Има сигнали за "нагряване" на икономиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има сигнали за "нагряване" на икономиката

Петър Андорнов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главн изпълнителен директор на ОББ/Сибанк

Има сигнали за "нагряване" на икономиката

Спадът на лихвите по депозити е приключил, като понижението е достигнало своя предел, посочиха от Асоциацията на банките в България

Валентина Илиева
8657 прочитания

Петър Андорнов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главн изпълнителен директор на ОББ/Сибанк

© Надежда Чипева


Има сигнали за "нагряване" на икономиката, приключи спадът на лихвите по депозити, а кредитирането не зависи в толкова голяма степен от нивата на лихвите, колкото от състоянието на икономиката. Това каза Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) и главен изпълнителен директор на ОББ/Сибанк, по време на среща на представители на асоциацията с журналисти.

Доходите растат по-бързо от БВП

Наблюдава се благоприятен принос по линия на пазара на труда и добър растеж на заетостта. Това от своя страна води до повишаване на темпа на растеж на работните заплати, но доходите растат несъразмерно с темпа на БВП, което е сигнал за "нагряване" на икономиката, посочи Андронов. Годишният ръст на средната брутна заплата към края на третото тримесечие на 2017 г. е 10.2%, докато растежът на БВП през третото тримесечие е 3.9%.

Тенденцията за ръст на заплатите е положителна частично, докато подпомага догонването на доходите в ЕС, но това не е устойчиво в дългосрочен план, ако не е подкрепено с такъв растеж на производителността, обясни още Петър Андронов.

Понижението на лихвите достигна предела си

От банковата асоциация посочиха още, че спадът на лихвите по депозити е приключил, като понижението е достигнало своя предел. Забавя се и растежът на спестяванията – до 5.9% към края на септември тази година спрямо 6.6% през 2016 г., но ниските лихвени проценти не са предпоставка за намаляване на спестяванията в банковата система, казаха още банкерите. Общият обем на спестяванията е 70.9 млрд. лв., като тези на домакинствата са 46.41 млрд. лв.

От лятото на 2016 г. непрекъснато продължава да се повишава и кредитирането, като към септември тази година то е нараснало с 3.6% на годишна база, изключвайки ефекта от ръста на правителствената програма за саниране ( с него повишението е 4.1%). Прогнозите за кредитния ръст при домакинствата е за 3.4% за 2018 г. и 5.1% за 2019 г.

При кредитирането за фирми ръстът на заемите изпреварва този на БВП, като прогнозата за 2018 г. и 2019 г. е за увеличение от 4% и 5.5%.

Петър Андронов каза още, че развитието на икономиката влияе в по-голяма степен върху кредитирането, а не толкова лихвените нива. За сравнение посочи, че преди световната финансова криза лихвите по кредити са били на нива около 8-9%, а темпът на растеж е бил по-висок от сегашния, докато сега лихвите са средно около 3-4%.

Банкерите отново предупредиха, че лихвите по кредити в даден момент ще започнат да се покачват, тъй като както икономиката, така и лихвите се движат в цикъл. До една-две години ще започне процес на покачване на лихвените нива и по кредити, и по депозити, посочи Андронов. За пример даде лихвената политика на централните банки в САЩ и Великобритания - американската продължи с повишенията, а британската ги покачи за пръв път от десет години. Това в един момент ще направи и Европейската централна банка и то ще се отрази и на пазара в България.

Има сигнали за "нагряване" на икономиката, приключи спадът на лихвите по депозити, а кредитирането не зависи в толкова голяма степен от нивата на лихвите, колкото от състоянието на икономиката. Това каза Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) и главен изпълнителен директор на ОББ/Сибанк, по време на среща на представители на асоциацията с журналисти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    kll1507198516534424 avatar :-?

    Колкото и мерки Българското правителство да взема за подпомагане на Българския бизнес, Водещите на всяка една фирма сами ще трябва "да се напънат" да си осигурят нови пазари извън България за продукцията си, защото Държавата и Европейските пари достатъчно им помогнаха дотук. Банките и Евро инструментите за подпомагане няма да стоят винаги и неотлъчно зад тях. Бизнес в дългосрочен план само с рефинансиране и спомагателни финансови инструменти не се прави...Този "сигнал - предупреждение" от г-н Андронов означава, че каиша няма да отслабва, а от тук нататък ще се затяга все повече. Дори мисля, че той е доста премерен в изказването си. Ще се радваме да чуем също, ако г-н Андронов изложи своето собствено лично мнение какво ще се случи, когато евентуално България приеме Еврото като официална обменна парична стойност? Тогава ми е интересно какви още промени ще настъпят и ще се случат не на банково, а на чисто практично ниво. Как ще повлияе Еврото на Българската икономика? Ще се заиграят ли нашите фирми ценово, както Германците направиха навремето и няма ли да се случат и други непредвидими неща в нашата икономика. Ще ми е интересно да чуя това мнението от г-н Андронов относно навлизане на Еврото като официално разплащателно средство и какви ще са последствията?

    ДОКОГА ще трябва да догонваме "Европейския" влак с каубойските коне?

  • 3
    yanaya avatar :-|
    Яна

    Ръстът на средната заплата от 2009 до 2016 е както следва в %: 11,8; 9,3; 6,4; 5,8; 6,5; 6,0; 6,8;13,0 - през цялото време този ръст превишава ръста на БВП, вкл. 2009-2013, когато определено бяхме далеч от "прегряване". Андронов?
    Второ, лихвите по кредитите преди кризата бяха 8-9%, но и инфлацията беше двуцифрена.
    Трето, "лихвената политика на централните банки в САЩ и Великобритания" и тази на ЕЦБ не стават за примери на нашите банкери, не само защото сме в борд. В разгара на кризата лихвите и в САЩ и в ЕС бяха понижени, имаше "количествени улеснения". У нас - бяха повишени "в движение" както лихвите, така и обезпеченията, вкл. по стари кредити. И ако световната криза създаде някакъв риск за България по линия на износа (който всъщност се подобри заради ценовите предимства на българските стоки) и на външните инвестиции, то местните банки "теглиха ножа" на икономическата активност като накараха голяма част от населението да повярва, че се забогатява от депозити. А бизнеса - да се плаши от кредити и да предпочита да "инвестира" в депозити вместо в бизнес начинания. И така - 10 млрд заминаха навън към "майките".
    Така че, нашите банкери са като жабата, дето видяла вола, че го подковават... САЩ и ЕЦБ щели да вдигат лихвите, разбираш ли...


  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Доходите растат по-бързо от производителността, защото нашата държава има един от най-ниските проценти на споделяне на печалбата на фирмите с работника. Има много буфер, който може да се изяде, преди да затормози предприятията ни. Особено с европрограмите, които могат да използват за инвестиции. Това обяснява и икономическия растеж при дългосрочно увеличение на заплати с по 10% средно на година.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK