Fintech компании ще имат достъп до банковите сметки в България

Новата платежна евродиректива беше приета с месец закъснение от парламента

Българският парламент прие на второ четене промени в Закона за платежните услуги и платежните системи. С тях българското законодателство хармонизира обновената Директива за платежните услуги на Европейския съюз – PSD2. Народното събрание закъсня с въвеждането на текстовете, като крайният срок за всички страни от ЕС беше 13 януари, но тъй като закъснението не е голямо, не се очакват санкции от страна на Европейската комисия.

Основните промени в директивата са насочени към установяване на благоприятни условия за развитие на нови технологии във финансовия сектор. Те трябва да позволят платежните услуги да станат по-евтини, по-бързи и да имат възможност за повече аналитичност, която да помага на клиентите по-добре да управляват парите си.

Тепърва предстои да бъдат установени техническите стандарти по директивата, като крайният срок за тяхното въвеждане е септември 2019 г.

Създаването на един нов пазар

До момента единствено банките имат достъп до информацията от банковите сметки на своите клиенти и могат да разполагат с нея. Според разпоредбите на PSD2 обаче клиентите ще имат право да "търгуват" с тази информация, като например я споделят с трети компании, които в замяна ще им предлагат по-евтини платежни услуги или отстъпки при пазаруване.

С новите правила се въвеждат два нови типа субекти, които могат да извършват платежни услуги. Едните са компании, които ще имат достъп до информация от банковите сметки. Те ще могат да анализират навиците на спестяване и харчене на своите клиенти и да им препоръчват как да оптимизират бюджетите си. Другият тип са компании, които ще могат да инициират плащания. Например, ако в момента потребител иска да направи евтин междуграничен превод с Transferwise, трябва първо да прехвърли пари към тях, които след това се превеждат в чужбина. С новите правила Transferwise ще има право да разработи продукт, който директно се свързва с банковата сметка на клиента и нарежда плащане вместо него. Тези компании могат да бъдат от fintech сектора или други банкови институции.

Контрол

Достъпът до банковите сметки ще става единствено при изрично разрешение от страна на клиентите. Освен това БНБ ще лицензира платежните институции, които искат да извършват подобни услуги, и ще поддържа публични регистри за доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка. В закона са записани и редица капиталови изисквания за подобни дружества.

Според наблюдатели на бранша подобни услуги и технологии по-скоро ще навлизат в България отвън, тъй като местният пазар е прекалено малък и прекалено традиционен, за да се оправдаят инвестиции в подобни разработки. По данни на Евростат през 2017 г. едва 5% от българите са ползвали интернет банкиране.

Към момента сред българските банки Сосиете женерал Експресбанк предлага продукт, който се възползва от разпоредбите на обновената платежна директива. Това е BankHub, който е наличен за използващите smart пакет за онлайн банкиране на банката. Продуктът позволява в една сметка да се агрегира информация от различни финансови институции. Той обаче не позволява нареждане на разплащания, а е само с информационна цел.