Банкери: Секторът е в най-доброто си състояние от 10 години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банкери: Секторът е в най-доброто си състояние от 10 години

Към момента новите кредити за бизнеса се отпускат при лихви около 3%, а за добрите фирми банките много трудно успяват да договорят дори и 2%, каза Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) и главен изпълнителен директор на ОББ и Сибанк

Банкери: Секторът е в най-доброто си състояние от 10 години

Догодина лихвите ще са без промяна, а кредитирането ще расте, стана ясно по време на годишната конференция "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал"

Валентина Илиева
13415 прочитания

Към момента новите кредити за бизнеса се отпускат при лихви около 3%, а за добрите фирми банките много трудно успяват да договорят дори и 2%, каза Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) и главен изпълнителен директор на ОББ и Сибанк

© Цветелина Белутова


Необслужваните кредити ще намаляват.

Вероятно през 2018 г. лихвените проценти няма да се покачват, кредитирането има всички изгледи да продължи да расте до нива, които се считат за здравословни, а качеството на банковите портфейли ще се подобрява още. Около тези изводи се обединиха висши банкови мениджъри по време на годишната конференция "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал".

Банковата система е в най-добрата си кондиция от 10 години, секторът расте подобно на БВП на страната и на практика това, което очаквахме толкова дълго време, се случва – банковият портфейл нараства едновременно с голямото преструктуриране в него и чистенето на лоши кредити, посочи Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) и главен изпълнителен директор на ОББ и Сибанк. Същевременно и кризата от 2014 г. (затварянето на КТБ – бел. ред.) все по-малко се усеща или по-скоро вече не е проблем на финансите на държавата и на банките, каза Левон Хампарцумян, член на УС на АББ и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. По думите му отминаващата година е "една хубава година и имаме всички предпоставки за следващата да бъде добра".

Предизвикателства

По-дългосрочна прогноза за движението на лихвите не може да се прави отсега, покачването ще се случва, но не би могло да се каже кога точно. Факторите са много, като един от тях е политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). Но сигналите от там са, че дори и при 2% инфлация лихвените нива ще останат без промяна, коментираха банкерите. Към момента новите кредити за бизнеса се отпускат при лихви около 3%, а за добрите фирми банките много трудно успяват да договорят дори и 2%, каза Петър Андронов. Според него ръстът на новите кредити в портфейлите на банките вече е отчетлив и не е прикриван от изчистените и продадени кредити, като прогнозите за следващата година са за увеличение от около 5%. Въпреки всички регулации, които се струпват върху банковия сектор, той е готов да финансира растежа на кредитирането, категорични са банкерите. Петър Андронов маркира и една от важните групи мерки, които регулаторите готвят – новият международен счетоводен стандарт за отчетност 9 (нови правила за провизиране – бел. ред.) и новите стандарти за необслужваните кредити, подготвяни от ЕЦБ, които БНБ ще адаптира и приложи и за българския банков сектор. Тези и още няколко регулаторни рамки посочи и Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, като утежняващи добрата среда в сектора, предвид че те директно ще натежат на капитала на банките, ангажирайки средства за покриване на новите изисквания.

Банките постоянно чистим кредити, каза още Андронов. Това води до постоянно намаление на необслужваните кредити, като тенденцията показва, че до една-две години делът им ще бъде едноцифрен. По-бавно се случва този процес при фирмените заеми и все още делът на необслужваните при тях е висок, посочи той.

Лихвите - не дали, а кога и как

В момента лихвените нива са силно подценени и това по-скоро е моментна ситуация, а не нормалното равновесно състояние на пазара, коментира Добромир Добрев, зам.-председател на управителния съвет на Райфайзенбанк, по време на дискусионния панел за кредитирането в рамките на конференцията. Според него темата не е дали лихвите ще растат, а кога и как това ще се случва. А покачването ще започне не по-рано от края на следващата година. Що се отнася до това как, Добрев посочи, че ще бъде с бавни и постепенни крачки, а не с шокови движения. Според Крум Алексиев, директор "Корпоративни клиенти" в Уникредит Булбанк, покачването на лихвите ще бъде по-скоро процес на нормализация, тъй като в момента са отрицателни. И неговото мнение е, че тази нормализация ще бъде плавна и няма да е препъникамък пред бизнеса и неговите инвестиции.

Добромир Добрев посочи още, че при по-детайлен анализ се вижда, че икономиката сега расте заради вътрешното потребление и експорта, а не в резултат на инвестициите. По думите му е необходима инвестиционна активност на бизнеса, за да се подобри конкурентоспособността му. В момента банките са последната пречка пред бизнеса и желанието му за инвестиции, тъй като те имат желание и ликвидност да кредитират на исторически ниски нива. И Кирил Величков, директор "Европейски проекти и финансови институции" в Сибанк и ОББ, посочи, че на пазара преобладава търсенето на оборотно кредитиране, а секторите, които се интересуват от него, са земеделие, хранително-вкусова промишленост и експортно ориентирани компании. Според Крум Алексиев очакванията са, че компаниите ще търсят инвестиционни кредити за развитие на производствените си технологии.

От грантове към гаранционни схеми

Като допълнителна възможност за бизнеса бяха посочени финансовите инструменти като гаранционните схеми COSME и "ИноФин" по плана "Юнкер". Според Кирил Величков има ясна тенденция на увеличение на финансовите инструменти за сметка на грантовете. За тези инструменти обаче е необходимо опростяване, особено по отношение на отчетността на банките, процедурите за кандидатстване и одобрение, както за банките, така и за клиентите, посочиха Кирил Величков и Крум Алексиев. Изясняване на това как може да се комбинират финансови инструменти с грантове и по-големи възможности за ползването им от средни и по-големи корпоративни клиенти е другото, което би могло да се подобри.

Според Добромир Добрев грантовите схеми изкривяват икономиката, тъй като може да се сравнят с текуща инжекция, канализират икономиката в определени сектори, докато при гаранционните схеми компаниите произвеждат заради по-добра възвращаемост, а не за покриване на определен грант.

Акценти от БНБ

До края на 2018 г. банките и финансовите институции ще могат да подават и получават данни към и от Централния кредитен регистър за лица, които са съдлъжници, поръчители и авалисти по предоставени кредити, съобщи Нина Стоянова, подуправител на БНБ, управление "Банково", при откриване на конференцията "Банките и бизнесът". По думите й БНБ очаква "това да допринесе за по-ефективно и задълбочено извършване на оценка и анализ на кредитоспособността на клиентите на банките и финансовите институции".

Сред другите акценти в дейността на управление "Банково" са разработването през 2018 г. на актуализации в информационната система на "Регистър на банковите сметки и сейфове" за подаване на данни за наличие на запор по банкови сметки, както и за разширяване на информацията за сметките на бюджетните организации.

Предстояща иновация в сферата на малките плащания е проектът за т.нар. незабавни плащания (instant paуments), каза още Нина Стоянова. При тях процесът от иницииране на плащането от наредителя до получаване на средствата по сметката на получателя ще се извършва в рамките на максимум 20 секунди. Има решение на ЕЦБ за реализиране на услугата, като според проучване на БНБ много от банките в страната изразяват желание да използват тази услуга при стартирането ѝ през ноември 2018 г. или на по-късен етап.

Сред големите теми в сектора е и новият Закон за платежните услуги и платежните системи, който е в процес на разглеждане на първо четене от съответните комисии в Народното събрание.

ЕИФ в числа

Близо 4000 кредита за над 600 млн. евро са предоставени към края на септември 2017 г. за България по гаранционните схеми COSME и "ИноФин", посочи Христо Стоянов, представител за България на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). По думите му общият обем на подкрепените с гаранционни схеми кредити се очаква за тази година да достигне обема на JEREMIE за четирите години на действие. Над 50% от портфейла по "ИноФин" вече е разпределен, каза още той. За 2018 г. се очаква ресурсът по двете схеми да бъде за над 500 млн. евро, като вероятно ще има нови гаранционни споразумения по тях.

За 2016 г. ЕИФ има вложения за 9.5 млрд. евро под формата на различни финансови инструменти в Европа, което е мобилизирало кредитен ресурс от банките за 42.7 млрд. евро, посочи още Христо Стоянов. Само финансирането по гаранционни схеми за ЕС и България е за над 6 млрд. евро, като тези обеми се предвижда да останат и за следващите две години.

Нина Стоянова, подуправител на БНБ, управление "Банково"
Фотограф: Цветелина Белутова
Необслужваните кредити ще намаляват.

Вероятно през 2018 г. лихвените проценти няма да се покачват, кредитирането има всички изгледи да продължи да расте до нива, които се считат за здравословни, а качеството на банковите портфейли ще се подобрява още. Около тези изводи се обединиха висши банкови мениджъри по време на годишната конференция "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Как нема да са доволни банкерите-рентиери, приходите им от такси и комисиони са по-големи от тези от лихви. Сетиха се за бързи преводи след като финтех им отнеха част от бизнеса. Данък печалба за тия пиявици трябва да е 50%, а за реалния бизнес 25%, ако искате да имате социална държава, а не олигархия.

  • 2
    pjc50313869 avatar :-|
    pjc50313869

    До коментар [#1] от "uiv06356363":

    Пхахахах, отдавна не бях чел подобна глупост!!! Да затваря направо частния бизнес, да изгоним и малкото чуждестранни инвеститори дето имаме, та да си направим соц държавата! Ти за крифа на Лафер чувал ли, икономистче, оп извинявай, комунистче?!? Айде беж към Русия, там е социална страна!

  • 3
    pavel_p avatar :-|
    pavel_p

    "обемите на двата прихода на БАНКИТЕ– по около 200 - 250 млн. лв. на тримесечие от такси и комисиони и около 600 - 700 млн. лв. на тримесечие нетен лихвен приход." Честито, около 1МЛД лева на година ОТКРАДНАТИ под формата на Такси и комисиони http://www.capital.bg/biznes/finansi/2017/11/01/3070217_bankite_specheliha_872_mln_lv_za_devette_meseca/?ref=id#comment-1

  • 4
    stanishev_ltd avatar :-|
    stanishev_ltd

    Той и Мартин Петров мисли същото. И споменава майката на Хампарцумян с “респект” към банковото дело.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK