КФН по пътя към независимостта

Ако КФН мине на самоиздръжка, България ще е десетата страна в Европа, възприела този модел за финансовия си регулатор. Другите са Белгия, Финландия, Естония, Франция, Гърция, Латвия, Люксембург, Полша и Португалия.

Сделка за вакантните постове По информация на "Капитал" бившият изпълнителен директор на НAП Бойко Атанасов ще бъде номинацията за заместник-председател на КФН, отговарящ за инвестиционната дейност. Той е считан за близък до депутата от ДПС Делян Пеевски, макар да е лансиран от "Обединени патриоти", като от тях формално беше издигнат и на настоящия си пост зам.-министър на финансите. За другия вакантен пост - на заместник-председател, ръководещ осигурителен надзор, се очаква да бъде предложена Диана Йорданова, която е депутат от ГЕРБ и дясна ръка на председателя на бюджетна комисия Менда Стоянова. По закон единствено председателят на КФН има право да предлага свои заместници, но изборът се прави от Народното събрание. След проваленият опит за собствени номинации обаче Караиванова вероятно ще трябва да приеме партийните кандидатури.

За една година като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова имаше възможност да прояви качества на ръководител: взе твърди и непопулярни решения по време на проверките в небанковия финансов сектор, като не се поколеба да отстрани одитор и да отнеме лиценз; накара конкуренти в бизнеса да седнат на една маса и да склонят на взаимни компромиси; обедини участниците на капиталовия пазар около една идея за развитие въпреки по-високата цена, която ще им коства това.

Наред с успешните ходове обаче Караиванова допусна и някои грешни. Опитът да лансира за заместник-председатели на КФН лица, които не бе предварително съгласувала с парламентарните партии, беше бламиран. С това тя може и да показа характер на независим експерт, но неуспехът я постави в неловка ситуация пред стартиращата повторно процедура за избор на заместници, отговарящи за осигурителния и инвестиционния надзор. Със сигурност новите кандидати ще искат уверения, че няма да бъдат подложени на същото, което означава, че Караиванова ще трябва да влезе в договорки и вероятно да приеме партийни номинации. А междувременно две от трите ключови направления остават вече над три години без титулярен регулатор, избран с мандат, от което закономерно страдат и качеството на надзор, и независимостта на комисията.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сега в това направление пред Караиванова стои още по-важна битка, която би могла тотално да промени позициите на регулатора и да го превърне от държан на каишка чрез държавната субсидия в независим и европейски. Проект за смяна на модела на финансиране, при който КФН минава на вариант самоиздръжка, е публикуван за обществено обсъждане. Задвижването на формалната процедура означава, че след малко повече от месец текстът ще стигне до парламента, където депутатите ще го приемат или отхвърлят. В публичното пространство вече прескачат искри, което е очаквано предвид засегнатите интереси. А това означава, че ще са нужни или повече обяснения на мотивите за промяната, или отстъпки за париране на недоволството, или сериозно преосмисляне на тактиката за пробив в парламента в името на по-голямата цел.

Защо е нужна промяна

Към днешна дата финансовият регулатор следи бизнеси, които управляват активи за близо 23 млрд. лв. Това са над 335 публични дружества - емитенти на ценни книжа, търгувани на фондовата борса, 60 дружества със специална инвестиционна цел, 31 управляващи дружества със 118 колективни инвестиционни схеми, 69 инвестиционни посредника, 43 застрахователя, 394 застрахователни брокера, 9 пенсионни дружества.... списъкът продължава още. Отчетите на всички тези компании и периодичните им справки се преглеждат от общо 225 служители на КФН, които се оплакват от ниски заплати, древна компютърна техника, тясна сграда и никакъв стимул за развитие.



Освен с всичко това, от две години насам КФН е натоварена с допълнителни ангажименти по надзор на европейските фондове за рисков капитал и за социално предприемачество, следи отчетността на енергийни и водоснабдителни предприятия, търговските дружества с общинско участие и има функции като орган за преструктуриране на инвестиционни посредници. От началото на тази година пък регулаторът прилага новата по-сложна рамка за надзор на застрахователните компании Платежоспособност 2.

За обезпечаване на работата му през тази година държавата е отпуснала около 5 млн. лв., които покриват по-малко от половината му фиксирани разходи. Другото се допълва от събираните такси и глоби. Средствата са толкова недостатъчни, че регулаторът няма с какво да плати 1.6 млн. лв. членски внос към европейските организации, в които е задължен да участва. В прав текст признанието е, че в този си вид КФН няма как да е адекватна да изпълнява функциите си, а рискът е заради слабостта на институцията да се стигне до увреждане на интересите на инвеститорите и потребителите на финансови услуги, което би разклатило доверието в небанковия финансов сектор. Ето защо очакванията са, че минаването на самоиздръжка би разрешило натрупаните проблеми.

Какво е решението

Промените, които се предлагат със законопроекта, са основно три: промяна в модела на финансиране, при който КФН минава от бюджетна субсидия на самоиздръжка; приемане на нова тарифа с повече и по-високи такси и промяна в статута на служителите на КФН, което ще им осигури по-голяма правна защита и финансова мотивация за работа.

Предвижда се регулаторът да обезпечава дейността си само с прихода от такси, а постъпленията от глоби да се превеждат към държавния бюджет, за да няма съмнения, че се упражнява административен произвол в преследване на по-добър доход за комисията. За да се постигне необходимото ниво на приходи, се увеличават броят и размерът на таксите, като в някои случаи вдигането е двойно, а най-потърпевши са застрахователните компании и пенсионните фондове. Новите услуги, за които ще се плаща на надзора, произтичат от променящите се регулации, като например новоприетия Закон за възстановяване и прекстуктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. В същото време други услуги, като например работата по оценка на проспекти за емитиране на ценни книжа, няма да се таксуват за период от три години, което се прави с цел стимулиране на капиталовия пазар и насърчаване появата на нови емитенти, особено в сегмента малки и средни предприятия.

Откъсването от бюджетната хранилка и пускането на свободно плаване би дало възможността на КФН да инвестира и в хората си, като повиши заплатите на експертите и ги направи съпоставими с възнагражденията в секторите, които надзирават. Осигураването на правна защита също не е маловажна промяна, защото това е стимул за надзорниците да вършат по-смело работата си, без страх от съдебно преследване.

Притесненията

Опоненти на промяната изтъкват като мотив за запазване на сегашното състояние факта, че новите такси тежат на по-малките дружества, особено в пенсионния сектор. Коментарите от там са, че ако дружествата, управляващи големите фондове, не бяха склонили на компромис как да се поделят разноските за надзора, е можело да се създадат условия за намаляване на броя на играчите, а оттук и избора за клиентите. По същия начин брожения има и в застраховането, основно от малки компании с местни собственици. Въпреки това двете професионални асоциации дадоха официална подкрепа за законопроекта, тъй като надделява мнението, че общественият интерес от дейността им ще бъде по-добре защитен при силен надзор (виж коментарите).

Друг аргумент е, че таксите на КФН не са били актуализирани от 2011 г. досега и действително нарасналият обем на работа и сложността на прилаганите регулации налагат повишение. Не на последно място в двата бранша считат, че така или иначе тези по-високи разходи вече са факт за бюджетите им, имайки предвид проверките на балансите, които се правят за втора поредна година. "За мен е неестествено реалните разходи за имплементиране на тази рамка ("Платежоспособност 2" - бел. ред.) да стават през външни одиторски къщи, а не през надзора", коментира представител на застрахователния бранш. Ето защо оттам не очакват, че ще има вдигане на цените за крайните клиенти, и ако има потърпевш от по-високите разходи за надзор, това ще са акционерите на застахователните и пенсионните компании. Има и притеснения, че КФН смята да си запази възможността за ползване на бюджетна субсидия въпреки новите и по-високи такси. Официалният отговор от надзора е, че това е опция, която ще бъде ползвана само в шокови случаи. Например, ако някоя от компаниите със сериозен принос във формирането на бюджета на комисията не е в състояние да изпълни своите ангажименти, държавата да окаже подкрепа на КФН, след което регулаторът ще предприеме действия за събирането на това вземане.

Има и притеснения, че КФН смята да си запази възможността за ползване на бюджетна субсидия въпреки новите и по-високи такси. Официалният отговор от надзора е, че това е опция, която ще бъде ползвана само в шокови случаи. Например, ако някоя от компаниите със сериозен принос във формирането на бюджета на комисията не е в състояние да изпълни своите ангажименти, държавата да окаже подкрепа на КФН, след което регулаторът ще предприеме действия за събирането на това вземане.

Откъсването от политическите влияния е европейско изискване и бе изтъкнато като препоръка в Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP) на МВФ и Световната банка. Разбира се, има изказвания, че сама по себе си финансовата независимост не е панацея за изграждането на силен и авторитетен регулатор. По света и в ЕС могат да се приведат примери в подкрепа и на двата модела. За местните ширини обаче БНБ, която се самоиздържа, е силен пример и въпреки надзорния си провал около КТБ продължава да се ползва с много по-високо доверие от безчетните комисии и агенции на издръжка.

Ако законът бъде приет, ключово за препозиционирането на КФН като независим регулатор ще е изграждането на екип. Административният капацитет на регулатора беше сериозно посечен по време на предшественика й Стоян Мавродиев, когато комисията изгуби множество с години градени кадри за сметка на съмнителни и послушни назначения. Сега регулаторът ще трябва отново да гради имидж на добро място за работа с възможност за развитие. Сигнал доколко това има шанс да се случи ще е другата битка, която Караиванова ще трябва в следващите седмици да води паралелно с прокарването на проекта. Това е вторият опит да се изберат експертни заместник-председатели, а не политически креатури, които тепърва ще се учат на финанси, надзор и комбинацията от двете.

Даниела Петкова, Асоциацията на пенсионните дружества (БАДДПО) На нас ни допада идеята, че един такъв закон търси промяна в посока получаване на независимост на държавния регулатор КФН. Това е и европейско изискване и в този смисъл, като асоциация, ние го подкрепяме. Наясно сме и, че независимостта неминуемо минава през увеличаване на таксите. Но това, което ни смущава, е, че във варианта, който е публикуван за обществено обсъждане, не е заличена възможността регулаторът да получава и държавна субсидия. Според нас това е в доста сериозно противоречие с идеята за независимост, която пък аргументира необходимостта от увеличаване на таксите. Освен това, по наши изчисления, така предложеният размер на таксите ще доведе до неколкократно увеличаване на бюджета на КФН в сравнение с това, с което е разполагал досега, без да сме наясно какво е планирано за този ресурс. И не на последно място, нещо, което предизвика напрежение в пенсионния сектор, е размерът и разпределението на разноските за надзор върху участниците на пазара. Сумарно, размерът на таксите, събирани от деветте компании е равен на този, събиран от 43 застрахователя. Големите пенсионни компании направихме компромис и се съгласихме да пащаме няколко пъти по-голяма такса от колеките с по-малък размер на активите, макар да не е ясно как надзорът ще свърши няколко пъти повече работа за едно и също нещо. Защото работата в едно дружество не зависи от това колко е голямо, а как точно са организирани процесите в него, инвестирано ли е в автоматизация. Специално подчертавам обаче, че колкото и високи да са таксите, които плащаме, това няма да се отрази в по-ниска доходност за нашите осигурени лица, а единствено ще се отрази в намаляване на печалбите за нашите акционери. Светла Несторова, Асоциация на българските застрахователи Не мисля, че вдигането на таксите ще се отрази върху цените на застрахователните услуги за потребителите директно. От друга страна, новата регулаторна рамка Платежоспособност 2, е резултат на близо 20-годишна работа. Това генерира огромна експертност вътре, в рамките на сектора и значителни разходи и не може да бъде надзиравано със същия апрат, както досега. В действителност, в момента е много по-скъпо да се занимаваш със застраховане, отколкото преди 10 или 15 години и това е заради начина, по който този бизнес е регулиран в рамките на Европейския съюз. Ако искаме нашият регулатор да е адекватен, на него му трябват ресурси. Причината, поради която асоциацията дава подкрепата си за този законопроект, е, че той е инструмент за създаване на безпристрастен и компетентен надзор. Това е жизненоважно за сектора, който, за да се развива, има нужда от равни условия пред всички играчи, а също и за потребителите, чиито права и интереси следва да са адекватно защитавани. Тенденцията в Европа е финансовите регулатори да минават на самоиздръжка, тъй като този вид на финансиране е по-устойчив за институциите и спомага за постигането на известна независимост. Би следвало регулаторът да не зависи от непосредствената политическа конюнктура, която гласува годишния му бюджет и не е случайно, че и мандатите на ръководителите в регулаторите са от по 6 години. Моделът на финансиране трябва да се промени, за да може регулаторът да действа превантивно, а не да разчита на глоби и санкции, за да се издържа.