Като част от тази геополитическа игра на котка и мишка миналата седмица щатските служби също натиснаха едно свое копче. Те посочиха латвийската банка ABLV за посредник на финансови потоци към забранената държава и я изключиха от доларовите пазари. Ефектът от това бе толкова експлозивен за малката прибалтийска република, че в момента финансовата й система е като бойно поле. Случилото се отприщи своеобразна престрелка между противникови страни от всички флангове на политика и бизнес: валят обвинения, щракат белезници, вдигната е тревога за националната сигурност. В бъркотията дори опитни анализатори се затрудняват да посочат кои са лошите, а гледката е смразяваща дори за стоящите през няколко граници разстояние, защото оголва фрапираща институционална слабост и много напомня за проблеми, които съвсем не са само латвийски.

Краят на търпението

Бомбата в Рига бе хвърлена на 13 февруари, когато специализирана агенция към финансовото министерство на САЩ обвини ABLV, че нарушава ембаргото към Северна Корея. По-конкретно твърденията са, че през нея са превеждани пари на лица от "черния списък", който включва имена, свързани с ядрената програма или с пране на пари от Украйна и Русия. Не за пръв път банката е била предупреждавана за същото и дори е била глобявана, но въпреки заявките й как проявява "нулева толерантност" се стигна до присъдата, че е "институционализирала прането на пари като стълб в своите бизнес практики".

Решението на САЩ да блокира достъпа на ABLV до доларовите пазари доведе до паника сред вложителите й, поискана ликвидна подкрепа и като крайно - временно замразяване на дейността й. То бе наложено от Европейската централна банка (ЕЦБ), тъй като Латвия е в еврозоната, а банката е в топ 3 по активи (и най-голяма сред институциите с местна собственост). Насред хаотичните обяснения от самата ABLV и латвийските власти стана ясно, че до затварянето й от нея са били изтеглени около 600 млн. евро, банката е поискала 480 млн. евро ликвидна помощ от централната банка, а по думите на гуверньора Илмарс Римшевич - дори двойно повече. Централната банка призна, че е отпуснала 97.5 млн. евро, но твърди, че не носи риск, тъй като помощта е обезпечена с ликвидни облигации, които, ако до шест месеца не бъдат върнати, лесно могат да се реализират.

Въпреки че ABLV е втора по големина на пазара с активи за 3.63 млрд. евро (към септември 2017 г.), затварянето й не води до паника сред вложителите и в другите банки. Причината е, че по-голямата част от депозитите в нея са на чужди граждани, което е много специфично за латвийския банков сектор. През 2016 г. нерезиденти държат 42% от депозитите и 30% от активите в системата, пише в доклада на Европейската комисия (ЕК).

Ударната вълна

Усещането за верижна реакция след случилото се с ABLV се усили, след като няколко дни по-късно гуверньорът на централната банка на Латвия Илмарс Римшевич бе задържан от службите за борба с корупцията. Официално арестът бе обяснен с разследване във връзка със затворената през 2016 г. Trasta Komercbanka, чийто синдик по несъстоятелността Марис Спрудс бе уличен в злоупотреби и излезе от ареста през миналата седмица. Властите извършиха и още едно задържане - на влиятелния бизнесмен Марис Мартинсонс, което също се смята, че има някаква връзка със случая на централния банкер.

Едновременно с тези събития Григори Гуселников, собственик на осмата по големина на пазара Norvik Banka, обвини Римшевич в изнудване и искане на откуп, за което той е подал жалба в арбитража на Световната банка. Пред Associated Press Гуселников разказа, че през посредник гуверньорът е искал да му се превеждат по 100 хил. евро месечно и понеже от Norvik не поддали на натиска, от 2015 г. насам били тормозени с постоянни инспекции и регулаторни предписания да увеличават капитала. Това породи объркване, че Римшевич е задържан заради обвинението за изнудване.

В същата информационна агенция се появи и уличаваща снимка, на която Римшевич е в компанията на руски бизнесмен от "черния списък" по време на ловен излет. Бе припомнен и доклад на латвийските служби за сигурност, които през миналата година са предупредили, че Русия ще опита да подкупи представители на институциите, за да поддържа влияние в страната. Чуждите медии притоплиха и други стари разследвания, които разглеждат латвийския банков сектор в "перачница на пари", особено покрай скандала с "Панама пейпърс" от 2016 г. и драматичната история с адвоката Сергей Магнитски, загинал след побой в руски затвор след разследване на подобни практики в региона.

След като бе освободен от ареста, гуверньорът на централната банка на Латвия Илмарс Римшевич свика пресконференция, на която настоя, че е невинен и че ABLV и Norvik са в кампания за очернянето му именно заради борбата му с лошите практики в сектора. За да илюстрира натиска, на който е подложен, той посочи как обискът в кабинета му е направен часове след като отказва да предостави 1 млрд. евро ликвидна помощ на ABLV. Римшевич твърди също, че е бил заплашван с убийство чрез текстово съобщение, което е предал на службите за сигурност.

Той отказва да подаде оставка въпреки призивите на премиера, президента и финансовия министър. Междувременно няма информация да е отстранен от участие в комитета, който определя лихвената политика на ЕЦБ за всичките 19 членки на еврозоната. Там Римшевич има едно право на глас, колкото и тежестта на големи държави като Германия или Франция. От миналия вторник до редакционното приключване на броя ЕЦБ не е излизала с изявление по скандала, който удря тежко по репутацията й. Това обаче само по себе си също е знак - досега Франкфурт винаги е бранил независимостта на централните банки и при натиск или действия срещу гувеньори или надзорници винаги реагира бързо и остро.

В нова светлина

"В момента всеки стреля срещу всеки и никой не може да каже кой точно е лошият. Единственото хубаво е, че нямаме паника и криза в банковия сектор и икономиката продължава да се се представя отлично, без да е засегната от скандала", разказа по телефона колега журналист от Рига, който предпочита да не бъде цитиран по име. По думите му допреди седмица 52-годишният Илмарс Римшевич е имал най-блестящата репутация в публичните среди на Латвия. Освен че изпълнява трети пореден мандат начело на централната банка, има принос за реформите, довели до включване на страната в еврозоната през 2014 г. Заради натрупания обществен капитал неведнъж банкерът е бил сочен като потенциален следващ премиер или дори президент, което Римшевич е отхвърлял. Включително е заявявал и че няма да търси нов мандат като гуверньор. Известен е с проевропейската и проамериканската си ориентация.

Обвиненията в искане на подкупи и изтърван контрол над банки сериозно разклаща тази репутация. Източниците на критика обаче също не са с безупречно реноме.

Банката на Гуселников Norvik Banka бе глобена с 1.3 млн. евро миналата година от латвийската комисия по борсите и ценни книжа (еквивалент на българското КФН) за транзакции, нарушаващи ембаргото спрямо Северна Корея. За същото, но с рекордните 3 млн. евро, бе санкционирана през 2016 г. и ABLV, чиито собственици са едни от най-богатите хора в Латвия. Акционерът Олег Фил (с 43.5% от капитала) е първи в класацията, като състоянието му се оценява на 315 млн. евро за 2017 г., а партньорът му в банката Ернест Бернис (който заедно с Ника Берне консолидира също дял от 43.5% от акциите) е втори по богатство в страната с 312 млн. евро.

Латвия с нейните 2 млн. души население има банков пазар с 16 банки и седем клона. Външни институции (основно от скандинавските държави) контролират 54% от сектора. Общият размер на активите е 29.5 млрд. евро, а към септември 2017 г. съвкупната печалба е 236.1 млн. евро. Секторът е значим данъкоплатец и дава работа на хиляди хора. Освен това собствениците на банки са щедри спонсори на кампаниите на политическите партии.

При такава солидна обвързаност на живота в Латвия с банките е обяснима невралгичната реакция от бръкването в раната на проблемите. Видно е обаче, че има и обществена търпимост към тях. В съкрушително разследване на Organized Crime and Corruption Reporting Project, подпомаган от институции като USAID и румънско-швейцарската програма за подкрепа на журналистиката, бе направено изчисление, че само в периода 2010 - 2014 г. през молдовски и латвийски банки са били изпрани 20.8 млрд. долара, които в нарушение на санкциите заради анексирането на Крим са били изнесени от Русия и са преведени по сметки в 96 държави по света. Схемата включва създаване на кухи фирми в офшорни дестинации, които си дават мними кредити една на друга, гарантирани от руски фирми. При невръщане на кредита следва осребряване на гаранцията.

Разкритията, подсилвани и от периодичните доклади на ЕК, не доведоха до някакво по-видимо затягане на мерките или до рокади по върховете на институциите, ангажирани с контрола на финансовия сектор. Затова и се стигна до намеса отвън, която по традиция е по-болезнена. Въпросът е не трябваше ли бутонът да бъде натиснат не от Тръмп, а от Драги*.

* Марио Драги, управител на Европейската централна банка (ЕЦБ)

Източник: Reuters