Малко над 10% от българските банки ще търсят партньорство с fintech компании

Малко над 1 на всеки 10 (13%) от българските банкери са решили да си партнират с финтек компании за въвеждане на нови технологични решения. Това показва проучване сред висшия мениджмънт от банковия сектор в България във връзка с въвеждането на обновената Директива за платежните системи (PSD2), която трябваше да влезе в сила в началото на 2018 г. То е изготвено от норвежката компания Auka.

Директивата задължава банките да позволят на лицензирани компании като трети страни да получат достъп до банковите сметки на техните клиенти. Това ще се случва само след изричното одобрение на клиентите, които в замяна се очаква да получават по-добри и по-бързи платежни услуги. От своя страна доставчиците на услуги ще могат да анализират данните за платежните операции.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Директивата влиза в българското законодателство чрез обновения Закон за платежните системи, който беше представен от БНБ още през октомври миналата година. Засега той обаче все още не е гласуван от народните представители и обсъждането му на второ четене във водещата Комисия по бюджет и финанси все още предстои и не е насрочено за конкретна дата.

Има ли притеснения у банкерите

Според проучването също така около 40% от българските банкери изпитват загриженост за влиянието на PSD2 върху тяхната организация. Също така над една четвърт от анкетираните банкери смятат, че големите технологични компании като Google, Facebook или Amazon ще играят роля в разрушаването на банкирането във вида му, в който го познаваме. Половината от тях смятат, че банкирането ще премине през фундаментална промяна през следващите 5 години. Според около 30% от запитаните банкери тяхната банка ще премине през съществена промяна, за да отговори на новите регулации. Около 60% планират промените да бъдат въведени много скоро – още през първата половина на 2018 г.



Проучването за българския пазар е изготвено от норвежката компания Auka. Дружеството е технологична компания и сред пионерите на мобилното банкиране, като създават приложение за разплащания през мобилен телефон през 2010 г., а към момента Auka предлага цялостна независима платформа за платежни решения на международни банки за мобилни плащания, услуги за търговци и други иновативни решения. Те използват Google Cloud Platform, за да управляват устойчива платформа за финансови услуги, които могат да обслужат непрекъснато увеличаващия се обем от мобилни транзакции.

Атака за банкови клиенти

"Когато вече могат да предлагат гъвкави и иновативни платежни решения на клиентите си в Европа като резултат от PSD2, тогава ще наблюдаваме истинската атака за банковите клиенти от страна на технологичните гиганти. Когато една компания има стотици хиляди или милиони клиенти, които използват платежните й решения, тя може лесно да генерира приходи чрез такси за трети страни, нови финансови услуги или чрез продажба на маркетинг информация на други компании", коментира Даниел Дьодерлайн, главен изпълнителен директор и основател на Auka.

Според нето, за да може традиционните банки да са конкурентни на новите играчи, те ще трябва да променят своите бизнес модели и да създават иновативни платежни решения, които са желани от потребителите. "Банките все още имат голямо предимство пред Facebook – те знаят как да управляват плащанията и сигурността. Това, което им липсва в момента, е разбиране за множеството възможности на хоризонта", смята Дьодерлайн.

Пионери и условия

Една от първите услуги, която използва условията на PSD2 в България, е BankHub на Сосиете Женерал Експресбанк, която позволява банкови сметки в различни финансови институции да се агрегират на едно място.

Според последните данни обаче България е страната с най-слабо развито електронно банкиране в рамките на Европейския съюз. Около 5% от населението са използвали подобни услуги през 2017 г., докато средното ниво за ЕС е малко над 50%. Една от основните причини за това е големият брой физически банкови клонове, които са силно разпространени поради ниската цена на труда. По данни на Световната банка в България има 49 клона на 100 хил. жители при само 24 офиса средно за ЕС.