Печалбата на банките е 1.1 млрд. лв. към края на ноември

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Печалбата на банките за единайсетте месеца на 2017 г. надмина прогнозите за размера й за цялата година. Финансовият резултат на банковата система към края на ноември миналата година е 1.1 млрд. лв. В сравнение със същия период на предходната (1.283 млрд. лв.) печалбата е по-ниска, но тук все още се отчита тогавашният еднократен приход от 186 млн. лв. от продажбата на международната картова огранизация Visa и разпределението на прихода към банките - нейни членове.

Една добра печалба

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За добрата печалба все още принос има по-ниският размер на извършваните разходи за обезценка по кредити в сравнение с предходната година. Разликата се свива, но все още я има. Към ноември 2017 г. разходите за обезценки са били общо 626 млн. лв. при 678 млн. лв. към ноември 2016 г. От тази година банките ще имат нова регулация за необслужваните кредити, която ще им донесе и повече разходи за провизиране и обезценки. На този етап детайли за новите правила не са известни, освен че са доста рестриктивни, надминаващи залегналите в меморандума на Европейската централна банка.

По-активното кредитиране сега също допринася за формиране на добър финансов резултат. От сектора сочат, че кредитирането вече расте отчетливо, дори и при активното чистене на портфейли от лоши кредити. Продължават да растат и активите, депозитите и собственият капитал в системата. Активите достигат 95.9 млрд. лв., като нарастването за година е с 4.81%.

Годишното нарастване на депозитите на домакинствата е с 4.38% до 48.4 млрд. лв., а при фирмите с 10.8% до 23.7 млрд. лв. Скорошна прогноза на БНБ сочеше, че очакванията са депозитите да ускорят нарастването си през първото тримесечие на тази година въпреки ниските лихви по тях. В края на ноември собственият капитал в баланса на банковата система е 12.5 млрд. лв., като през ноември се е увеличил основно в резултат на нарастването на печалбата.



Приходи и разходи

Намаляващите лихви по кредитите свиват и приходите от лихви. В същото време по-ниски са и разходите за лихви предвид нулевите нива по депозитите. Така нетният лихвен доход към края на ноември е бил почти 2.4 млрд. лв. при малко над 2.6 млрд. лв. година по-рано. В същото време нетният приход от такси и комисиони расте (с 8.36%) до 910.1 млн. лв.

Така на практика няма промяна в развитието на основния приходоизточник на банките - запазва се тенденцията на свиване на нетния лихвен доход, който е по-нисък с 5.04% в сравнение с ноември 2016 г. (при 4.66% годишно свиване през октомври, 4.72% за деветте месеца и 5.2% за шестте месеца). Същевременно според банкери повишението в дохода от такси и комисиони не би могло да компенсира свиването на лихвените приходи поради разликата в обемите на двата прихода – по около 200 - 250 млн. лв. на тримесечие от такси и комисиони и около 600 - 700 млн. лв. на тримесечие нетен лихвен приход.

Кредитиране

През ноември ръстът на кредитирането продължава да ускорява годишния си растеж. При домакинствата годишният темп на нарастване се задържа втори пореден месец над 6%, какъвто не е имало от много време. При бизнес заемите растежът е по-скромен, като е възстановен и на месечна база след свиването през октомври. Това показват данните на БНБ за ноември 2017 г. от паричната статистика. Благоприятстващите фактори за отчетливия кредитен ръст, който се оформи, са продължаващо подобряване на икономическата активност и ниските лихвени проценти по кредитите. Положително влияние върху този процес може да се очаква и от страна на търсенето, и по линия на предлагането. Прогнозите за следващата година са за увеличение от около 5%.

Жилищното кредитиране отчита годишен ръст от 6.83% до 9.4 млрд. лв. Заемите за потребление нарастват годишно с 6.7% до 7.8 млрд. лв. Така данните показват, че на този етап двигател на кредитирането е това за домакинствата.

Върху общия кредитен растеж за сегмента домакинства (7.77% годишно) влияние оказва правителствената програма за саниране, отпусканите средства по която се включват в категорията "други кредити", които се увеличават с двуцифрен темп (24.1%) и дават изкривяване на картината. Средствата се усвояват през Българска банка за развитие, като в края на годината правителството отпусна още 1 млрд. лв. по тази линия.

При фирменото кредитиране годишният растеж е по-скромен – 1.34% до 31.4 млрд. лв. През ноември спрямо октомври има увеличение с малко над 123 млн. лв., което компенсира месечното свиване преди това. Тези месечни движения в обемите не са изненадващи. И предходните месеци показват нараствания от 200 - 300 млн. лв., или свиване в порядъка на 60-100 млн. лв. Корекциите може да се дължат на еднократни по-големи сделки – финансиране или погасяване на по-големи кредити. Вероятно е ефект да има и от продажба, отписване на портфейли необслужвани заеми, тъй като по думите на банкери кредитните институции постоянно чистят кредити, при това активно.

Тенденцията показва, че до една-две години делът им ще бъде едноцифрен. Въпреки че именно при фирмените заеми този процес се случва по-бавно и все още делът на необслужваните при тях е по-висок. Данните за лошите и преструктурирани заеми в сегмента показват постоянно намаление - общият им обем е 6.9 млрд. лв. Темпът им на свиване е двуцифрен вече седем поредни месеца, като през октомври е бил малко по-висок в сравнение с досегашния – 14.61%. Делът им в целия кредитен портфейл е 13.9%.

В случая не става въпрос за необслужваните кредити, които се отчитат в тримесечната надзорна статистика на БНБ. Те не включват преструктурираните заеми и методологията на отчитане е различна. Техният дял е малко над 11%. По методологията на централната банка това е целият размер на балансово отчитаните кредити, които са преструктурирани или са необслужвани с просрочие над 90 дни, като тук влизат и тези, които се отчитат като загуба.