Спасеното "Открытие" на Русия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спасеното "Открытие" на Русия

Преди национализацията банката бе собственост на група влиятелни бизнесмени

Спасеното "Открытие" на Русия

Централната банка национализира най-голямата частна кредитна институция и се готви да налее до 7 млрд. долара в нея

Гергана Михайлова
8546 прочитания

Преди национализацията банката бе собственост на група влиятелни бизнесмени

© Reuters


Седмата по големина банка в Русия стана жертва на паника сред вложителите.

Когато хората на Запад чуят името Путин, неизменно си представят безгранична еднолична власт. За руските банкери обаче твърдата ръка над тях има друг образ. Този на Елвира Набиулина. Под нейното председателство от 2013 г. насам Руската централна банка буквално прочиства пазара, като броят на банките само за последната година и половина е намалял с близо 200 до 537. При похода си тя естествено настъпва интереси, но зад Набиулина стои миналото й на личен икономически съветник на президента и човек навигирал руската рубла през ударите на пазарите и санкциите. И така въпреки критиките, че така усилва и без това смазващото влияние на държавата в сектора, тя си извоюва и международно признание.

Сега обаче Набиулина се изправя пред може би най-голямото си предизвикателство, макар и този път без ударно отнемане на лиценза. Преди седмица Руската централна банка пое контрола върху седмата по активи (2.7 трлн. рубли, или около 39 млрд. евро) и най-голямата сред частните банки в страната - "Открытие". Национализацията на 75% от институцията се определя от анализатори като "големият експеримент на Кремъл". Първите прогнозни данни са, че спасяването ще струва между 4.3 млрд. и 6.9 млрд. долара, което го превръща в исторически най-голямото в страната досега. Но не размерът е това, което прави операцията рискова - случващото се постави под съмнение качествата на банковия надзор в Русия и повдига въпроса дали и сред другите големи не се крият подобни "открития". Освен това банката има влиятелни акционери правили не една и две услуги на държавата, което прави маневрирането на регулатора по-трудно и поставя по-мекия му подход под лупата на външните анализатори.

Твърде голяма, за да фалира

Сред собствениците ключовата фигура е основателят й Вадим Беляев, който непряко контролира 29% от капитала. Съществени дялове имат кадрите на "Лукойл" Вагит Алекперов и Леонид Федун, предприемачите Александър Несис чрез компанията му ICT Holding, Рубен Аганбегян и Александър Мамут. Държавната VTB Group има малко акционерно участие, а скромен дял от капитала се търгува на фондовата борса в Москва, където за последните три месеца акциите й чувствително поевтиняха от около 1700 до 1100 рубли, или 20 долара за лот.

Към декември миналата година клиенти на банката са повече от 3.6 млн. физически лица и 250 хил. фирми, а служителите й наброяват близо 15 хил. души. "Открытие" е един от големите инвеститори в държавни облигации и е активна в дигитализация на услугите. Всичко това обаче не води до впечатляващи резултати. За миналата година печалбата й е едва 1.5 млрд. рубли печалба, при 6.6 млрд. рубли предходната година. Високо е и нивото на лошите кредити - 20.84% към края на 2016 г.

Причината за слабите постижения са, че банковият бизнес не бе централен за собствениците й, а се бе превърнал в помощно средство за разрастването на империята им от владения. През последните години те погълнаха голям брой разнообразни бизнеси - от финансови дружества до застрахователи, строители, което не само костваше значителен капитал, но и не водеше до бърза възвращаемост. Друга слабост е кредитирането на свързани компании, което според регулатора е близо до разрешения праг от 25%, но битуват съмнения, че може да се окаже надхвърлено.

Проблемите в банката добиха видимост през лятото на тази година, когато паника сред вложителите доведе до масиран отлив на депозити. Само за месеците юни, юли и август бяха изтеглени 693 млрд. рубли (над 10 мрд. евро), което е близо три пъти колкото капитала й. В опит да набере ресурс, за да се справи сама с тегленията, "Открытие" пусна за продажба голям пакет облигации и портфейл проблемни кредити, но това не бе достатъчно.

На 29 август по искане на акционерите й Централната банка на Русия пое контрол върху "Открытие", тъй като я счете за системно важна. С пари от новосъздадения в Русия Фонд за консолидация на банките ще се участва в увеличение на капитала, като акциите на сегашните собственици ще се разводнят, за да може държавата да придобие контрол от 75%, а в бъдеще евентуално и 100%.

Вече е започнал детайлен анализ на баланса на банката, както и преглед на свързаните с нея инвестиции. Задействан е план за реструктуриране, който ще се изпълнява в следващите 2-3 години. Най-вероятният сценарий е, когато бъде възстановена, банката да бъде обратно продадена на частни инвеститори, коментира в интервю пред руската преса заместник-председателят на централната банка Василий Поздишев.

Повече от експеримент

За анализаторите на банковия пазар в Русия влизането на централната банка в частната институция е само началото на един голям експеримент за Кремъл, който ще бъде изкъсо следен не само от подплашените вложители, но и от чуждестранните инвеститори. Причината е не само мащабът, но и в комплексността на спасителната операция. Макар все още да не се знае колко точно голяма е дупката за покриване, сумата се измерва в милиарди долари и проценти от брутния вътрешен продукт на страната. Запълването й ще става с новонапечатани рубли, което събужда притеснения за допълнителен инфлационен натиск в страната. За да се неутрализират негативите, държавата се подготвя да абсорбира ликвидния ресурс чрез депозитни аукциони и емисии облигации. Обещанията на икономическия министър Максим Орешкин са, че макроикономически ефекти от спасяването на "Открытие" няма да последват.

Ефекти, и то негативни, се очакват за държателите на подчинен срочен дълг, емитиран от банковата група и други финансови инструменти, включени в капитала й. Опасенията са, че при лош сигнал може да последва оттегляне на международни инвеститори в такъв тип инструменти, ползвани от банките в Русия. Тази хипотеза се очерта дни след национализацията, когато агенция Moody's понижи дългосрочния рейтинг в чужда и местна валута на "Открытие" от Baa3 на B2. Сред аргументите да това бяха очакванията за значителни загуби и последващи намаления на капитала, "имайки предвид и значителното кредитиране на свързани лица, участието на банката във финансирането на определени проекти на свързания с банката "Открытие холдинг" и по-скъпото финансиране, което получава сега".

Предизвикателство за банковия регулатор ще е разплитането на империята около "Открытие", тъй като връзките между банка и холдинг са силни - има както свързани кредити, така и инвестиции, които най-вероятно ще се приспадат. Централната банка ще трябва да реши и какво да прави с многото разнообразни бизнеси под шапката на банката, още повече че преди национализацията е имало опити за прехвърляне на активи вън от групата. А и с национализацията изчезва и един от големите плюсове на "Открытие" - тя до голяма степен действаше като механизъм за заобикаляне на санкциите за държавните банки и големи енергийни компании и част от бурната й експанзия идваше именно от танца с Кремъл.

Спасяването на банката ще е лакмус за силата на надзора и лично за Набиулина. Поредицата наказателни акции на централната банка вече генерира миграционни процеси на вложители към държавни и по-силни частни банки и това може да предизвика лавина. Засега обаче подходът има и благотворен ефект - удържа местните по-малки частни банки да повтарят модела на "Открытие" на агресивен растеж, макар и евтино държавно финансиране да се осигурява сравнително лесно. Със сигурност обаче дори и в Русия търсеното решение не е 100% държавен банков сектор.

Седмата по големина банка в Русия стана жертва на паника сред вложителите.

Когато хората на Запад чуят името Путин, неизменно си представят безгранична еднолична власт. За руските банкери обаче твърдата ръка над тях има друг образ. Този на Елвира Набиулина. Под нейното председателство от 2013 г. насам Руската централна банка буквално прочиства пазара, като броят на банките само за последната година и половина е намалял с близо 200 до 537. При похода си тя естествено настъпва интереси, но зад Набиулина стои миналото й на личен икономически съветник на президента и човек навигирал руската рубла през ударите на пазарите и санкциите. И така въпреки критиките, че така усилва и без това смазващото влияние на държавата в сектора, тя си извоюва и международно признание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    666 avatar :-|
    666

    Една новина! И Бинбанк глътна вода...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK