KBC - сделката беше финализирана през юни и вече се работи по сливането й с другата банка на белгийската група СИБанк. Така вероятно Пощенска (дъщерна на базираната в Атина Eurobank) е била активна в това да оферира клиентите - особено тези, ползвали услугите и на двете институции.

При ръста на кредитирането за домакинства трябва да се има предвид изкривяващият ефект на държавната ББР, която обслужва правителствената програма за безплатно саниране на жилищни сгради. От ръста през второто тримесечие тя е отговорна за 208 млн. лв., или почти една трета, а за последната година на преминалите през нея над 700 млн. лв. се дължат 57.7% от нетното увеличение на земите за домакинства в системата. Ако се елиминира този ефект, ръстът на ритейл кредитирането спада от 3.4 на 2.3% на тримесечна база и от 6.7 на 2.9% на годишна база.

Извън ББР в най-голяма степен скокът и при жилищните, и при потребителските кредити се генерира от банките с местна собственост - ЦКБ и БАКБ, които отчитат двуцифрени проценти ръстове, и ПИБ, която е лидер в абсолютна стойност.

На депозитния фронт също има явни размествания. Пазарните лидери ДСК и Уникредит Булбанк продължават да привличат най-съществена част от спестяванията, но спадът на лихвите (вече практически няма оферти над 1% за годишен влог) и свиването на спреда между най-ниските и високите оферти започва да се отразява на доскоро активно растящите. Все още играчите с най-високи оферти успяват да отчитат най-големи ръстове - БАКБ увеличава привлечените си средства от домакинства със 7.3%, а Д банк - с 4.8%. При тези, които обаче сведоха лихвите си до средните нива на пазара, обаче ръстът застива. Най-ярък пример е ПИБ, която, след като в предходни години имаше оферти с 1-1.5 процентни пункта над тези на другите големи банки, сега не е сред толкова агресивните и спредът е сведен до под 0.5 пр. п. През второто тримесечие тя отчита 1.8%, или близо 115 млн. лв., отлив на депозити. Към това се добавя и още 120 млн. лв. спад при фирмените депозити, което се равнява на 9.9% от привлечените й средства от корпоративния сегмент.

Активите в системата минават за пръв път 93 млрд. лв. за цялата система, макар ръстът да се забавя до 0.1% спрямо първото тримесечие. При някои от най-големите банки има спадове основно заради изплатени дивиденти или оттеглено финансиране от централата. Засега тези движения не успяват да разместят сериозно пазарните дялове и няма промени в класацията по размер. Но дори и без катаклизми в стил КТБ тези плавни подводни течения могат съществено да променят пейзажа.


1 коментар
  • 1
    tonywalker avatar :-|
    tonywalker

    Банките в България са институции от средата на 16 в. Изостанали и застинали във времето организации, неефективни до безобразие с клонове като дворци и армии от нищо неправещ meet§greet персонал. Новите финансови институции ще изметат тези съвсем скоро.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK