С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 ное 2017, 16:30, 11081 прочитания

Солиден ръст с еднократен дефект

Големи обезценки в ОББ след придобиването от KBC свиха печалбата на банковия сектор за септември

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- Големи обезценки в ОББ след придобиването от KBC свиха печалбата на банковия сектор за септември.

- Ако се елиминира това и миналогодишният еднократен приход от сделката с Visa, реално се получава около 16% ръст.

- И кредитите, и депозитите продължават да растат, като местните банки са по-активни при ритейл заемите, а международните групи - в корпоративния сегмент.
Дали една банка е на печалба или загуба звучи като факт, който лесно може да се провери в отчета й. Често обаче отговорът е по-скоро въпрос на мнение и на гледна точка. При широко скроените счетоводни стандарти това, което иска да покаже мениджмънтът, се сблъсква с това, което позволяват регулаторите и одиторите, и резултатът може да се отклонява с десетки милиони в една или друга посока.

Нагледен пример за това са последните данни на БНБ за банките към септември, където след средномесечните печалби от около 114 млн. лв. се появи донякъде изненадваща загуба от 41.5 млн. лв. за септември. Тя се дължи основно на ударни обезценки в баланса на ОББ, които извеждат банката на 81 млн. лв. загуба за деветмесечието. Тя през юни беше придобита от белгийската KBC и още при сключването на сделката в края на 2016 г. беше обявено, че по време на процеса на дю дилиджънс е идентифицирана необходимост от 81 млн. евро корекция с обезценки на собствения капитал. Това вече е отчетено от надзора и не се отразява на капиталовата адекватност, която остава 23%, а сега се осчетоводява и в баланса. Или иначе казано, загубата е разликата между мнението на сегашния мениджмънт и предишния, когато банката беше собственост на гръцката NBG.


Ако се изчисти тази еднократна загуба и също така еднократната печалба миналата година (сумарно 186 млн. лв. от сделката за Visa Europe за всички български банки членки на платежната система), всъщност секторът показва ръст на печалбата и стабилни показатели въпреки предизвикателната среда на отрицателни лихви.

Смяна на предавките

Печалба на сектора до септември е 871.7 млн. лв., което е с 18.7% по-ниско от отчетеното за същия период на 2016 г. Ако се елиминират двата големи ефекта обаче, реално се получава около 16% ръст. Зад този резултат стои очакваното свиване на нетния лихвен доход - още през миналата година бяха достигнати своеобразни дъна на лихвите по депозити около нулата, а конкуренцията и свръхликвидността на банките продължават да натискат лихвите по кредитите надолу и през тази. Така за деветте месеца показателят се свива с 4.7% до малко над 2 млрд. лв. Темпът на спад обаче се забавя и за третото тримесечие спрямо второто има дори леко покачване на лихвения доход, който традиционно е основният приходоизточник за банките.



Донякъде обратна е тенденцията при дохода от такси и комисиони, които донякъде (а в очите на клиентите и изцяло) се използват да компенсират спада по другите линии. За деветмесечието показателя расте с 8.7% до 740 млн. лв., като обаче темпът се забавя и дори през третото тримесечие има 1.6% спад спрямо второто. Опитите на банките да подобряват рентабилността си личат и в продължаващото, макар и изключително плавно, понижаване на административните разходи.

Иначе, както стана вече обичайно за годините от началото на кризата, резките движения в печалбата или загубата най-често се дължат на обезценки. До август те се движеха средномесечно в порядъка на 41.2 млн. лв., докато през септември заради ефекта ОББ скачат на 220 млн. лв. Така сумарно за деветте месеца те достигат 569 млн. лв., почти колкото бяха и преди година, докато до август бяха с около 100 млн. лв. по-ниски.

Така три месеца преди края на годината по всичко личи, че секторът няма да успее да подобри миналогодишния рекорд с постигнатите 1.26 млрд. лв. печалба. А през 2018 г. вероятно ще има по-силен натиск по линия на обезценките. От началото на годината влиза в действие новият Международен стандарт за финансово отчитане 9 (IFRS9) за оценка на финансови инструменти. Той ще залага по-консервативни стандарти, като банките ще трябва да заделят провизии и по обслужвани заеми, които да покриват риска за целия им живот. ЕЦБ също се опитва да прокара нов регламент, който да принуди банките да заделят повече резерви за новите лоши кредити, отпускани след 1 януари. Предвижда се, след като един заем стане необслужван (за което се приемат 90 дни просрочие), да трябва банките да покрият 100% с провизии необезпечената част от него до две години, а тази, за която има приемливо обезпечение - до 7 години. БНБ планира да въведе аналогични правила и за България. А на печалбата ще продължава да тежат и отрицателните лихви, които, по всичко личи, в еврозоната ще се запазят поне до края на 2018 г., а БНБ вече таксува и свръхрезервите на банките с 0.6% - 20 базисни пункта над аналогичния процент на ЕЦБ.

Различните стратегии

Справянето с този набор предизвикателства предпоставя и различни стратегии за различните банки. Ръстът при фирменото кредитиране е движен основно от големите банки с чужда собственост. Лидерът Уникредит Булбанк, който преди три месеца беше на другия полюс, сега отчита най-голям спад в портфейла си, следван от Първа инвестиционна банка. Докато агресивно, включително и чрез рефинансиране на големи корпоративни клиенти, навлиза Пощенска банка.

В заемите за домакинства по-активно навлизат банките с местна собственост. Това най-силно се усеща в сегмента на потребителските кредити, където общо за сектора годишният ръст е 4.5%, докато за някои банки покачването е с десетки проценти (над 60%). Това е най-рисковият, но и с най-високи лихви сегмент, който позволява да се поддържат добри текущи спредове и съответно и да се отчитат печалби при текущото оживление в икономиката. Същевременно обаче при обръщане на тренда тук е и най-големият потенциал за загуби, особено при липса на обезпечения и при разхлабване на стандартите за отпускане. При жилищните кредити, които растат с 5.3%, тенденцията е аналогична. Тук най-голям скок бележи Прокредитбанк, която почти удвоява портфейла си, но от малка база. До миналата година тя практически нямаше опит в сектора, но през 2016 г. влезе в надпреварата с изключително ниска оферта, като през 2017 г. ръстът се успокоява. Извън нея отново по-агресивни са банките с местни собственици, като в последните тримесечия най-силни ръстове от по над 10% отчитат Тексимбанк, ЦКБ и Д банк, следвани от БАКБ.

Лошите кредити намаляват за три месеца с близо 160 млн. лв. до 9.3 млрд. лв., а делът им от всички пада от 12.1 до под 11.5%. Делът им в корпоративния сектор обаче остава над 20%, а ако се приспаднат натрупаните обезценки, коефициентът е над 9%.

Ръстът на депозитите се запазва, макар и да се забавя под натиска на ниските лихви. Към септември домакинствата са вложили малко над 48 млрд. лв., или с 5.1% повече от година по-рано и 1% над нивото в края на предното тримесечие. И през това тримесечие в номинал най-значимият приток е към ДСК и Уникредит, а единственият по-съществен отлив е от ПИБ. Доскоро тя, както и някои по-малки играчи, привличаха клиенти с лихви чувствително над средните, но със слизането на офертите под 1% явно вече апетитът за доход отстъпва от желанието за избягване на риск. При фирмите ръстът на депозитите е още по-осезаем, като само за три месеца се увеличават с 1.5 млрд. лв., или 7%, до над 23 млрд. лв. Тук притокът е почти повсеместен, като отново най-много отиват към най-големите банки с чужда собственост.

В резултат за последните три месеца активите на банките се покачват с над 2 млрд. лв. и за пръв път преминават 95 млрд. лв. През следващите месеци вероятно ще наблюдаваме чувствително раздвижване в композицията им. След решението на БНБ да понижи лихвата по свръхрезервите вероятно съществена част от кеша и парите при централните банки (които бяха надминали 20%) ще се трансформират в ДЦК или във вземания от банките майки или други финансови институции.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г. 9 ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г.

От държавната институция не обясниха на какво се дължи забавянето

13 окт 2019, 7759 прочитания

Доктор Ружа и пътят на милиардите 3 Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

11 окт 2019, 34446 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Само БАКБ и Инвестбанк поискаха банка "Виктория"

Компанията на Васил Божков не участва на финала. Така БНБ няма да е подложена на натиск да направи опасно изключение

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов