С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 1 яну 2018, 16:20, 6476 прочитания

Излишните финансови бушони

Защо, ако премахнем неща като депозитната гаранция, банковата тайна и дори лицензите, финансовият сектор може да стане по-здрав

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Шамар от Европа!" "Черна вест!" "Вижте каква секира готвят" Така в български медии през ноември се завъртя "новината", че ЕЦБ планира да сложи край на гарантираните депозити до 100 хил. евро в ЕС.

Тук изникват цяла редица проблеми и може би най-малкият от тях са шоковите заглавия. Всъщност ЕЦБ въобще не си е и помисляла подобно нещо - ако беше, щеше да има големи заглавия по темата (макар и без удивителни) и във Financial Times и Wall Street Journal. Реално новината тръгва от един доста фриволен прочит на от месеци дискутирано предложение да се въведе възможност на регулаторите за мораториум на тегления при банки, заплашени от ликвидна криза, който да продължава до пет дена. За някои пазари това може и да е миниреволюция, но реално в България БНБ направи практически това с КТБ на 20 юни 2014 г., като с поставянето на квестори замрази тегленията за месеци.


Но може би най-същественото е, че темата е поднесена на най-елементарната възможна плоскост. Спокойно може да се спори, че вместо секира евентуално премахване на гарантираните депозити би било една от най-позитивните реформи в банкирането. Финансовият сектор отдавна е обрасъл с подобни потребителски защити, които обаче го изкривяват и внасят толкова рискове, че ползите от тях отдавна изглеждат засенчени от вредите. Проблемът е, че идеята да се премахнат звучи толкова Скандално!, че няма никаква воля дори да се поведе смислен дебат.

Ето няколко подобни скандално звучащи идеи за премахване на ненужни бушони.

Вредната гаранция



Допреди по-малко от сто години светът си е живеел спокойно и без държавно гарантирани влогове. Причината да бъдат въведени през 30-те в САЩ и масово през 70-те е очевидна - да тушират банкова паника. Ако много клиенти масирано тръгнат да теглят парите си и те са вложени в нещо дългосрочно и трудно продаваемо (разбирай основно кредити), то за банката настъпва ликвиден проблем. И логиката е, че ако обещаеш на всички, че парите им са гарантирани, те ще са по-малко склонни да теглят панически средствата си.

Критиките към този модел са и концептуални, и практически. По първата линия големият проблем според много икономисти е, че банковата паника не е сама по себе си болест, а симптом. Ако се е стигнало до нея и тя е толкова силна, че да не може да бъде овладяна, в общия случай това означава, че банката си има сериозен проблем. А ако паниката е краткотрайна и нерационална, то тя би трябвало да отшуми бързо, а банката междувременно да може да си осигури ликвидност от други банки или от централната банка като кредитор от последна инстанция. А и като цяло няма логика едни играчи на финансовия пазар да са субсидирани с държавна гаранция, а други, предлагащи също спестовни и инвестиционни продукти - не. Също така, дори защитата да има ефект при проблем в отделна банка, при системен проблем, тя не работи.

Освен това депозитната гаранция е откровено вредна за банковата система и води до натрупване на рискове. Когато за клиентите се премахне страхът за парите им, те логично по-малко се вълнуват стабилна ли е банката им и основният им стимул за избор става цената. Така естествено повече средства се насочват към офертите за най-високи лихви, които логично съответстват на по-голям риск. Иначе казано - депозитната гаранция стимулира не само вложителите, но и банкерите да се държат по-рисково. За целта много от схемите за гарантиране в света и отскоро и всички в ЕС са с рисково претеглени вноски, т.е. банките с по-голяма опасност да фалират трябва да дават по-голям процент от привлечените си средства. Така работи всяка застраховка и тази на депозитите няма защо да прави изключение. Рисковият компонент обаче е малък и недостатъчен да тушира играчи, които агресивно и с над пазарни лихви растат стремглаво.

В България всичко това лесно се илюстрира през примера КТБ, която до затварянето си имаше оферти за над 8% лихва по депозити при средни нива на пазара 4-5%. В резултат тя растеше в пъти по-бързо от пазара и засмукваше ресурс от конкурентите, който беше влаган рисково в придобивки на собственика й и негови близки лица.

Макар системата за гаранция на влоговете днес да е норма в почти всички развити страни, има и изключения - Австралия я въвежда едва 2008 г., а Нова Зеландия никога не е имала с изключение на кратък период от 2008 до 2011 г. През 2016 г. лондонският Centre for Policy Studies публикува изследване, в което авторът Андреас Весеман от Ashcombe Advisers предлага премахването й и във Великобритания, мотивирайки се с моралния риск и с високата макроикономическа цена за субсидията. В замяна той предлага да се създаде държавна банка, която да предлага базови услуги като спестовна и разплащателна сметка, за желаещите гарантирана сигурност, която да е основа за конкуренция в частния сектор. "Това може да отвори път към свят с по-малко ливъридж, по-малко рецесии и повече функционално участие на държавата", пише той.

Очевидно рязкото премахване на системата в страни, където я има от десетилетия, би предизвикало солидни трусове, а и политически трудно би се приело. А, разбира се, може да последват и негативи - например концентрация на депозити предимно в най-големите или най-агресивно рекламиращи се институции. Друг проблем е, че дори официално да се премахне гаранцията, тя донякъде продължава да съществува имплицитно и при всяка банкова криза правителствата се оказват под натиск да компенсират загубилите спестяванията си. Но има и много начини, дори и в рамките на нея да се смекчат негативите:

- Непълно покритие - ако се гарантират голяма част, но не целият депозит, все пак вложителят има стимул да търси и сигурност, а не само доходност. Това е прилагано в редица страни до началото световната криза с обхват 75-90%.

- Без държавна гаранция - средствата могат да са гарантирани само до размера на наличните средства във Фонда за гарантиране на влоговете и аналозите му в другите държави.

- Намаляване на размера - единните за ЕС 100 хил. евро очевидно не са еднаква сума за страни с толкова различни нива на доходи. Ако в България сумата беше 40 хил. евро (колкото беше до началото на кризата) ФГВБ щеше да има да изплаща едва около 1.6 млрд. лв. за КТБ, а и депозитите в КТБ биха били чувствително по-малко.

- Доброволен избор - клиентите да могат да избират дали влогът им да е гарантиран или да се откажат от тази опция и да получат по-висок доход.

- Частно застраховане - доброволна депозитна гаранция би могла да прави и всяка застрахователна компания

Да няма скрито-покрито

Друга свещена крава в сектора, на която никой не би искал да посегне е банковата тайна. Тук не става дума за натиска над потайни юрисдикции като Швейцария или Лихтенщайн да си сътрудничат с данъчните или разследващите органи на други държави, а за основополагащото правило - взаимоотношенията между банка и клиент са си само между тях и не засягат широката публика.

Разбира се, премахването на това изглежда плашещо - не искам съседът ми да знае, колко дължа по ипотеката си и дали напоследък не пропускам вноски. Същевременно обаче със сигурност искам да знам дали банката, където съм си вложил парите, не кредитира безразсъдно. Дали не финансира политически лица, акционерите си или пък сектори, които считам за морално неприемливи - оръжия за конфликтни зони или компании, експлоатиращи детски труд, замърсяващи природата или каквото друго ми е важно.

Накратко при търсенето на баланс между личната неприкосновеност и публичния интерес сегашната система е силно наклонена в полза на първото. Той може да се промени с премахването на банковата тайна, разбира се, в някакви граници. Например сума или процент от активите на банките, на които те са длъжни да разкриват детайли по експозициите си. Ако примерно приемем за такъв сумата 1 млн. евро, то за огромната част от хората личните финанси ще си останат тайни. А всеки, който има желание да ползва публично набран ресурс в големи обеми (основно корпоративни клиенти), ще знае, че трябва да преглътне, че това няма да са лични взаимоотношения.

Най големият страх при това е разкриването на бизнес планове - кредити за финансиране на сделки или нови мощности дават сведения от кухнята за конкуренцията. Това обаче лесно може да бъде заобиколено със забавено разкриване на такава информация - закъснение от няколко месеца или дори година.

Какви биха били плюсовете? В страни със слаби регулатори, в които няма доверие, прозрачността може да е по-ефективна от банковия надзор. Тя дори може да има и превантивно действие - при знанието, че информацията ще се публикува, банката по-трудно би се впуснала в авантюра да кредитира свързани лица или сектори, носещи й репутационен риск. Справка - отново КТБ, в която при затварянето се оказа, че 95% от кредитния портфейл е в 137 компании, от които повечето свързани с основния акционер и управлявани от подставени лица. Ако това беше известно, вероятно банката трудно щеше да привлича нови вложители.

А иначе големият недостатък естествено е, че ако това се приложи само в отделни държави, ще е болезнено за икономиката, защото големите корпорации и банковият капитал бързо ще се пренасочат в други дестинации.

Чао лиценз

Ако предпазни и задължителни механизми (пенсионни осигуровки, застраховки и т.н.) не съществуват, става възможно да се мисли и за още по-"скандални" реформи. Например как би изглеждал финансовият свят без лицензи. Те по същество са бариера на входа в пазара, която да облекчи живота на регулаторите - вместо да надзирават рояци дребни играчи, могат да си сведат секторите до по-обозрими бройки. Но както всяка бариера, намаляваща конкуренцията, тя, както и допълнителните разходи за надзор, се плаща от клиента.

Така логичният въпрос е доколко има смисъл в лицензите. Теоретично те дават повече сигурност, но на практика това все повече се подяжда. Все повече традиционни за лицензиране бизнеси услуги (най-видимо това са разплащанията) са атакувани от трудни за обхващане от малки нерегулирани fintech решения. Единият подход естествено е да опиташ да поставиш и тях под регулаторен чадър, но има и друг вариант - да премахваш лицензионни режими от все повече области.

Последното носи рискове - повече измами и злоупотреби. Същевременно обаче отварянето на пазарите за конкуренция и премахването на излишните бушони е автоматична спирачка за пораждането на друг не по-малък риск - твърде големите, за да фалират (Too Big To Fail), институции. Без лицензи фалитите ще са чести, но малки и ще е трудно да се стигне до такива завличащи цели икономики и изискващи спасяване с пари на данъкоплатеца. Още през 1999 г. тогавашният президент на Федералната банка на Минеаполис Гари Стърн в своя реч, кръстена "Нужна ли е банкова регулация", изтъква като основна причина за нуждата от надзор и предпазни механизми като депозитната гаранция именно TBTF институции и липсата на доверие, че при техен фалит правителствата няма да се намесят да ги спасяват. А те няма как да изчезнат и да се започне от нулата .

Затова и всичко това е много трудно и малко вероятно да стане. Причините са най-различни:

- Самият преход от сегашното статукво на прехвърлената към регулатори отговорност към лична е труден и може да създаде трусове

- Затова и се иска политическа смелост и трудно се намира някой да поеме вина при провал

- Със сигурност ще има лобиране и съпротива от сегашните големи играчи - ако си собственик на лиценз, който от утре не струва нищо, логично си ощетен

- Повечето подобни реформи трудно биха се прокарали само на национално ниво без големи икономически щети

Налаганата от пазара дисциплина трудно може напълно да замести изцяло налаганата от регулаторите. Как функционират днешните банки и колко риск крият в балансите са трудни въпроси и за професионалисти и да се разчита, че обикновен вложител може да реши този ребус би било наивно. Ако обаче по-пълна информация е налична за повече хора (а не само за недостатъчните като брой служители в някой регулатор), шансът да се получи достоверна картина може да се окаже доста по-добър.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

КЗК макар и бавно разреши на Банка ДСК да купи SG Експресбанк 1 КЗК макар и бавно разреши на Банка ДСК да купи SG Експресбанк

Сделката за около 1 млрд. лв. вероятно ще приключи в началото на годината, а новата банка може да стане пазарен лидер

18 дек 2018, 1540 прочитания

Екип, воден от Леона Асланова, ще управлява фонд за стартъпи от 14 млн. евро 7 Екип, воден от Леона Асланова, ще управлява фонд за стартъпи от 14 млн. евро

Победителят в състезанието на държавния Фонд на фондовете - "Клийнтех", се е отказал

16 дек 2018, 4566 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Предприемаческа програма изпраща 70 европейци в САЩ

Двама българи бяха стипендианти на Young Transatlantic Innovation Leaders Initiative през 2018 г.

Стажове, стипендии, конкурси (19 – 25 ноември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

Университетът в Тулон, Франция

Марина Малчева разказва за магистратурата по дигитална комуникация и преживяванията си във френския университет

Мениджърът на бъдещето управлява чувствата, емоциите и мотивацията на хората

Хесус Вега, консултант и бивш управляващ директор на Zara-Inditex, лектор в HR and Leadership Forum

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
KBC придобива и останалите 40% от "ОББ-Метлайф"

Сделката ще бъде приключена през второто тримесечие на 2018 г.

Беднякът милиардер

Твърденията на прокуратурата, че Баневи са изпрали един милиард, не издържат елементарна проверка

Как да изберем въздухопречиствател

Какво трябва да знаем, когато купуваме уред за пречистване на въздуха за вкъщи или офиса

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Ще се видим там горе"

Красиви чувства и раните от войната в артистична френска драма

Коледна селекция - за всички от сърце

Ако все още не сте се справили с коледното пазаруване, разнообразни идеи за подаръци в последния момент.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Пазарите пак потънаха, Жирардели бил собственик на "Юлен" още от 2016 г.

Емисия

DAILY @7PM // 18.12.2018 Прочетете