С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 26 окт 2017, 19:17, 17941 прочитания

БНБ не обича да губи

След като БНБ реши да таксува свръхрезервите на банките с 0.6%, те за три седмици са изтеглили 5.6 млрд. лв. и са ги вложили в чужбина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- За да ограничи собствените си загуби, от началото на октомври БНБ намали отрицателната лихва по свръхрезервите на банките при нея от 0.4% на 0.6%.

- Резултатът е, че само за три седмици банките са изтеглили 5.3 млрд. лв. и са ги вложили в чужбина.

- Това намалява валутните резерви, но покритието на борда остава добро. Опасността е, че някои банки ще поемат по-големи рискове при кредитирането.
Да влагаш пари в нещо, което носи гарантирана загуба, е противоестествено. В днешната епоха на дирижирани от централните банки отрицателни лихви обаче за финансовите институции това понякога е неизбежно. До началото на октомври българските банки, както и тези в еврозоната, бяха облагани с 0.4% отрицателна лихва, ако паркират излишната си ликвидност безрисково в централната банка. При липсата на алтернативи тази загуба беше приемлива и местните кредитни институции депозираха в БНБ около 7-8 млрд. лв. излишна ликвидност.

От няколко седмици обаче централната банка без обяснение, без диалог със сектора и публично оповестяване влезе още по-дълбоко в отрицателната територия и вече таксува свръхрезервите на банките с 0.6%. И въпреки уверението, че това не е "инструмент на паричната политика", първите видими реакции показват ясно, че ходът на БНБ е предизвикал чувствителни и на макроикономическо ниво движения.


Данните от балансите на управление "Емисионно" и данните за ликвидността на банковата система показват, че само за три седмици банките са изтеглили над 5.6 млрд. лв. депозити от БНБ. Доколкото са източник за формиранe на международните валутни резерви, те също се понижават с аналогична сума, която се превежда в над 10% спад до 42.8 млрд. лв. (виж графиките). Макар да звучи стряскащо, това не е непременно пристеснително и донякъде е и целеният от БНБ ефект - да освободи баланса си от свръхрезервите, които самата тя трябва да инвестира консервативно и да инкасира загуби. Не е ясно обаче дали посоката, в която тези над 5 млрд. лв. са поели, е желаната. Частично данни за това ще има в следващите месеци, но засега със сигурност може да се каже, че са вложени зад граница, просто защото такъв обем няма как да се поеме на българския пазар.

Целта

От БНБ досега не са потвърдили официално решението си, камо ли да дадат обосновка за него. "Лихвените проценти, прилагани по сметки в БНБ, включително по свръхрезервите на банките, не произтичат от решения, свързани с парична политика, а техният размер следва текущите пазарни лихвени равнища и следва да бъде съобразен със забраната за парично финансиране по чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз" - така обясниха от централната банка липсата на коментар по темата.



Според банкери най-вероятнaта причина за понижението от -0.4 на -0.6% е, че БНБ търси да реши преди всичко собствения си проблем - че от управлението на валутните резерви при отрицателните доходности по света тя е на път да приключи 2017 г. на загуба. А това според тях не би трябвало да е проблем, тъй като централната банка е монетарна институция и целта на функционирането й не е правенето на печалби. Данните до септември показват, че натрупаният финансов резултат в капитала на БНБ се стопява и от 20 млн. лв. в началото на годината достига до отрицателни стойности от над -50 млн. лв. (виж графиката). За централната банка еднократна загуба технически не е проблемна, но носи репутационни щети и подкопава автономността й. Например при нулевата лихва от години насам става все по-трудно защитимо 2.8 млрд. лв. от Сребърния фонд да стоят на годишен депозит в БНБ и да губят стойност, вместо да се инвестира по-активно и дългосрочно.

По закон БНБ заделя за фонд "Резервен" 25% от превишението на приходите над разходите (без нереализирана печалба/загуба от преоценки) и останалото превежда на бюджета до края на месец април на следващата година. Това е и причината на графиката всеки март натрупаният финансов резултат да спада рязко. За 2016 г. БНБ за пръв път не направи вноска, въпреки че беше на малък плюс (използвана е законовата опция той да се задели като допълнително отчисление за фондове със специално предназначение), а тази година, изглежда, управлението на резервите ще донесе и първа загуба. Това е донякъде и обяснимо - БНБ е силно ограничена да инвестира само в ликвидни активи с минимум АА рейтинг от две агенции, а те поне в кратките срочности до три години са с отрицателна доходност, често и под 0.4%. От отчета на централната банка за 2016 г. става ясно, че по вътрешните лимити на БНБ поне 35% са вложени в германски ДЦК и държавно гарантиран дълг, а ⅔ от инвестициите са в книжа с ААА рейтинг.

Същевременно обаче над половината от депозитите и около 7.5% от държавните ценни книжа в баланса й са в емитенти А или А+ рейтинг (вероятно купувани, когато той е бил по-висок), но явно дори и това вече не е достатъчно да се постигне положителна доходност. В проектобюджета за 2018 г. не е заложен приход от БНБ.

Не е ясно доколко и с новата мярка това ще стане. Прилаганият от БНБ отрицателен лихвен процент е само върху свръхрезервите на банките. Това са средствата, които банките депозират в БНБ над минималните задължителни резерви (МЗР), които тя изисква от тях - 10% от всички привлечени средства в страната, 5% от тези от чужбина и 0% от държавата и общините. Образно казано, това е излишната ликвидност на банките - привлечени средства, които няма в какво да вложат в момента, които допреди хода на БНБ от 4 октомври бяха 7-8 млрд. лв. Предположенията на банкери за логиката в действията на регулатора са, че банките биха предпочели да не се затрудняват с местене на пари. След изтеглянето на 5.6 млрд. лв. обаче свръхрезервите на банките остават едва около 2.5 млрд. лв., така че приходът от отрицателната лихва по това перо намалява като сума. Ако досега 0.4% лихва върху около 7 млрд. лв. са носели 28 млн. лв. годишно, сега 0.6% върху 2.5 млрд. лв. (ако свръхрезервите останат толкова) биха донесли 15 млн. лв. Същевременно БНБ не може или не иска да прилага отрицателна лихва по другите си пасиви - парите в обращение, МЗР на банките, фискалния резерв на правителството и собствените си средства (депозитът на управление "Банково" в управление "Емисионно"). Така че предизвикателството остава как те да се управляват, така че да носят доходност.

Ефектът

Отливът на 5 млрд. лв. валутни резерви теоретично влошава показателите за стабилността на валутния борд. В случая обаче по-скоро няма много поводи за притеснения. Дори и след намаляването на депозита на банките в БНБ резервите изглеждат адекватни и различните показатели за покритие на паричната маса са далеч над пиковите си нива от началото на 2014 г. и от кризисните 2007-2008 г. А освен това и анализаторите често коригират коефициентите именно с такива по-волатилни компоненти на резервите, както и с такива, които БНБ реално не може да ползва, за да обезпечава фиксирания курс на лева към еврото. А все пак и потенциалният отлив си има таван и е ограничен до размера на свръхрезервите, така че и при максимални тегления валутният резерв би останал над 40 млрд. лв., ако няма спад по други линии. Например, ако правителството реши да финансира дефицитите си следващите години със средства от фискалния резерв или пък ако БНБ инкасира голяма загуба, това ще намали собствените й средства и съответно ще свие депозита на управление "Банково", който се понижава от близо 6 млрд. в края на 2016 г. до 5.7 млрд. лв. Това обаче не е вероятно да е шоково.

Затова и по-съществените ефекти са косвени. Вследствие решението светкавично се понижиха междубанковите индекси СОФИБИД и СОФИБОР с по 10-15 базисни пункта в различните им срочности, което може да окаже и пряко влияние върху кредити с плаващи лихви, вързани към тях. Банкерите не предвиждат да се стигне до отрицателни лихви по депозити за физически лица, но големите корпоративни клиенти вероятно ще трябва да преглътнат още по-отрицателна доходност по сметките си. Индиректно мярката на БНБ може да подпомогне и българското правителство да се финансира по-евтино на вътрешния пазар, макар за следващите години да няма планирани големи емисии нов дълг.

За самите банки ефектите може да станат по-ясни и измерими в следващите месеци, като се види към какво са пренасочили свръхликвидността си. Отливът би трябвало да проличи както през данните за платежния баланс, така и през отчетите на банковата система и на банките. Още при въвеждането на мярката от БНБ банкери коментираха, че ще опитат да намерят начин новата такса да не им струва много или дори нищо. Един вариант за постигане на това за банките с централа в еврозоната е да пренасочат средства към майката и тя да се възползва от възможността си да ползва аналогичното депозитно улеснение на ЕЦБ при -0.4%. Неофициалната информация е, че именно това се е случило. Това не е проблем от гледна точка на регулациите за големи експозиции към капитала, тъй като дъщерни структури не формират такива и няма нормативно ограничение.

Възможно е обаче в търсене на доходност част от свръхликвидността да се насочи към по-рискови инвестиции и кредити. През годините са се чували предупреждения, че политиката на ниски лихви създава дългосрочни рискове, като прави проекти, които досега банките не са искали да финансират заради риска, атрактивни, без реално да са станали по-добри и устойчиви. При обръщане на икономическия цикъл това може да създаде проблеми и включително и от БНБ са съветвали банките да внимават с кредитирането. Сега обаче със своите действия самата БНБ принуждава банкерите да извадят сигурно паркираните си средства и да са по-агресивни. А това важи в по-голяма степан за банките с местни собственици, за които е по-трудно и скъпо да заобиколят мярката (чрез свои банки кореспонденти или други банки на международния пазар) и при които управлението на риска е по-занижено, както показа и миналогодишният преглед на качеството на активите.

Комуникацията

Най-същественият проблем обаче е принципен и той е, че БНБ прилага мярка с доста всеобхватно действие върху цялата икономика, без да я оповести и без да се обоснове. Обяснението, че това не е инструмент на паричната политика и затова се комуникира само директно с банките, звучи абсурдно. Самият мащаб на действието му върху лихвите и валутните резерви е показателен за значимостта на решението далеч не само за кредитните институции.

Освен това позицията на централната банка е и непоследователна. За разлика от сега при въвеждането на отрицателната лихва в края на 2015 г. (година и половина след като това направи ЕЦБ) подуправителят на БНБ Калин Христов открито говореше по темата, като включително в прав текст казваше какъв ще е размерът й.

Нещо повече - в интервю пред investor.bg през декември 2015 г. той уверяваше, че БНБ пасивно ще следва ЕЦБ: "Решението на управителния съвет на БНБ е автоматично, без право на дискреция, да пренасяме лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, когато той е отрицателен, като лихвен процент по свръхрезервите на банките." Сега обаче реално БНБ се отклонява от тази политика без никакво обяснение. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 31 август

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия 2 ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия

Причината е установена неплатежоспособност

17 авг 2019, 2792 прочитания

Обезщетение по образец Обезщетение по образец

Точна методика ще замени досегашното определяне на компенсации при катастрофи на база съдебна преценка и практика

16 авг 2019, 1920 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Средната лихва за пазара по жилищните кредити в левове вече е под 4%

Реалните оферти на банките преобладаващо са с лихви между 3 и 4 на сто

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство