Печалбата на банките достига 790 млн. лв. към юли
11 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Печалбата на банките достига 790 млн. лв. към юли

Печалбата на банките достига 790 млн. лв. към юли

Кредитните портфейли и за домакинствата, и за бизнеса бележат ръст през първите седем месеца на годината

Мария Иванова
6391 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


119 млн. лв. е понижението на годишна база, но разликата идва от еднократния бонус който те получиха през миналата година заради продажбата на притежавания до юни 2016 г. от над 3000 европейски банки картов оператор Visa Europe.

Ниските лихви продължават да тежат на резултатите на българските банки и през юли. В края на периода натрупаната от началото на годината печалба в банковата система е 790 млн. лв. при 909 млн. лв. година по-рано, показват данните на БНБ за седеммесечието. Въпреки че на пръв поглед постижението е по-слабо спрямо миналогодишното, всъщност оперативният резултат на финансовите институции е по-добър. Разликата идва от еднократния бонус, който всички те получиха през миналата година заради продажбата на притежавания до юни 2016 г. от над 3000 европейски банки картов оператор Visa Europe на американската Visa Inc. – сделката тогава донесе на българските банки печалба от 186 млн. лв.

Положителни сигнали

Без отчитането на този еднократен ефект обаче резултатът на банковата система е дори по-добър както в сравнение с миналата година, така и спрямо постигнатите 614 млн. лв. за първите седем месеца на 2015 г. например. Зад по-силното представяне стоят както постепенно съживяващото се кредитиране за бизнеса и домакинствата, така и увеличаващите се постъпления от такси и комисиони, с които банките опитват да компенсират падащите лихвени приходи. Сериозен стимул идва и от осезаемо намалелите разходи за обезценки – годишен спад от 22.37% към юли 2017 г., след като в предишните две години финансовите институции активно прочистваха портфейлите си и провизираха в подготовка за регулаторните стрес тестове и проверки на качеството на активите им.

Така на фона на предпазливите прогнози за тази и следващата година, с които секторът посрещна 2017 г., засега представянето на сектора е стабилно. Прогнозите на банкери са до края на годината печалбата на ниво система да достигне 1 млрд. лв., а през 2018 г. да е от порядъка на 1.1 млрд. лв. – равнища, невиждани от последната предкризисна година – 2008 г., когато зад постигнатата печалба от 1.39 млрд. лв. стоеше свърхактивното кредитиране от страна на банките.

Сега обаче кредитната активност все още е относително слаба, макар и през последните месеци постепенно да се съживява, а рекордно ниските лихви по заемите означават и все още твърде ниски лихвени приходи за финансовите институции. Към края на седеммесечието нетният лихвен доход общо за сектора е 1.56 млрд. лв., което е с 4.91% по-малко спрямо година по-рано. В тези условия банките опитват да компенсират поне донякъде и с по-големи постъпления от такси и комисиони, което се вижда и в отчетите им – за първите седем месеца на годината нетният доход по това перо в отчетите им нараства с 9.05% на годишна база до 573.4 млн. лв.

Домакинствата като двигател

Самите кредитни портфейли на финансовите институции растат основно благодарение на домакинствата, докато при корпоративните заеми увеличението е доста по-скромно. За първите седем месеца на 2017 г. предоставеното за индивидуални клиенти финансиране е за общо 19.4 млрд. лв., което е с 6.28% повече спрямо година по-рано. Разпределението по сегменти е почти поравно – потребителските кредити са в размер на 9.02 млрд. лв. (3.84% годишен ръст), а обемът на ипотечните заеми е 9.07 млрд. лв. (увеличение с 4.01%). При финансирането за бизнеса повишаването е с 1.03% спрямо юли 2016 г. до 33.4 млрд. лв.

На фона на почти нулевите лихви по спестовни продукти депозитите също запазват стабилни темпове на растеж. Вложенията на домакинствата се увеличават с 4.86% са последната година до 47.7 млрд. лв. При депозитите на корпоративни клиенти нарастването е още по-осезаемо – с 10.99% до 21.9 млрд. лв.

В края на юли 2017 г. активите на банковата система са 93.4 млрд. лв. при 89.4 млрд. лв. година по-рано.


3 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Банките са полезни.
    Все още банките не зачитат, че сегашният подпомагащ за възникване на кризи основен модел за държавно управление е водещия причинител за техните злини.
    При тази държавна грешка всяка банка е със съдба на жертва и подсигуряван провал, защото банката, колкото по-добре подпомага за реализирането на икономически растеж, толкова по-силен потенциал за дългови кризи се създава и щетите са по-болезнени.
    Централната банка не може да спаси банките, защото е без необходимата компетентност.
    Същественото за спасение от актуални злини на банките е внедряването на предпазващ от кризи основен модел за държавно управление.
    Сега вариантите са:
    1) При подпомагащ за възникване на кризи основен модел за държавно управление – злините за банките се уголемяват.
    2) При въвеждане на предпазващ от кризи основен модел за държавно управление – е с условия за обществен просперитет с устойчива банкова система.

  • 2
    pavel_p avatar :-|
    pavel_p

    1МЛД. Лева е Чистата Печалба на Банковият сектор от Такси. Това са легално откраднати пари от нас. 1 000 000 000лв. такси , за това че искате да си изтеглите парите, затова, че сте ги предоставили на Банката за временно ползване... Трябва да бъдат закрити всички Банкови Институций...........

  • 3
    pavel_p avatar :-|
    pavel_p

    Румънският премиер Михай Тудосе направи шокиращо сравнение между местните банки и престъпника Теренте - известен обирджия от началото на миналия век. Преди това премиерът разказа, че е имал банкова сметка, в която внесъл 500 долара, а след две години му се обадили от банката и му казали, че не само нямо и пукнат цент повече в сметката, но и трябва да даде още 50 долара за дължими комисионни. http://www.paragraph22.bg/22-novini/read/premierut-tudose-sravni-rumunskite-banki-s-legendaren-kradec


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK