Прилагането в България на директивата на ЕС за платежните системи може да се забави
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Прилагането в България на директивата на ЕС за платежните системи може да се забави

Reuters

Прилагането в България на директивата на ЕС за платежните системи може да се забави

Само 6 от 28 страни членки са спазили срока за въвеждане на платежната регулация PSD2, която трябва да отвори информацията на банковите сметки за fintech компаниите

10156 прочитания

Reuters

© Reuters


Директивата на Европейския съюз PSD2, която регулира платежните услуги и дава възможност fintech компании да имат достъп до банкови сметки, влезе в сила от началото на тази седмица. В България обаче Законът за платежните услуги и платежните системи, който беше представен от БНБ още през октомври миналата година, все още не е приет. Проектът е на първо четене в парламента.

При разглеждането му във водещата Комисия по бюджет и финанси той е одобрен без обсъждане, а в момента тече удължен срок за приемане на предложения по него, който изтича на 24 януари. Справка в интернет страницата на Европейската комисия показва, че директивата е въведена в националните законодателства на едва шест от всички 28 страни членки – Естония, Германия, Франция, Дания, Чехия и Словакия.

Нормална ли е тази практика

"Подобни забавяния при хармонизирането на евродирективи в националните законодателства са често срещани. Много зависи от политическата воля на Европейската комисия дали тя ще започне процедура по неизпълнение – например, ако ставаше въпрос за емигрантска политика, със сигурност мерките биха били бързи. Според мен е възможно и една година да се проточи този процес", коментира за "Капитал" адвокат Христо Нихризов, партньор в "Димитров, Петров и ко".

Според регулациите при всеки един проблем с плащания или блокирани средства банките трябва да имат разписана процедура за реагиране. На всяко оплакване от страна на клиент трябва да бъде отговорено писмено от страна на банката в рамките на 15 дни. Също така според нея търговците и банките нямат право да таксуват плащането с карта.

Създаването на един нов пазар

Директивата създава условия за търговия с данните от банковите сметки на клиентите. Това ще става при изрично тяхно съгласие и срещу предоставянето на по-конкурентни услуги. Тя въвежда основно два типа доставчици на такива услуги – които анализират информацията в сметката, така че да помогнат на клиента да управлява финансите си по-ефективно, и такива, които имат възможност да инициират плащания. По този начин ще създаде възможност клиентите да дадат достъп до банковата си сметка на fintech компании като Transferwise, които извършват трансгранични преводи в пъти по-евтино, отколкото банките. Парите няма да се налага първо да се прехвърлят в сметка на Transferwise, а след това да се превеждат в чужбина. Вместо това fintech компанията ще има директен достъп до банковата сметка и наредената операция ще става през нейния интерфейс. В България Сосиете Женерал Експресбанк представи проект, който се възползва от разкриването на банковата информация. Той представлява агрегатор на банкови сметки от всички различни банки, които един клиент може да има.

Критики и от двете страни

Междувременно директивата получава критики както от страна на банките, така и от страна на fintech компаниите. Според първите тя ги задължава да споделят информация за банковите сметки на клиенти с доставчици на услуги, които не могат да я защитят, защото не са подложени на същите регулации като банките. Според fintech общността обаче в сегашния си вариант директивата дава предимство на банките и има възможност те да ограничат споделянето на въпросната информация или да го направят прекалено скъпо. В голяма степен обаче дейталите по прилагането на директивата по тази точка зависят от приложението за техническите стандарти, което предстои да бъде одобрено от Европейската комисия. Банките и fintech компаниите ще имат гратисен срок до септември 2019 г. да се съобразят с тези стандарти.

Директивата на Европейския съюз PSD2, която регулира платежните услуги и дава възможност fintech компании да имат достъп до банкови сметки, влезе в сила от началото на тази седмица. В България обаче Законът за платежните услуги и платежните системи, който беше представен от БНБ още през октомври миналата година, все още не е приет. Проектът е на първо четене в парламента.

При разглеждането му във водещата Комисия по бюджет и финанси той е одобрен без обсъждане, а в момента тече удължен срок за приемане на предложения по него, който изтича на 24 януари. Справка в интернет страницата на Европейската комисия показва, че директивата е въведена в националните законодателства на едва шест от всички 28 страни членки – Естония, Германия, Франция, Дания, Чехия и Словакия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Иде края на банковата тайна, на ход са хакерите...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK