С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 9 окт 2017, 9:37, 8282 прочитания

Новата битка на ЕЦБ с лошите кредити

Франкфурт иска да накара големите банки в еврозоната да покриват 100% новите си проблемни заеми от 2018 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Финансовите регулатори имат богат набор инструменти, когато искат да кажат на банките какво да не правят. Макар и с недостатъци комбинацията от лимити и изисквания със санкции върши добра работа за ограничаване на големите експозиции, поддържането на адекватен капитал и т.н. Когато обаче стане въпрос какво банките трябва да правят, нещата стават по-сложни и обикновено опират до финансови стимули. Така например, когато ЕЦБ искаше да накара банките да кредитират повече, тя се принуди да въведе отрицателни лихви и така да принуди банките да плащат за всяко нераздадено евро, което държат на депозит при нея.

Сега по подобен начин ЕЦБ се опитва да накара големите банки да се справят с друг хроничен проблем - трупането на лоши кредити в балансите им. Според нов проект за насоки на регулатора за необслужваните експозиции банките под неин надзор ще трябва да заделят повече провизии. След като един заем стане необслужван (за което се приемат 90 дни просрочие), ще трябва банките да покрият 100% с провизии необезпечената част от него до две години, а тази, за която има приемливо обезпечение - до 7 години. Това изискване ще важи само за новите лоши кредити след 1 януари 2018 г., а не за натрупаните близо 1 трилион евро необслужвани кредити в еврозоната и цели да предотврати трупането на нови планини от лош дълг.


Мярката, която подлежи на консултации и съответно може и да бъде смекчена, обаче влиза паралелно с новия по-строг международен счетоводен стандарт IFRS9, който така или иначе предполага допълнителни изисквания за провизии дори и по обслужвани кредити. Това нормално поражда страхове, че регулациите могат сериозно да ударят рентабилността на банките и да ги принудят да затегнат изключително стандартите за отпускане на нови заеми.

Удар за големите

На пръв поглед това не засяга българските банки директно. Мярката е насочена към пряко надзираваните от ЕЦБ 120 значими институции - това са най-големите три банки във всяка страна в Единния надзорен механизъм плюс тези с над 30 млрд. евро активи или получили помощ от Европейския стабилизационен механизъм. Все пак обаче голяма част от местните банки ще изпитат вторични ефекти. Около 3/4 от българския банков сектор е доминиран от европейски банкови гиганти, които ЕЦБ надзирава и на консолидирана основа и мерките важат и за техните дъщерни дружества. "Това означава, че те косвено са релевантни за една голяма част от българския банков пазар. За да няма надзорно сегментиране на пазара, БНБ подготвя свои указания, с които ще определи надзорни очаквания и изисквания по отношение на необслужваните кредити, аналогични на тези на ЕЦБ. Това вече бе оповестено на организирания от ЕБВР семинар, посветен на темата необслужвани кредити", обясниха от БНБ за "Капитал".



Освен това и правителството в момента е приело засилен курс към влизане в чакалнята на еврозоната ERM II и вероятно към Единния надзорен механизъм. Когато това се случи, най-големите три банки ще попаднат директно под надзора на ЕЦБ и съответно тези изисквания ще важат и за тях - в момента това са Уникредит Булбанк, ДСК и ПИБ, като последната вероятно скоро ще бъде изместена от ОББ след сливането й със СИБанк.

От ЕЦБ не се наемат с оценка на ефекта, тъй като той ще зависи от бъдещия поток на лоши кредити, като от регулатора подчертават, че в последно време той се свива. Освен това самите насоки не са обвързващи, но всяка банка, която се отклонява от тях, ще трябва да дава детайлни обяснения. Ако ЕЦБ не е доволна от предоставената обосновка, тя ще може да обмисля допълнително надзорни мерки. Това остава врата за тълкуване и снизходителност, но и за двоен стандарт. От ЕЦБ също така очакват от банките да предприемат плавен (най-малкото линеен, ако не ускорен в началото) график на начисляване на провизии, за да не се налага ударно начисляване на провизии, когато наближи края на дву- или седемгодишния срок. Според регулатора целта на насоките не е да зададат най-добри практики в провизирането, а да се адресират екстремни случаи, където банки не осигуряват достатъчно покритие на дългосрочно просрочените кредити. "Банките трябва да продължават да начисляват провизии в съответствие с преценката си и настоящите счетоводни принципи, което в огромната част от случаите ще доведе новото изискване да няма никакъв ефект", обосновава се ЕЦБ.

Съдейки по практиката досега обаче, това е доста оптимистично очакване. Наследените от кризата лоши кредити в еврозоната в момента се оценяват на около 1 трлн. евро, като средното им покритие с провизии е едва 45%. Най-голямата част от проблема идва от Италия, където банките към края на първото тримесечие имат 263 млрд. евро лоши кредити с около 48.5% покритие. В Гърция около половината от всички кредити са класифицирани като необслужвани, като сумата е малко над 100 млрд. евро. Други страни, преминали през банкови кризи, като Кипър и Ирландия също продължават да се справят с наследството от лоши кредити.

Вторични ефекти

По данни на ЕЦБ в надзираваните от нея банки лошите кредити са намалели от 950 млрд. евро към първото тримесечие на 2016 г. до 865 млрд. евро година по-късно. След въвеждането на оригиналните й насоки за необслужваните ексспозиции през март 2017 г. (към което сегашният проект е добавка) много банки са насочили усилия към събирането на обезпечения и продажби на пакети лоши кредити. Предвижда се до началото на 2018 г. ЕЦБ да следи развитието и ако трябва, да излезе с предложения и за наследените портфейли. А очевидно и новите мерки търсят да стимулират банките да продават проблемните си експозиции, преди да се натрупат до такива нива. При 100% покритие с провизии, които изяждат от капитала, за банката не остава много стимул да продължава да ги държи в баланса си. Логична реакция на предложението на ЕЦБ ще е до влизането в сила на новите в мерки от началото на 2018 г. ударно да се отчетат лоши кредити по старите правила, така че за тях да не важи затегнатият режим, което може да доведе до по-ниски печалби в последното тримесечие на 2017 г.

Големият проблем за банките при тези, както и при като цяло затягащите се регулации е, че са поставени като в менгеме. От една страна, от тях се иска да кредитират по-агресивно, а от друга, ако повишените рисковете от това се реализират, ги чакат санкции. Затова и голямата опасност от новите мерки е те да принудят банките да затегнат стандартите си и да направят кредита по-трудно достъпен и скъп. Това важи особено за страни с тромави и неуредени процедури по несъстоятелност, законови вратички за неизрядни длъжници и като цяло по-несигурна съдебна система. В някои страни действията на банките по събиране на лошите им вземания имат и силен социален отпор, особено където вече проблемът е голям и има натрупано недоволство. Като цяло банките имат два варианта да се справят с необслужваните заеми - единият е да се борят агресивно постфактум, а другият - да не ги допускат. И ако първият не работи добре, очевидно разумната стратегия е да си по-предпазлив още като даваш заема.

Ако обаче банките затегнат кредитирането, това прави по-трудно за тях да генерират печалби, което ги поставя на мушката на рейтингови агенции и инвеститори и оскъпява финансирането им от пазарите, а оттам и кредитите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Goldman Sachs ще управлява инвестиции на граждани от само 5 хил. долара Goldman Sachs ще управлява инвестиции на граждани от само 5 хил. долара

Американската банка ще използва изкуствен интелект, за да разшири бизнеса си

10 дек 2019, 1886 прочитания

Най-големият пенсионен фонд в света ограничава спекулантите Най-големият пенсионен фонд в света ограничава спекулантите

Националният пенсионен фонд на Япония ще спре да отдава акции назаем на недългосрочни инвеститори

9 дек 2019, 1457 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
BNP Paribas се насочва към финансиране на проекти за зелена енергия

Това е поредната френска банка, която ще ограничи кредитирането на конвенционалните енергийни източници

Още от Капитал
На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10