Прогнозите за ръст на сделките с лоши бизнес кредити не се сбъдват

Сделките с корпоративни обезпечени дългове се забавят поради комплексния им характер, но не се отменят, а се прехвърлят за следващата година

Сделките за покупка на лоши банкови корпоративни заеми са намалели почти наполовина към края на юни тази година, което е в противоречие с предварителните очаквания. Това е и причината колекторските компании да ревизират очакванията си за пазара за 2017 г., стана ясно по време на кръгла маса "Задлъжнялост на българските граждани", която се провежда в рамките на FENCA конгрес 2017 г., организиран от Асоциацията на колекторските компании в България (АКАБГ).

Наполовина по-малко

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Към полугодието предложените и изкупени задължения на пазара са почти наполовина по-малко в сравнение със същия период на миналата година и достигат 365.7 млн. лв. Така прогнозираният в началото на годината обем от сделки за 1 млрд. лв. за цялата година няма да бъде достигнат. Причините за забавянето са две - първо, пакетите със заеми се пакетират по-трудно, второ - от следващата година ще има нови мерки на БНБ за отчитане на необслужваните кредити, което може да кара банките да изчакват.

За тази година се очакваха поне три сделки на този пазар, като към момента почти е финализирана само една, а за още една се очаква да приключи в следващата година. В края на лятото стана ясно, че Пощенска банка е избрала купувач (реално сделката се движи в Атина, където е централата на собственика на банката) за готвения от доста време портфейл от обезпечени с ипотека фирмени дългове за 65 млн. евро. Това е консорциум между глобалния фонд Apollo и българския AG Capital. По информация на запознати със сделката споразумението с AG Capital е за 17-18 млн. евро. На този етап информацията от сектора е, че сделката все още не е приключила като съдебно прехвърляне. Другата сделка, която се очакваше да е факт към август-септември, е вторият транш на Уникредит Булбанк (след 93 млн. евро в началото на тази година) за около 83 млн. евро. Прогнозите сега са, че приключването й вероятно ще е през следващата година.

"Сделките с корпоративни обезпечени дългове се забавят поради комплексния им характер, но не се отменят, а се прехвърлят за следващата година", посочи Милена Виденова, управител на "Кофас България" и член на управителния съвет на АКАБГ. Процесът протича по-бавно, защото заемите на фирми и компании по-трудно се пакетират поради спецификата на всеки отделен кредит.



Причина за забавянето може да е и фактът, че за началото на следващата година се готви въвеждането на мерки от БНБ по отношение на необслужваните кредити в портфейлите им. Единият от аспектите, анонсиран от управителя на БНБ Димитър Радев през май тази година, е "по-добри практики на оповестяване и събиране на данни". На този етап освен анонса на управителя на БНБ повече подробности около мерките няма. В банковите среди се знае, че в централната банка се работи по адаптиране на насоки на Европейската централна банка в областта, издадени през март тази година.

Според Райна Миткова, изпълнителен директор на "ЕОС матрикс България" и председател на асоциацията на колекторите, през първите шест месеца на годината се наблюдава спад на продажбите на портфейли основно от страна на банките, което е нетипично спрямо общата европейска тенденция на интензивни продажби с цел да се изчистят лошите кредити от финансовата система. По думите й значително повишение на този показател не се очаква и през второто полугодие на 2017 г. Изкупените дългове през първото полугодие на 2017 г. са с 40% по-малко спрямо същия период на 2016 г. - общата им стойност е 365 731 226 лв., а за същия период на миналата година те са 609 663 967 лв.

Междуфирмената задлъжнялост

На пазара на междуфирмената задлъжнялост се наблюдава ръст на обема на възложените вземания – за първото полугодие увеличението е с близо 18% до 105.4 млн. лв. Това е показател за повишаващата се финансова култура на фирмите, посочи Милена Виденова. В същото време намалява средната продължителност на събиране на междуфирмените задължения по сектори. В секторите транспорт и добив на горива тя е намаляла от 112 дни през 2016 г. на 61 дни за първото полугодие сега. В строителството през миналата година времето за събиране е било 100 дни, а тази година – 34 дни.

Най-съществени остават проблемите в секторите транспорт, търговия, строителство. В сферата на търговията на едро и дребно и операциите с недвижими имоти платежоспособността се подобрява в сравнение със същия период на 2016 г. По думите на Виденова основните причини за финансовите затруднения на фирмите остават секторната цикличност, лошото управление на ликвидността и ниският размер на европейското финансиране предвид края на стария програмен период. Компаниите не използват превантивни мерки, като например застраховка на вземанията, посочи още тя.

Дълговете на физически лица

При задлъжнялостта на физическите лица за първи път от 2013 г. насам средният размер на необслужваните задължения намалява. Понижението е с 34% и за първата половина на тази година той е 728 лв. при 1104 лв. за същия период на миналата година. Данните са от годишното проучване по поръчка на АКАБГ съвместно с института за пазарни проучвания "ИПСОС България" и обхваща обработваните дългове на всички компании, членове на асоциацията, които са около 80% от сектора.

Проведено е през юли тази година. В същото време се увеличава с 94% броят на възложените за събиране на колекторски компании задължения. По данни на АКАБГ през последните 5 години колекторските агенции са изкупили дългове, зад които стоят 854 312 случая. Близо 100 хил. от тях са били решени извънсъдебно. Ръстът на общия обем, възложен за събиране, е 27% за първото полугодие на тази година спрямо същия период на миналата.

Вземанията вече се възлагат на по-ранен етап, подобрява се плащаемостта и сроковете за покриване на забавени вноски са по-кратки, посочи Райна Миткова. Основните възложители на събиране на вземания остават банките с 48% дял от всички дългове. Ютилити продуктите изместват телекомите и вече са 22% от всички, като с бързи темпове нарастват и небанковите – бързи и стокови кредити, които са 20%.