С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 2 мар 2018, 12:35, 11582 прочитания

Как ще ги стигнем латвийците

Рига показва доста по-адекватна реакция при банковата криза с ABLV, отколкото София постигна с КТБ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В средата на февруари Латвия преживя шок след твърденията на американските служби, че третата по големина банка, ABLV, пере пари за Северна Корея, заради което те я отрязаха от доларовите пазари. Две седмици по-късно ситуацията изглежда овладяна без прехвърляне на искри паника към останалите в сектора. ЕЦБ, която надзирава топ три кредитните институции във всяка страна от еврозоната, практически закри банката. Латвийските институции обявиха план, според който гарантираните вложители ще си получат парите на 7 март, при това без да се посяга на средства от фонд за гарантиране на влоговете или от данъкоплатците. Разбира се, нищо не е финално - въпреки че отхвърлят обвиненията, собствениците и мениджмънта на ABLV обявиха план за доброволна ликвидация, като явно борбата е кой да контролира процедурата по осребряване на активите на банката. Така че явно ще има съдебни дела и нови развития.

Паралелите с кризата от 2014 г., когато в България затвори четвъртата по големина банка - Корпоративна търговска банка (КТБ), са любопитни. Макар проблемите на двете банки да са от различно естество, има и сходства в бързите им крахове - повдигнати обвинения към централни банкери, обяснения за заплахи за живота, изнудвания и паническо теглене на депозити. А и за двете страни с голяма степен на сигурност може да се каже, че регулаторите са били напълно наясно какво става вътре, но са си затваряли очите.


За разлика от Рига в София проблемът прерасна в системен и застраши други банки, наложи се държавна подкрепа, направиха се опити за пренаписване на коляно на законите... БНБ месеци наред не намери основание да отнеме лиценза на КТБ, през това време депозантите трябваше да чакат, а мнозина клиенти получиха възможност чрез различни похвати да прередят останалите, да си освободят обезпечения. Всичко това в ущърб основно на Фонда за гарантиране на влоговете, който с един замах бе изпразнен и дори взе допълнително заем от държавата.

Разбира се, следва да се имат предвид местните особености. Сега Латвия действа по регламента за преструктуриране на банки, който при КТБ още не функционираше, а българският закон се оказа, че не отговаря съвсем на европейските правила. Латвия е вече четвърта година членка на еврозоната и това също внася натиск за бързо справяне, докато България тепърва прави крачка към ERM II и единния банков надзор. А също и ABLV има доста по-малък кредитен портфейл и съответно повече ликвидни средства, а явно и доста по-малко гарантирани влогове заради модела й да се финансира с големи суми от чужди лица (предполага се руски, украински и молдовски капитали). Образно казано, ако грехът в модела на КТБ е кредитирането на свързани лица, а този на ABLV - прането на пари, първото оставя доста по-сериозни дупки в баланса.

Но всичко това не може да са аргументи, оправдаващи мудността в чистенето на хроничните проблеми в банковия сектор у нас и липсата на решителност за отрязване на пъпната връв към данъкоплатците. Още повече че това е допълнителен стимул за хазартно поведение на банките, които колкото и грешки да направят, накрая винаги ще бъдат спасени.



Както латвийските, така и българските банки страдат от движението на две скорости между институциите с чужди собственици и тези с местни, като това се забелязва от външни наблюдатели, като Европейската комисия например. И в двете държави регулаторите показват известна търпимост към проблемните практики - сигналите за пране на пари през банките в Латвия съвсем не са нови, както не са от вчера и подозренията за кредитиране на свързани лица над допустимите лимити в банковия сектор в България. И въпреки това балтийската страна показва доста по-голяма институционална зрялост да реагира адекватно, когато колата се обърне. За съжаление обаче след този пътен инцидент по трасето Рига - София опитите на България да поеме курс към ускорено влизане в еврозоната ще се гледат още по-скептично.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: банка Латвия пари

Прочетете и това

Турската централна банка вдигна рязко основната лихва до 24% и подкрепи лирата Турската централна банка вдигна рязко основната лихва до 24% и подкрепи лирата

Местната валута поскъпна с 5.3% спрямо долара след решението, което се оказа изненадващо за пазарите

13 сеп 2018, 6004 прочитания

Фондът на фондовете търси кой да дава микрокредити за 26.4 млн. лв. Фондът на фондовете търси кой да дава микрокредити за 26.4 млн. лв.

Това е втората процедура за кредити за социални и стартиращи предприятия, след като първата не предизвика достатъчно интерес

10 сеп 2018, 6008 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Пари" Затваряне
Слухове и страхове рязко обезцениха криптовалутите

Има съмнения за неоторизирани продажби през борсата Binance

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10