Как ще ги стигнем латвийците

Рига показва доста по-адекватна реакция при банковата криза с ABLV, отколкото София постигна с КТБ

В средата на февруари Латвия преживя шок след твърденията на американските служби, че третата по големина банка, ABLV, пере пари за Северна Корея, заради което те я отрязаха от доларовите пазари. Две седмици по-късно ситуацията изглежда овладяна без прехвърляне на искри паника към останалите в сектора. ЕЦБ, която надзирава топ три кредитните институции във всяка страна от еврозоната, практически закри банката. Латвийските институции обявиха план, според който гарантираните вложители ще си получат парите на 7 март, при това без да се посяга на средства от фонд за гарантиране на влоговете или от данъкоплатците. Разбира се, нищо не е финално - въпреки че отхвърлят обвиненията, собствениците и мениджмънта на ABLV обявиха план за доброволна ликвидация, като явно борбата е кой да контролира процедурата по осребряване на активите на банката. Така че явно ще има съдебни дела и нови развития.

Паралелите с кризата от 2014 г., когато в България затвори четвъртата по големина банка - Корпоративна търговска банка (КТБ), са любопитни. Макар проблемите на двете банки да са от различно естество, има и сходства в бързите им крахове - повдигнати обвинения към централни банкери, обяснения за заплахи за живота, изнудвания и паническо теглене на депозити. А и за двете страни с голяма степен на сигурност може да се каже, че регулаторите са били напълно наясно какво става вътре, но са си затваряли очите.

За разлика от Рига в София проблемът прерасна в системен и застраши други банки, наложи се държавна подкрепа, направиха се опити за пренаписване на коляно на законите... БНБ месеци наред не намери основание да отнеме лиценза на КТБ, през това време депозантите трябваше да чакат, а мнозина клиенти получиха възможност чрез различни похвати да прередят останалите, да си освободят обезпечения. Всичко това в ущърб основно на Фонда за гарантиране на влоговете, който с един замах бе изпразнен и дори взе допълнително заем от държавата.

Разбира се, следва да се имат предвид местните особености. Сега Латвия действа по регламента за преструктуриране на банки, който при КТБ още не функционираше, а българският закон се оказа, че не отговаря съвсем на европейските правила. Латвия е вече четвърта година членка на еврозоната и това също внася натиск за бързо справяне, докато България тепърва прави крачка към ERM II и единния банков надзор. А също и ABLV има доста по-малък кредитен портфейл и съответно повече ликвидни средства, а явно и доста по-малко гарантирани влогове заради модела й да се финансира с големи суми от чужди лица (предполага се руски, украински и молдовски капитали). Образно казано, ако грехът в модела на КТБ е кредитирането на свързани лица, а този на ABLV - прането на пари, първото оставя доста по-сериозни дупки в баланса.

Но всичко това не може да са аргументи, оправдаващи мудността в чистенето на хроничните проблеми в банковия сектор у нас и липсата на решителност за отрязване на пъпната връв към данъкоплатците. Още повече че това е допълнителен стимул за хазартно поведение на банките, които колкото и грешки да направят, накрая винаги ще бъдат спасени.

Както латвийските, така и българските банки страдат от движението на две скорости между институциите с чужди собственици и тези с местни, като това се забелязва от външни наблюдатели, като Европейската комисия например. И в двете държави регулаторите показват известна търпимост към проблемните практики - сигналите за пране на пари през банките в Латвия съвсем не са нови, както не са от вчера и подозренията за кредитиране на свързани лица над допустимите лимити в банковия сектор в България. И въпреки това балтийската страна показва доста по-голяма институционална зрялост да реагира адекватно, когато колата се обърне. За съжаление обаче след този пътен инцидент по трасето Рига - София опитите на България да поеме курс към ускорено влизане в еврозоната ще се гледат още по-скептично.

Още от Капитал