Това вероятно отразява и друг еднократен ефект - от по-съществена загуба за една от големите банки. Данните за отделните кредитни институции към деветмесечието показват, че ОББ отчита загуба от 81.4 млн. лв., което смъква и общия резултат на системата (виж таблицата). При ОББ тази загуба обаче е вследствие на направени корекции чрез обезценки, идентифицирани при

дю дилиджънса още преди продажбата й. За това беше съобщено още при обявяването на сделката, като посоченият в съобщението тогава размер на обезценки беше 81 млн. евро. От данните за банките е видно, че за третото тримесечие ОББ начислява обезценки в размер на 183 млн. лв., а за деветте месеца размерът им е 218.3 млн. лв.

Отчетните по-големи разходи за обезценки за една банка намаляват и силния принос, който имат през годината по-ниските обезценки към формирането на печалбата. Към деветмесечието те са в размер на 537 млн. лв. общо за системата, като на годишна база спадат с 5.2% при двуцифрен темп на намаление предходните тримесечия (27.6% към юни 2017 г.). Така или иначе, на банките може да им се наложи от догодина да започнат отново да правят повече разходи за обезценки заради нови регулации. През пролетта на тази година от централната банка обявиха, че ще приложат стимули за намаляване на нивото на необслужваните кредити, а след това стана ясно и че в БНБ работят по адаптиране на правилата на Европейската централна банка за отчитане на необслужваните заеми. Така почивката след отминалите стрес тестове и оценката на активите през 2016 г., за които банките активно чистеха портфейлите си, може да приключи с отминаването на тази година.

Необслужваните кредити в банковата система намаляват, като към края на септември те възлизат на 9.305 млрд. лв. (при 9.462 млрд. лв. в края на юни). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 11.45% (при 12.11% към юни).

Доходи

Въпреки че продължава тенденцията на свиване на нетния лихвен доход, годишният му темп на понижение за деветте месеца е по-малък – 4.72%, в сравнение с този за шестте месеца (5.2%). Това може да е показател за активизиране на кредитирането заедно и с отчетените по-високи годишни ръстове при заемите и за фирми, и за домакинства към деветмесечието, сравнено с тези за полугодието.

Нетният лихвен доход към края на септември 2017 г. е малко над 2.011 млрд. лв. (общо за деветте месеца). В същото време нетният доход от такси и комисиони (740.6 млн. лв. за деветте месеца) нараства с 8.68% (при 9.3% годишен ръст към юни). Според банкери обаче нарастване в дохода от такси и комисиони не би могло да компенсира свиването на лихвените приходи поради разликата в обемите на двата прихода – по около 200 - 250 млн. лв. на тримесечие от такси и комисиони и около 600 - 700 млн. лв. на тримесечие нетен лихвен приход.

Кредитирането се активизира

За деветмесечието кредитирането отчита по-високи темпове на растеж в сравнение с тези към полугодието, показват данните на БНБ. Ръстът е основно при домакинствата, но и фирменото кредитирането вече е с ръст над процент. Най-висок годишен темп на нарастване отчитат жилищните заеми – 5.27% до 9.2 млрд. лв. Офертите на пазара вече с лихви под 4% са показателни за активността на банките в сегмента и конкуренцията там, което логично води и до най-висок ръст. При потребителските кредити годишният растеж е с 4.51% до 9.1 млрд. лв. Общият ръст при домакинствата е 6.81%. По-голямото увеличение идва през перото "други кредити", в които влиза и санирането чрез ББР, което изкривява данните. В последното си издание "Икономически преглед" БНБ посочва, че средствата по правителствената програма за саниране ще се отразяват върху данните и през второто полугодие на 2017 г.

Заемите за бизнеса нарастват с 1.14% до 33.5 млрд. лв. спрямо година по-рано, като и от самите банки посочват, че в общи линии то се изразява в рефинансиране и преливане на клиенти между тях.

Активите на банковата система продължават да се увеличават, като в края на септември са 95.1 млрд. лв. Депозитите в системата също нарастват въпреки почти нулевите лихви. Годишното повишение при домакинствата е с 5.1% до 48 млрд. лв., а при компаниите – с 13% до близо 23.1 млрд. лв.