Бързи промени

Планираната мениджърска промяна в Общинска банка идва след продажбата на мажоритарния дял на Столичната община в нея (67.65%), договорът за която беше подписан на 12 януари 2018 г., два дни след скоростно регулаторно одобрение от БНБ. Преди това в края на миналата година в рамките на десетина дни сделката и купувачът бяха одобрени от Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции, Комисията за защита на конкуренцията и Столичния общински съвет. Засега остава под въпрос обаче дали всичко е финализирано, тъй като банката притежава и управляващо дружество, за чиято смяна на контрола вероятно в бързината не е поискано одобрение от Комисията за финансов надзор.

Според заявеното новият собственик в Общинска банка е лихтенщайнското дружество за управление на активи CAIAC Fund Management чрез структурирания от него алтернативен фонд Novito Opportunities. Парите обаче идват от българската петролна компания "Инса ойл", собственост на Георги Самуилов. Тя е дала 46 млн. лв. за покупката на дела в банката, но формално няма право на глас според обявеното от БНБ.

Сделката за Общинска банка мина скоростно през всички институции в рамките на три месеца от стартирането на процедурата (3 октомври 2017 г.), което насочва към силен политически гръб на новия собственик и че зад лихтенщайнския акционер се крият други интереси. Бързото ориентиране към местни банкери (особено ако в управата не влизат и представители на CAIAC) също може да се разглежда като знак, че и реалният собственик е местно лице. Тази комбинацията засилва опасенията, че Общинска банка може да се превърне в ново КТБ.

Не точно както беше обявено

На въпрос на "Капитал" преди седмица има ли подадени заявления за промени в управителните органи на Общинска банка от БНБ отговориха, че CAIAC е посочил, "че възнамерява да работи със съществуващите ръководни органи на банката и че ще предприема промени при необходимост, но след съответната процедура на предварително одобрение от БНБ съгласно ЗКИ (Закона за кредитните институции – бел. ред.). Представено е и решение на УС на банката,с което те потвърждават готовност и възможност да продължат да изпълняват задълженията си в рамките на представената от заявителя бизнес стратегия, която е развита на основата на досегашния бизнес модел на банката".

В момента председател на управителния съвет на Общинска банка е Сашо Чакалски (дългогодишен изпълнителен директор в ББР преди това).

От 2012 г. до ноември 2014 г. изпълнителен директор в банката беше и сегашният председател на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който надзирава процеса по несъстоятелност на КТБ, Радослав Миленков. За около половин година през 2014 г. (от лятото до края на годината) в Общинска банка пребиваваше и сегашният финансов министър Владислав Горанов.

Общинска банка – ББР – Общинска банка

До есента на миналата година Ангел Геков беше изпълнителен директор в ББР близо три години (от края на 2014 г.). Той е познато име в банковия сектор. Отговарял е за кредитирането в държавната Българска външнотърговска банка (сега Уникредит Булбанк) до юни 2001 г., когато е приватизирана. В периода 2001 - 2003 г. отговаря за кредитирането като изпълнителен директор в Росексимбанк (собственост тогава на Емил Кюлев). След това от 2003 г. до 2005 г. е в Общинска банка, така че сега това би било завръщане за него в банката. Два пъти е бил и шеф в ББР - първият път е до пролетта на 2011 г. като изпълнителен директор в Насърчителна банка (сега Българска банка за развитие), когато при смяна на управлението е променен и мениджърският екип на държавната банка. От юли 2011 г. до около края на 2014 г. е в Д Банк на турския бизнесмен Фуат Гювен. Тогава се връща в ББР, където е до есента на 2017 г., когато отново има промени в управлението на държавната банка, Геков е отстранен и мястото е дадено на Стоян Мавродиев.

Моделът ББР

Макар и не еднолично и през цялото време под ръководството на Геков, но при ББР ключовото развитие в последните години беше изоставянето на основните й функции на банка за подкрепа и насърчаване на малките и средните предприятия. Тя частично се изроди в инструмент за подкрепа на неясно как селектирани едри бизнеси, като често зад тях прозират политически интереси.

След затварянето на КТБ (през юни 2014 г.) държавната институция рефинансира "Водстрой 98", за чийто собственик Цветан Василев твърдеше, че е "марионетка на Пеевски" (депутатът от ДПС Делян Пеевски – бел. ред.). Заеми получаваха още "Булгартабак", "Лодис инвест" и считаният за нов строителен фаворит на депутата Пеевски - АБ - Хасково. Оценката за експозицията към негови бизнеси е трудна, но със сигурност сумарно е сред най-големите клиенти на ББР.

Сред финансираните политически лица от ББР е и членът на Националния съвет, а до пролетта на 2017 г. и на Изпълнителното бюро на БСП Георги Гергов и контролирания от него "Международен панаир Пловдив" в края на 2016 г.

Друга линия на дейността на ББР са спасителни операции за закъсали компании - най-вече строителни. От тях някогашните дружества на "Галчев" (над 20 млн. лв.) са в несъстоятелност, а групата на "Понс" (над 38 млн. лв.) също е със солидни затруднения и просрочия към доставчици и подизпълнители. През 2016 г. ББР беше използвана и като инструмент за национализация, като финансира холдинга на икономическото министерство "Държавната консолидационна компания" да купи "Авионамс". А също така беше включена и още една съмнителна функция - като квазибюджетен инструмент за мостово финансиране на безплатното саниране.

Новото ръководство на ББР чрез промени в устава и изявления даде да се разбере, че смята официално да се откаже от изначалната функция на банката и да я фокусира в големи публично-частни проекти.