Необслужваните заеми са намалели до 10% в края на миналата година
11 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Необслужваните заеми са намалели до 10% в края на миналата година

Необслужваните заеми са намалели до 10% в края на миналата година

Секторът приключи 2017 г. с печалба от 1.2 млрд. лв.

Валентина Илиева
6388 прочитания

© Анелия Николова


Банките са приключили 2017 г. с поизчистени портфейли, печалба почти колкото рекордната за предходната година (беше подпомогната със 186 млн. лв. извънреден приход), ускоряващ се кредитен растеж и активи колкото БВП на страната. Това показват данните на БНБ към края на декември 2017 г. за банковата система.

Предпролетно почистване

През последното тримесечие на миналата година банките са успели да свият дела на необслужваните заеми в сектора до близо 10% от общия кредитен портфейл от малко над 12% към полугодието. В съобщението на БНБ се посочва, че е имало "съществени отписвания на необслужвани кредити за сметка на провизии". Така в края на годината обемът на лошите кредити е 8.292 млрд. лв., или 10.2% (при 9.305 млрд. лв. и 11.4% дял към края на септември 2017 г.).

Почистването на портфейлите е видно и по линия на пазара на пакети лоши кредити на колекторски компании, специализирани в изкупуването и събирането на просрочия. В последните месеци пазарът се активизира в сравнение с първата половина на миналата година, като някои банки продават начесто и по малко, а други пакетират големи обеми и продават на едро.

Активизирането в разчистването може да е и подготовка за новите стандарти в провизирането (МСФО 9) и насоки за необслужваните кредити, които влизат в сила от тази година. При първите банките ще трябва да залагат по-консервативни стандарти, като заделят провизии и по обслужвани заеми, които да покриват риска за целия им живот. Новата регулация за необслужваните кредити също ще им донесе и повече разходи за провизиране и обезценки. На този етап детайли за новите правила не са известни.

Повече кредити – повече печалба

Почистването на портфейлите прави по-видим и ръста в кредитирането. Данните и за системата, и по отделни банки показват, че състезанието е при жилищните кредити. Там годишният ръст е 7.85% до 9.5 млрд. лв. обем на кредитния портфейл. При потребителските заеми ръстът на годишна база е 5.46% до 9.2 млрд. лв. Заемите за корпоративния сектор отчитат леко свиване - с 0.06% до 33.2 млрд. лв. Понижение при тях има и на тримесечна база с 0.9%.

Увеличаващото се кредитиране носи и повече приходи, които заедно с други фактори правят една добра печалба на сектора за изминалата година. Размерът й е 1.2 млрд. лв., което е с 88 млн. лв. по-малко в сравнение с тази за предходната година. Но като се отчете еднократният приход на банките, който имаха през 2016 г. от 186 млн. лв. от продажбата на дяловете им в международния картов оператор Visa, резултатът дори е по-добър.

Принос в това отношение имат и продължаващите да намаляват на фона на 2016 г. обезценки. Тогава банките направиха голямото почистване заради стрес тестовете и проверката на качеството на активите. В края на 2017 г. обезценките намаляват с 9.6% до 730 млн. лв. при 807 млн. лв. за предходната година.

Няма промяна в развитието и на основния приходоизточник на банките и основно перо в печалбата им – нетния лихвен доход. Той продължава да се свива под натиска на намаляващите лихви по кредити, като стъпката на годишна база е съизмерима с тази през предходните месеци. Чистият приход от лихви към декември е бил близо 2.7 млрд. лв. и е по-нисък с 4.64% в сравнение с края на предходната година (при 5.04% годишно свиване през ноември, 4.66% за октомври, 4.72% за деветте месеца и 5.2% за шестте месеца). В същото време по-ниски са и разходите за лихви предвид нулевите нива по депозитите.

Другото перо на приходи на банките – от такси и комисиони, също запазва тенденцията си на увеличение (с 8.15%) до 995.7 млн. лв., което в известна степен смекчава свиващите се доходи от лихви. Според банкери обаче повишението в дохода от такси и комисиони не би могло да компенсира свиването на лихвените приходи поради разликата в обемите на двата прихода – по около 200 - 250 млн. лв. на тримесечие от такси и комисиони и около 600 - 700 млн. лв. на тримесечие нетен лихвен приход.

Близо 50 млрд. лв. спестявания, близо 100 млрд. активи

Ръстът на депозитите се запазва, въпреки че се забавя под натиска на ниските лихви. Към края на годината спестяванията на домакинствата в банковата система са за 49.5 млрд. лв., или с 4.79% повече от година по-рано (при 5.1% годишен ръст към края на септември 2017 г.). При фирмите ръстът на депозитите е още по-осезаем, като обичайно е двуцифрен. Към края на годината той е 13.2% до 24.2 млрд. лв.

В резултат активите на банките са се увеличили за една година с 5.7 млрд. лв. до 97.8 млрд. лв., като са почти колкото е БВП на страната (очакванията са обемът му за 2017 г. да е около 100 млрд. лв.). Само за последните три месеца балансовото число на системата е нараснало с 2.7 млрд. лв. През последното тримесечие на годината имаше по-чувствително движение в композицията му, и то най-вече в позицията пари при централни банки. То беше обусловено от решението на БНБ да понижи лихвата по свръхрезервите на -0.6% от -0.4% от началото на октомври 2017 г. Това доведе до отлив още през октомври на 4.5 млрд. лв. (от 14.7 млрд. лв. през септември до 10.2 млрд. лв. през октомври) на парите на банките в БНБ, които са над задължителните им минимални резерви. През ноември няма съществено изменение (увеличение със 147 млн. лв.), но през декември има ръст от 3.6 млрд. лв., като обемът им достига малко над 14 млрд. лв. Основната причина е в традиционния декемврийски приток на пари към банковата система – масово плащане на 13-ата заплата в държавната администрация, плащания по приключващи договори за поръчки на държавата, падежи на ДЦК и пр. Друга съществена причина е това, че в края на годината банките покриват определени регулаторни съотношения, които изпълняват с тези пари по сметките си в БНБ. Освен това не е много лесно да се намери подходящо решение в кратки срокове, което им се наложи на банките в началото на октомври, като това се отнася най-вече за тези без банки майки в ЕС. За тези, които имат централи извън България и са част от международни групи, не е трудно да пласират средствата от сръхрезервите си при по-благоприятни условия някъде из групата. Промяна в определената от БНБ през октомври на -0.6% "ставка" няма, по информация от сектора.


1 коментар
  • 1
    etv52306337 avatar :-P
    etv52306337

    в табличката сте сбъркали с малко печалбата на ЦКБ за 2017г., като сте изпуснали 0-та най накрая, т.е. не е 3 583 млн., е 35 830 млн.лв. ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK