Пазар на по-достъпни валутни преводи

Българското представителство на литовската компания за електронни плащания Paysera обяви, че през 2017 г. е спестило на своите клиенти около 1.2 млн. лв. такси и комисиони за нареждане на междугранични банкови преводи. Дружеството е специализирано в осъществяването на евтини парични трансфери, като например валутните преводи в рамките на SEPA се таксуват с фиксирана сума от 0.15 евро вместо с 0.2% от прехвърляната сума, както е при голяма част от търговските банки у нас. Фирмата започна дейност тук през 2016 г., а през миналата година е обработила 307 млн. лв. Само през декември обемът на трансферите е надхвърлил 40 млн. лв. Към момента дружеството има 1300 клиенти юридически лица и около 7000 физически.

Услуга за иницииране на плащания

През тази година компанията планира да въведе още допълнителни услуги, като например SEPA незабавни преводи, които се потвърждават в рамките на секунди, и захранване на сметка чрез кеш на каса - в момента това става чрез нареждане на вътрешнобанков превод. В скандинавските държави обаче компанията майка вече използва преимуществата на новата платежна директива на Европейския съюз PSD2. Според нея и добрите практики, наложени от Централната банка на Литва, не се налага клиентът да прехвърля отделно средства от банковата си сметка към сметката си в Paysera, за да извърши трансфер. Вместо това Paysera директно препраща потребителя към неговото онлайн банкиране, където след въвеждане на данните за идентификация на входа, цялата информация за превода автоматично се "зарежда", за да се извърши транзакцията. Това е така наречената "услуга по иницииране на плащания". Крайният срок за въвеждането на подобни услуги от други доставчици на платежни услуги е септември 2019 г., когато ще са изяснят всички технически стандарти по платежната директива.

Трънливият път на груповото финансиране на изток

На груповото финансиране също беше обърнато внимание, като според доклад на EY в Източна Европа то тепърва ще се развива. Ако във Великобритания за година чрез краудфъндинг се събират над 500 млн. евро, в страните от Източна Европа става дума за не повече от 2 млн. евро. "Две са основните причини – "не му вярвам" и "не го разбирам".

От една страна, компаниите, които искат да се финансират по този начин, обикновено са млади и без много история, така че наистина няма как да имат доверие. От друга – онези, които разбират технологията, обикновено се насочват към пазари, на които има достатъчно опит и ясни регулации", обясни Ивайло Иванов от българската платформа за peer-to-peer кредитиране Iuvo. Той обяви, че компанията е осигурила кредитиране за около 10 млн. евро и вече има клиенти от 84 страни по света.

Другата местна компания за групово финансиране Klear посочи, че благодарение на оптимизирания процес по управление на средствата средната лихва, която могат да предложат по кредитите си, е с 15-20% по-ниска от тази при търговските банки. Доходността, която тези компании осигуряват на клиентите си, е между 5 и 9% и зависи от диверсификацията на инвестицията.