ЕЦБ и помилването на банките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕЦБ и помилването на банките

Reuters

ЕЦБ и помилването на банките

Франкфурт издаде допълнения към миналогодишните си насоки за необслужваните кредити, които нямат задължителен характер и са с отложен срок

Валентина Илиева
14488 прочитания

Reuters

© Reuters


БНБ беше заявила, че ще въведе аналогични на ЕЦБ насоки и сега очакванията са, че и тя също ще е под натиск да смекчи тона.

Думата "насоки" не звучи особено категорично. Но във финансовия сектор казаното под тази благовидна форма от регулатора има почти статут на закон. Затова и когато миналата есен Европейската централна банка (ЕЦБ) оповести проект за допълнения към насоките за банките как да третират необслужваните заеми, секторът определено започна да клокочи. Новите правила предвиждаха много по-строги правила за провизиране, макар и само за новите проблемни заеми, а не за стотиците милиарди наследство от кризата. Целта е ясна - предотвратяването на нова криза.

С публикуването на финалния вариант обаче вероятно из големите 120 банки под пряк надзор на Франкфурт са се чули доста въздишки на облекчение. Правилата бяха сведени до (този път буквално) насоки, като изрично е посочено, че допълненията нямат обвързващ характер за банките. Те са основа за надзорен диалог, като ЕЦБ ще оценява разликите между прилаганите практики на банките и предвидените насоки най-малко веднъж годишно. А освен това ЕЦБ смекчава допълнително мерките, като разтегля сроковете за прилагане на новите изисквания. Така всъщност търсеният единен подход, който да контрира снизходителността на местните регулатори към местните банки, става все по-малко вероятен и вероятно всяка национална банка ще продължи постарому.

Освен това паралелно с ЕЦБ ден по рано и Европейският банков орган (ЕБО) издаде своя консултативен документ на проект на насоки за необслужваните кредити. Така двете институции съвкупно успяха да предизвикат заглавия за затягане на контрола, макар по-скоро да влизат в своеобразно съперничество кой да пише правилата.

Три години отсрочка

Новите срокове засягат необслужваните кредити (тези с просрочие над 90 дни), класифицирани като такива след 1 април 2018 г., като първоначално заложеният хоризонт за влизане на мярката от 1 януари тази година е отложен с три години – от 2021 г. Запазват се зададените нива на покритите. За необезпечените кредити (или необезпечената част от кредита) банките ще трябва да осигурят 100% провизии до две години след като станат необслужвани. За тези с приемливо обезпечение срокът на покритие е до 7 години, като за всяка година са определени конкретни нива на провизии (виж таблицата). Запазва се виждането тези изисквания да важат само за нови лоши заеми, а не за натрупаните досега. Целта е да се стимулират банките да вложат повече усилия не за разчистване на балансите си, а за риск мениджмънт, който да предотврати агресивното кредитиране сега да доведе до натрупването на нови купища необслужвани кредити при обръщане на цикъла.

ЕЦБ посочва, че ще оценява обезпечените експозиции, вземайки предвид линейния подход, започващ от третата година нататък. От регулатора посочват, че там считат, че е разумно банките да продължат да прилагат съществуващите счетоводни принципи, като само в случай че прилаганото счетоводно третиране не се счита за предпазливо от надзорния орган, от ЕЦБ могат да определят адекватни мерки за всеки отделен случай.

Така резултатът е, че на практика банките в еврозоната получават отлагане до 2021 г., за да изпълнят насоките на ЕЦБ. Отстъплението от по-ранното предложение с по-агресивен подход за третиране на лошите кредити облагодетелства най-вече италианските банки, особено по-малките, които са с едни от най-големите обеми неразчистени лоши кредити от финансовата криза. Общо банките в еврозоната се борят със съществуващи лоши кредити за 750 млрд. евро.

Незадължителният характер на насоките означава, че те ще се прилагат по преценка на самите банки, като в случаите, в които се установи разминаване между приложено и необходимо, това ще се обсъжда за всеки отделен случай с ЕЦБ. Според Reuters резултатът от този диалог ще бъде включен за пръв път в надзорния преглед през 2021 г. От ЕЦБ посочват, че банките трябва да използват времето на отсрочка, за да се подготвят и преразгледат политиките и критериите си за редуциране на появяващите се нови необслужвани кредити, особено в сегашните условия на икономически подем.

Към предишното предложение на ЕЦБ критиките бяха, че заделянето на допълнителни средства за провизии на необслужвани кредити ще затрудни кредитирането в икономики в някои части на еврозоната, където все още не е постигнат напредък след кризата. Имаше и твърдения, че първоначалното предложение на ЕЦБ е в противоречие със законодателството на Европейския съюз, тъй като определя общи правила за целия сектор, което е извън прерогативите на надзора. Тук идва сега посоченото от ЕЦБ, че допълнението не е обвързващо и ще послужи като основа за надзорния диалог между значимите банки и банковия надзор на ЕЦБ. Това е посочено и в специално съобщение на италианската банкова асоциация, в което се казва, че насоките за управление на необслужваните кредити не са законово задължение за банките. Там се посочва, че ЕЦБ е смекчила рамката си, след като предишната е довела до остра критика, особено в Италия, където тежестта на необслужваните кредити е особен голяма.

Всеки с насоките си

Допълненията в насоките на ЕЦБ дойдоха само ден след като ЕБО и Европейската комисия обявиха собствени мерки за необслужваните кредити. Техните насоки е предвидено да влязат в сила от 1 януари 2019 г., като до 8 юни всички заинтересовани могат да изпращат въпроси и коментари по проекта на насоките на ЕБО. Следва дискутиране и приемането им от държавите членки и ЕК до края на годината. Според тези предложения банките ще имат две години, за да осигурят покритие от 100% с провизии на необезпечени кредити и 8 години за обезпечени. В този случай става дума само за нови отпуснати кредити. Докато насоките на ЕЦБ засягат всички кредити, класифицирани като необслужвани след 1 април 2018 г.

Що се отнася до банките в България, в началото на месеца в доклада на ЕК за 2018 г. за макроикономическите дисбаланси се посочваше, че банковият надзор вече не възнамерява да следва подхода на ЕЦБ по отношение на необслужваните кредити, визирайки насоките от март 2017 г. Там пише, че по-ранните планове на БНБ за разширяване на "настоящите насоки" не са потвърдени, като е посочено, че вместо това може се следват насоките на ЕБО. Това, което се посочва от ЕК, може да е в контекста на случилите се промени и в самите насоки на ЕЦБ, както и на разработваните от ЕБО правила. С инициирани от БНБ промени в Закона за кредитните институции от края на миналата година беше добавен текст: "Банките прилагат насоките, препоръките и другите мерки, приети от ЕБО, които се отнасят до тях и за които БНБ е оповестила, че спазва."

През есента на миналата година от БНБ обясниха за "Капитал", че мартенските изисквания на ЕЦБ, насочени към 120 значими институции и техните дъщерни дружества, "косвено са релевантни за една голяма част от българския банков пазар. За да няма надзорно сегментиране на пазара, БНБ подготвя свои указания, с които ще определи надзорни очаквания и изисквания по отношение на необслужваните кредити, аналогични на тези на ЕЦБ". По неофициална информация в края на миналата година и началото на тази течеше обсъждане на подготвени насоки от БНБ между регулатора и Асоциацията на банките в България. Според банкери българският аналог на франкфуртските насоки е бил дори по-рестриктивен от първоизточника. Сега предвид случващите се промени в подхода на ЕЦБ обаче БНБ също ще е под натиск да смекчи тона.

Автор: Капитал
БНБ беше заявила, че ще въведе аналогични на ЕЦБ насоки и сега очакванията са, че и тя също ще е под натиск да смекчи тона.

Думата "насоки" не звучи особено категорично. Но във финансовия сектор казаното под тази благовидна форма от регулатора има почти статут на закон. Затова и когато миналата есен Европейската централна банка (ЕЦБ) оповести проект за допълнения към насоките за банките как да третират необслужваните заеми, секторът определено започна да клокочи. Новите правила предвиждаха много по-строги правила за провизиране, макар и само за новите проблемни заеми, а не за стотиците милиарди наследство от кризата. Целта е ясна - предотвратяването на нова криза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK