От лихвите утре до стогодишния проблем

- От конференцията стана ясно, че страните в еврозоната се развиват със сходно темпо, а това показва дългосрочната тенденция, която ще повлияе и на България – уеднаквяване. - Идват тежки регулации, но въпреки тях банките тук имат капитал да осигурят растеж на кредитирането.

Сериозен тон, свежо остроумие и философски поглед. С този микс регулаторът и топ мениджъри на няколко от най-големите кредитни институции зададоха тона на годишната конференция "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал". Както говори името, форумът среща фирмите с банките за своеобразно сверяване на часовниците за текущите тенденции. Но това далеч на спря участниците да погледнат и по-напред във времето с визия за години напред.

Както подобава, сериозният тон беше резервиран основно за регулатора. В своето приветствие подуправителят на БНБ Нина Стоянова стегнато очерта основните акценти в работата на институцията, а търговските банкери в доста по лек тон обсъдиха предизвикателствата пред сектора и бизнеса. Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, като домакин на панела очерта рамката – имаме една хубава година и наличие на предпоставки догодина да имаме една малко по-добра. Три години след кризата от 2014 г. темата КТБ не се избягва но и вече не е фокус - "вече все по-малко се усеща, по-скоро става друг вид проблем, с който се занимават медии, прокурори, обществено мнение, но не толкова проблем за финансите на държавата и за сектора", посочи той.

Картината в момента

От презентацията на Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ и Сибанк, стана ясно, че страните в еврозоната вече са синхронизирали темпа си на развитие. Тоест факт е вече това, което, както той каза: "Години наред беше изтъквано като основна слабост на еврозоната – различният пулс на икономиките, различната монетарна мярка, която трябва да се приложи, очевидно вече не е проблем. Страните конвергират много силно, оказва се, че основните им параметри – инфлация, растеж, безработица, промишлено производство, бизнес климат, са в най-високата си фаза на сходимост." А това показва и дългосрочната тенденция, която ще повлияе и на България – уеднаквяване, посочи той.

Сред очертаните основни тенденции бяха тези на растежа на банковия сектор (активите), на депозитите на бизнеса, на кредитната активност. "Това, което очаквахме толкова дълго време да се случи – кредитният портфейл на банките да расте независимо от случващото се в него мащабно преструктуриране, се случва", посочи Андронов. Става дума за чистенето на портфейлите от лоши кредити – чистят се стари лоши кредити отпреди кризата, а новите растат. Направеният извод беше за отчетлив ръст на новото кредитиране, който надхвърля процента на отписани и продадени от банките кредити. Банкерите се похвалиха и с намаляването на необслужваните кредити, като прогнозата им е до година-две делът им да се свие до едноцифрено число (от малко над 11% към края на септември 2017 г. - бел. ред.). Както кредитния ръст, така и намаляването на необслужваните заеми беше посочено, че не е нещо уникално за сектора в България, а е част от процесите и явленията в Европа.



Маркирано без акцентиране, сякаш между редовете, беше посочено въведеното от началото на октомври облагане на свръхрезервите на банките в БНБ с -0.6% при -0.4% дотогава. В контекста на възможностите на банките да посрещнат новите регулаторни изисквания с висока капиталова адекватност и достатъчно голям капитал, който да осигури "още години растеж на кредита", беше посочено: "А ликвидността даже е проблем за банковия сектор, защото е толкова много и толкова скъпа. Лихвените проценти за фирмените сметки вече наближиха 0%, но все пак търговските банки имат възможност да използват вашите пари, като ги вложат в централната банка, ако не могат да дадат всичко на кредити, което е факт, а в централната банка на банките им плащат -0.6%."

В заключение на презентацията си Петър Андронов посочи, че посланието, което би искал да остане, е: "Банковата система е в най-добрата си кондиция от 10 години насам. Има висока капиталова адекватност и ликвидност, кредитирането расте съвсем отчетливо и има всички изгледи да продължи да расте. Нивата на растеж са в диапазони, които се смятат все още за здравословни. Нямаме притеснение от прегряване на банковия сектор. Качеството на кредитния портфейл ще продължи да се подобрява."

Лиминално време по банкерски

Централно място в дискусията зае темата за лихвите - какво ще се случва с тях и кога. Краткият отговор беше: "Няма да са на дъното завинаги. Тоест тези неща (покачването им – бел. ред.) се случват. Кога точно – никой от нас не може да каже."

Все пак преобладаващото мнение за неизбежното покачване беше, че до края на следващата година вероятно няма да се случи, но повече не може да се каже, защото влияят много фактори. Основно това е лихвената политика на централните банки по света. И всичко казано е под условие. Защото икономиките тъкмо излизат от тежка финансова и икономическа криза, а се пита и сега какво предстои.

По-различна гледна точка именно за този момент – най-общо казано на преход от едно състояние към друго, даде Мартин Заимов, член на надзорния съвет на Societe Generale Експресбанк и бивш подуправител на БНБ, управление "Емисионно". Интересна вметка беше определението му за "лиминално време" и обяснението за това – онзи момент, в който се излиза от едно състояние и все още не е достигнато до друго състояние.

Хайде да се подготвим за следващата криза

Отбелязани бяха и предстоящите регулаторни предизвикателства – нови стандарти за провизиране, нови правила за необслужвани кредити, нови изисквания в областта на плащанията, сигурността на личните данни и пр., които според Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, ще натежат на капитала на банките и директно ще ангажират пари. Оптимизъм в тежестта на новата регулаторна рамка внесе Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, който посочи, че това е естествено. "След всяка криза се пишат правила, които да предотвратят повтарянето на тази криза, и разбира се, тя никога повече не се повтаря в този вид. Кризата затова е криза, защото не можеш да я предскажеш. Важното е в идващите добри години да си изчистим портфейлите, да си наредим институциите по добър начин, така че да посрещнем следващото предизвикателство след Х години, което ще ни вкара в по-голяма или по-малка криза. Защото просто икономиките в една пазарна среда имат свойството да бъдат циклични."

По-късно в разговора Левон Хампарцумян внесе ведрина, разказвайки забавно за сериозното. Попитали пенсиониралия се създател на Citibank Санди Уел: "Господин Уел, можеше ли банкерите да направят нещо, за да предотвратят кризата от 2008 г.?" И той отговорил: "Разбира се, че можеше, но в нашия бизнес, докато музиката свири, ставаш и танцуваш. Мислим какво да правим после." Връщайки сериозния тон, Левон Хампарцумян уточни, че разбира се, това е хиперболизирано. "Но истината е, че така или иначе банките не създават успеха, а следват предприемачите в предполагаемия им успех. И понякога уцелваме, понякога не уцелваме. Но така или иначе мисля, че консенсуса тук между нас е, че днес и клиентите ни, и ние сме по-предпазливи, следвайки известната българска поговорка "Парен каша духа".

И ако погледът върху събитията до следващата криза ви е кратък, дискусията за лихви, кредити и пари естествено достигна и до образованието и корупцията. Последната умело наречена "стогодишния ни проблем".

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк: "Не е вярно, че няма връзка между корупцията и образованието. Например една програма за саниране генерира незабавен доход от нискоквалифициран труд. Докато една програма за образование генерира резултати след няколко политически мандата. Затова по естествен начин политиците нямат особено силен мотив да инвестират в образование. Но общественият натиск и нужда мисля, че биха накарали хората, на които сме поверили публичните пари, да се задействат и да направят необходимото."

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ и Сибанк: "Това, което ни притеснява всички - и бизнеса, и банките, извън стогодишния ни проблем корупция, който не помръдва напред, е всъщност много голям и непрекъснато набъбващ друг проблем и той се нарича образование. Това е огромният проблем пред икономиката ни. Нищо друго няма да я спре, дори и корупцията. Образованието ще я спре. Липсата на инвестиране в образованието е най-страшното недоинвестиране в бъдещето на една нация, това е опасно."

Какво е съществено след тази година? Отговори на въпроса на Мартин Заимов към хора от банката, която управлява: - Да не сме толкова сигурни и арогантни - Има много дълбока трансформация и трябва да намалим скоростта - Банките загубиха голяма част от привлекателността си като работодатели и трябва да видим как да преодолеем това - Динозаврите започват да се тревожат, но на практика е време да станем много по-вълнуващи и открити, отколкото преди - Евентуална консолидация на банките в България е добро или не толкова добро нещо - Трябва да направим банковите технологии много по-достъпни - Трябва да създадем отворена дигитална платформа - Единственият отговор е интегритетът