С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 сеп 2017, 13:42, 9161 прочитания

Банката винаги печели

Според счетоводните правила финансовите институции могат да отчитат приход от лихви дори и по необслужвани кредити, където не получават никакви плащания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Според МВФ в България това може да е проблем и е стимул за банките да не отписват лошите си заеми, като препоръките са БНБ да издаде насоки за по-добро отчитане.

Според източници на "Капитал" от банковите среди обаче проблемът е по-скоро теоретичен и не се наблюдават масово такива практики.
След световната финансова криза едно от големите предизвикателства за банките и регулаторите в Европа е справянето с купищата необслужвани кредити. През март 2017 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) издаде специални насоки по темата, а през май управителят на БНБ Димитър Радев анонсира, че централната банка разработва комплексни мерки, които да създадат условия за намаляване нивото на лошите заеми. В България то е високо (12.6%) и често е сочено като проблем на фона на средното в ЕС (5%), макар и отчасти да се дължи на различни дефиниции кога точно кредитът става необслужван.

В рамките на своята оценка за финансовия сектор в България (FSAP) Международният валутен фонд и Световната банка също излязоха с отделна техническа бележка и препоръки по темата. Наред с отдавна анализирани и признати причини за високото ниво на необслужваните кредити в България обаче те застъпват и една сравнително малко обсъждана - начина на признаване на лихвените приходи по обезценени кредити и отчитането им. Накратко, чисто счетоводно една банка по свое усмотрение може да продължи да начислява лихви по заем, дори и по него реално да няма плащания, докато не реши да го обезцени. Така тя може да отчита по-голяма печалба, а оттам и повече капитал, зад който реално не стои нищо. За това няма надеждни данни в отчетите на банките, което подклажда опасения, че практиката може да е широко разпространена. А от МВФ виждат в това стимул за банките да не отписват лоши заеми. По обясненията на банкери обаче проблемът е по-скоро теоретичен.


Какво видя МВФ

В практиката да се начислява неполучена лихва няма непременно нещо лошо. И според сега действащия Международен счетоводен стандарт 39, и според предстоящия – МСФО 9, банка или друго дружество може да натрупа пълния доход от лихви, дължими по договора за кредит, дори да е необслужван, докато той не бъде определен като обезценен. Или грубо казано, това зависи от политиката на самата банка, като от МВФ се притесняват, че дори разликата между начислените и действително получените парични средства да стане съществена, това не се оповестява. Така според МВФ счетоводно се преувеличават приходите от лихви спрямо реалните парични постъпления. Те от своя страна допринасят за увеличение на печалбите, които пък се ползват за попълване и саниране на капитала. Експертите на фонда смятат, че това е антистимул за банките да отлагат отписването на лоши кредити в балансите си. Логиката е, че за кредит, който се води лош, може да се получи счетоводен приход и дори да се подобрява капиталът, докато при обезценяването му се отчитат загуба и намаления на капитала.

Препоръката на фонда е БНБ да приложи надзорни насоки за по-ясно отчитане от страна на банките. А също и централната банка да насърчава практиките за разумно признаване на доходите от лихви от този тип заеми чрез засилени изисквания за надзорни отчети. Според експертите регулаторът може да изиска банките в отчетите си към надзора да оповестяват отделно приход от действително получени лихви и натрупани приходи от лихви, които не са получени реално. Това според МВФ ще помогне на БНБ да идентифицира потенциалните недостатъчни провизии и да реагира бързо спрямо съответни банки и те да предприемат корекции. Това би позволило на регулатора да гарантира по-добре, че признаването на приходи от лихви от необслужвани заеми не е надценено, посочват от фонда, като допълват, че предложението им наподобява подхода, използван в насоките на ЕЦБ, издадени през март тази година. Решението, приложено от ЕЦБ, е да се подават данни за лихвен доход преди обезценка, за начислен лихвен доход след отчитане на обезценката и за събрани парични средства от лихви.



Какво показва практиката

Единият от аспектите на разработваните комплексни мерки от БНБ, които Димитър Радев посочи още през май, беше "по-добри практики на оповестяване и събиране на данни". На този етап освен анонса на управителя на БНБ подробности и конкретики около мерките не са ясни. Според източници на "Капитал" от банковите среди в централната банка се работи по адаптиране на мартенските насоки на ЕЦБ в цялост, като се подготвят изисквания, които да наложат на банките изработването на стратегии (планове) за управление на необслужваните заеми, включващи създаване на системи за ранно предупреждение, изисквания как да се отчитат тези кредити и др.

Според представители на сектора посоченото от МВФ не е системен проблем, тъй като надуването на печалби с кухи лихвени приходи не е практика. По наблюденията им няма данни, които да будят притеснение, че се прилагат счетоводни игри с признаването на лихвите от обезценени кредити и отчитането им в печалбите. Все пак евентуалното прилагане на надзорен подход като предложения от МВФ или заимстване на този на ЕЦБ би елиминирало възможността за поява на подобни практики.

Банкери все пак посочват, че вероятно примери за недобра практика може да се намерят, като например натрупването на лихви срещу обезпечение, което не е събрано, но банката се надява да събере. Именно в този случай се отчита приход, който не е събран. Тази техника се прилага, когато стойността на обезпечението е достатъчно голяма, за да покрие кредита и натрупаните лихви по него. И тази практика обаче не е особено работеща в днешните условия поради значително свития размер на исканите обезпечения сега в сравнение с преди десетина години например, когато достигаха до 200-300% от обема на кредита. В сектора коментират, че изкушението за раздуване на печалби е живо, но не може да се приеме като етикет за целия банков сектор.

Освен това, обясняват банкери, ситуацията има правен и счетоводен аспект. В първия случай, който е валиден при влизане в съда за събиране на кредит, дори банката да не начислява приходи от лихви, по договора за кредит те се натрупват и са дължими. Коректна практика е начисляване на лихви от обезценени кредити задбалансово, тъй като така те не участват в образуването на печалбата и едва при наличие на реални плащания по лихви става отчитането им балансово.

Какво има в отчетите

Данните от годишните финансови отчети на първите десет по размер на активите банки (за две от тях няма такива данни) показват, че общият обем на лихвените приходи от обезценени кредити е 148 млн. лв., или малко над 6% от общите приходи от лихви (виж таблицата). Това не е малка сума и е около 12% от печалбата на целия сектор за миналата година, а и при някои институции процентът е чувствително по-висок. По отношение на публикуваните в годишните доклади данни за лихвените приходи от необслужвани кредити банкери коментират, че те съдържат "индикации за много консервативно поведение, но и индикации за много либерално поведение".

Проблем при интерпретиране на данните е, че е всички банки отграничават ясно в отчетите си дали целият признат лихвен приход от обезценени активи е реално получен или не. В отчета на Райфайзенбанк например е посочено кога се начисляват лихви по необслужвани заеми и кога не, което прави ясно разграничими приходите. Там се казва, че "признаването на приходи от лихви се прекратява в случай на просрочие над 90 дни по плащане на лихва или главница. Последващо признаване на лихвата като приход се извършва само в случай на действително плащане. Последващо начисляване на приход от лихва по актив, по който е възникнало просрочено плащане, се възобновява единствено след като вече са погасени всички просрочени плащания". Банка ДСК пък е уточнила в отчета си, че "приходи от лихви по просрочени вземания над 180 дни се отразяват като задбалансови вземания на банката и не участват при формирането на текущия финансов резултат".

Така или иначе на банките ще им се наложи да се справят с необслужваните кредити по начин, който да им позволи да растат и да се включат в надпреварата при активизиране на кредитирането. И ако сега, макар и високо, но не тревожно, нивото на необслужвани заеми е покрито от капитал и обезценки над 50%, при бъдещ ръст на кредитите ще е необходим капитал, който да позволи това.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия 2 ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия

Причината е установена неплатежоспособност

17 авг 2019, 2272 прочитания

Обезщетение по образец Обезщетение по образец

Точна методика ще замени досегашното определяне на компенсации при катастрофи на база съдебна преценка и практика

16 авг 2019, 1746 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Печалбата на банките достига 790 млн. лв. към юли

Кредитните портфейли и за домакинствата, и за бизнеса бележат ръст през първите седем месеца на годината

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда