С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 23 фев 2018, 19:47, 17508 прочитания

Когато латвийската пералня гръмна

Тръгнали от САЩ обвинения за пране на пари в местната банка ABLV предизвикаха затварянето й, скандали за подкупи и арест на банкер №1 в балтийската държава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Американски служби уличиха в пране на пари втората по големина банка в Латвия, ABLV

- Друга местна институция обвини гуверньора Илмарс Римшевич в изнудване и искани подкупи

- Ситуацията прерасна до заплаха за националната сигурност
Кой е Римшевич

52-годишният Илмарс Римшевич е завършил Техническият университет в Рига, а след това е специализирал в САЩ. Постъпва в централната банка на Латвия през 1992 г. и през 2001 се издига до неин управител. През 2013 г. получава трети мандат на поста, а година по-късно Латвия става член на еврозоната. Това го прави член на комитета в ЕЦБ, който взема лихвените решения за 19-те страни - членки във валутния блок.
Моето копче е по-голямо от твоето, по-мощно е и най-вече работи. Това написа през януари в Twitter американският президент Доналд Тръмп, след като севернокорейският лидер Ким Чен Ун се похвали, че има на бюрото си копче, задействащо ядрено оръжие. От години глобалните алианси опитват да спрат ядрената програма на комунистическата държава, като отрязват пътищата, по които тя се храни. А различните търговски ограничения обикновено се заобикалят с помощта на Русия.

Като част от тази геополитическа игра на котка и мишка миналата седмица щатските служби също натиснаха едно свое копче. Те посочиха латвийската банка ABLV за посредник на финансови потоци към забранената държава и я изключиха от доларовите пазари. Ефектът от това бе толкова експлозивен за малката прибалтийска република, че в момента финансовата й система е като бойно поле. Случилото се отприщи своеобразна престрелка между противникови страни от всички флангове на политика и бизнес: валят обвинения, щракат белезници, вдигната е тревога за националната сигурност. В бъркотията дори опитни анализатори се затрудняват да посочат кои са лошите, а гледката е смразяваща дори за стоящите през няколко граници разстояние, защото оголва фрапираща институционална слабост и много напомня за проблеми, които съвсем не са само латвийски.


Краят на търпението

Бомбата в Рига бе хвърлена на 13 февруари, когато специализирана агенция към финансовото министерство на САЩ обвини ABLV, че нарушава ембаргото към Северна Корея. По-конкретно твърденията са, че през нея са превеждани пари на лица от "черния списък", който включва имена, свързани с ядрената програма или с пране на пари от Украйна и Русия. Не за пръв път банката е била предупреждавана за същото и дори е била глобявана, но въпреки заявките й как проявява "нулева толерантност" се стигна до присъдата, че е "институционализирала прането на пари като стълб в своите бизнес практики".

Решението на САЩ да блокира достъпа на ABLV до доларовите пазари доведе до паника сред вложителите й, поискана ликвидна подкрепа и като крайно - временно замразяване на дейността й. То бе наложено от Европейската централна банка (ЕЦБ), тъй като Латвия е в еврозоната, а банката е в топ 3 по активи (и най-голяма сред институциите с местна собственост). Насред хаотичните обяснения от самата ABLV и латвийските власти стана ясно, че до затварянето й от нея са били изтеглени около 600 млн. евро, банката е поискала 480 млн. евро ликвидна помощ от централната банка, а по думите на гуверньора Илмарс Римшевич - дори двойно повече. Централната банка призна, че е отпуснала 97.5 млн. евро, но твърди, че не носи риск, тъй като помощта е обезпечена с ликвидни облигации, които, ако до шест месеца не бъдат върнати, лесно могат да се реализират.



Въпреки че ABLV е втора по големина на пазара с активи за 3.63 млрд. евро (към септември 2017 г.), затварянето й не води до паника сред вложителите и в другите банки. Причината е, че по-голямата част от депозитите в нея са на чужди граждани, което е много специфично за латвийския банков сектор. През 2016 г. нерезиденти държат 42% от депозитите и 30% от активите в системата, пише в доклада на Европейската комисия (ЕК).

Ударната вълна

Усещането за верижна реакция след случилото се с ABLV се усили, след като няколко дни по-късно гуверньорът на централната банка на Латвия Илмарс Римшевич бе задържан от службите за борба с корупцията. Официално арестът бе обяснен с разследване във връзка със затворената през 2016 г. Trasta Komercbanka, чийто синдик по несъстоятелността Марис Спрудс бе уличен в злоупотреби и излезе от ареста през миналата седмица. Властите извършиха и още едно задържане - на влиятелния бизнесмен Марис Мартинсонс, което също се смята, че има някаква връзка със случая на централния банкер.

Едновременно с тези събития Григори Гуселников, собственик на осмата по големина на пазара Norvik Banka, обвини Римшевич в изнудване и искане на откуп, за което той е подал жалба в арбитража на Световната банка. Пред Associated Press Гуселников разказа, че през посредник гуверньорът е искал да му се превеждат по 100 хил. евро месечно и понеже от Norvik не поддали на натиска, от 2015 г. насам били тормозени с постоянни инспекции и регулаторни предписания да увеличават капитала. Това породи объркване, че Римшевич е задържан заради обвинението за изнудване.

В същата информационна агенция се появи и уличаваща снимка, на която Римшевич е в компанията на руски бизнесмен от "черния списък" по време на ловен излет. Бе припомнен и доклад на латвийските служби за сигурност, които през миналата година са предупредили, че Русия ще опита да подкупи представители на институциите, за да поддържа влияние в страната. Чуждите медии притоплиха и други стари разследвания, които разглеждат латвийския банков сектор в "перачница на пари", особено покрай скандала с "Панама пейпърс" от 2016 г. и драматичната история с адвоката Сергей Магнитски, загинал след побой в руски затвор след разследване на подобни практики в региона.

След като бе освободен от ареста, гуверньорът на централната банка на Латвия Илмарс Римшевич свика пресконференция, на която настоя, че е невинен и че ABLV и Norvik са в кампания за очернянето му именно заради борбата му с лошите практики в сектора. За да илюстрира натиска, на който е подложен, той посочи как обискът в кабинета му е направен часове след като отказва да предостави 1 млрд. евро ликвидна помощ на ABLV. Римшевич твърди също, че е бил заплашван с убийство чрез текстово съобщение, което е предал на службите за сигурност.

Той отказва да подаде оставка въпреки призивите на премиера, президента и финансовия министър. Междувременно няма информация да е отстранен от участие в комитета, който определя лихвената политика на ЕЦБ за всичките 19 членки на еврозоната. Там Римшевич има едно право на глас, колкото и тежестта на големи държави като Германия или Франция. От миналия вторник до редакционното приключване на броя ЕЦБ не е излизала с изявление по скандала, който удря тежко по репутацията й. Това обаче само по себе си също е знак - досега Франкфурт винаги е бранил независимостта на централните банки и при натиск или действия срещу гувеньори или надзорници винаги реагира бързо и остро.

В нова светлина

"В момента всеки стреля срещу всеки и никой не може да каже кой точно е лошият. Единственото хубаво е, че нямаме паника и криза в банковия сектор и икономиката продължава да се се представя отлично, без да е засегната от скандала", разказа по телефона колега журналист от Рига, който предпочита да не бъде цитиран по име. По думите му допреди седмица 52-годишният Илмарс Римшевич е имал най-блестящата репутация в публичните среди на Латвия. Освен че изпълнява трети пореден мандат начело на централната банка, има принос за реформите, довели до включване на страната в еврозоната през 2014 г. Заради натрупания обществен капитал неведнъж банкерът е бил сочен като потенциален следващ премиер или дори президент, което Римшевич е отхвърлял. Включително е заявявал и че няма да търси нов мандат като гуверньор. Известен е с проевропейската и проамериканската си ориентация.

Обвиненията в искане на подкупи и изтърван контрол над банки сериозно разклаща тази репутация. Източниците на критика обаче също не са с безупречно реноме.

Банката на Гуселников Norvik Banka бе глобена с 1.3 млн. евро миналата година от латвийската комисия по борсите и ценни книжа (еквивалент на българското КФН) за транзакции, нарушаващи ембаргото спрямо Северна Корея. За същото, но с рекордните 3 млн. евро, бе санкционирана през 2016 г. и ABLV, чиито собственици са едни от най-богатите хора в Латвия. Акционерът Олег Фил (с 43.5% от капитала) е първи в класацията, като състоянието му се оценява на 315 млн. евро за 2017 г., а партньорът му в банката Ернест Бернис (който заедно с Ника Берне консолидира също дял от 43.5% от акциите) е втори по богатство в страната с 312 млн. евро.

Латвия с нейните 2 млн. души население има банков пазар с 16 банки и седем клона. Външни институции (основно от скандинавските държави) контролират 54% от сектора. Общият размер на активите е 29.5 млрд. евро, а към септември 2017 г. съвкупната печалба е 236.1 млн. евро. Секторът е значим данъкоплатец и дава работа на хиляди хора. Освен това собствениците на банки са щедри спонсори на кампаниите на политическите партии.

При такава солидна обвързаност на живота в Латвия с банките е обяснима невралгичната реакция от бръкването в раната на проблемите. Видно е обаче, че има и обществена търпимост към тях. В съкрушително разследване на Organized Crime and Corruption Reporting Project, подпомаган от институции като USAID и румънско-швейцарската програма за подкрепа на журналистиката, бе направено изчисление, че само в периода 2010 - 2014 г. през молдовски и латвийски банки са били изпрани 20.8 млрд. долара, които в нарушение на санкциите заради анексирането на Крим са били изнесени от Русия и са преведени по сметки в 96 държави по света. Схемата включва създаване на кухи фирми в офшорни дестинации, които си дават мними кредити една на друга, гарантирани от руски фирми. При невръщане на кредита следва осребряване на гаранцията.

Разкритията, подсилвани и от периодичните доклади на ЕК, не доведоха до някакво по-видимо затягане на мерките или до рокади по върховете на институциите, ангажирани с контрола на финансовия сектор. Затова и се стигна до намеса отвън, която по традиция е по-болезнена. Въпросът е не трябваше ли бутонът да бъде натиснат не от Тръмп, а от Драги*.

* Марио Драги, управител на Европейската централна банка (ЕЦБ)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара

Финансовите институции преоформят операциите си в САЩ след промени в регулациите на Федералния резерв

5 дек 2019, 812 прочитания

Unicredit планира да съкрати 8000 служители през следващите три години Unicredit планира да съкрати 8000 служители през следващите три години

Италианската банка ще поиска регулаторно одобрение за обратно изкупуване на акции за 2 млрд. евро

3 дек 2019, 2556 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Активите на инвестиционните фондове са достигнали рекордните 3.6 млрд. лв.

Ръстът на капиталовите пазари и търсенето на алтернативна доходност са в основата на растежа

Още от Капитал
За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10