Арно Льоклер: До три години в България ще се наложат нискотарифни финансови услуги

Статията е част от класацията "К10: Най-добрите банки в България". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на www.capital.bg/k10/buy/.

#4 в общото класиране #9 Стабилност и риск #6 Ефективност и рентабилност #5 Устойчивост и динамика #7 Размер

Визитка Арно Льоклер е магистър по "Одит и корпоративни финанси" от университета HEC в Париж. Работи за Societe Generale от 1996 г. Сред ключовите роли, които е изиграл за финансовата група, е тази на изпълнителен директор на германската Hanseatic Bank, в която френската банка има мажоритарен дял, и CEO на руската Rusfinance Bank, която под ръководството му се изкачва в топ 3 на автомобилно финансиране и топ 5 на потребителското финансиране. Френският мениджър пое банката в България през януари 2015 г.

"На пазар с размерите на българския има място за 10, максимум 15 банки."

К10 е изданието на Капитал, което за седма поредна година класира най-добрите банки в България. Изданието съдържа и интервюта с висшите мениджъри на 10-те водещи финансови институции в страната, в които те отговарят на въпроси за:

● Банковия сектор през изминалата година и за очакванията им за тази
● Основните пазарни и регулаторни предизвикателства, пред които са изправени
● Ниските лихви
● Необслужваните кредити
● Очакванията за икономиката на страната и двигателите на растежа
● Фокуса на развитие на всяка банка за тази година.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ето отговорите на Арно Льоклер, главен изпълнителен директор на Сосиете женерал Експресбанк

Как оценявате банковия сектор в България през 2017 г. и какви са очакванията ви за развитието му през 2018 г.?

На първо място трябва да имаме предвид, че представянето на банковия сектор е отражение на икономическата обстановка в страната. В този смисъл през 2017 г. затвърдихме тенденцията, която започнахме да забелязваме още през 2016 г. на прогресивно увеличение на обема в кредитирането. Първоначално то се усети при индивидуалните клиенти, впоследствие имаше определени смущения заради политическата несигурност в България, но през втората половина на годината видяхме съживяване и в корпоративния сегмент. Така че през 2017 г. секторът отбеляза устойчив ръст на кредитирането, което се дължеше на икономическата ситуация в страната.



През 2018 г. очаквам относителна стабилност на коефициента разходи/приходи в сектора, като ръстът на кредитното портфолио ще компенсира свиването на лихвения марж.

Какви са новите пазарни и регулаторни предизвикателства пред банките и как ще се справяте с тях?

Бих групирал новите пазарни регулации в две категории. Едната включва всички, които изискват технически промени с незабавен ефект, като например МСФО 9. В другата категория бих включил регулациите с по-средносрочен и дългосрочен ефект като директивата за платежните услуги и закона за защита на личните данни. При тях банките са все още във фазата на оформяне на проектите - има определен напредък от техническа гледна точка, но остават и редица въпроси, свързани с бизнеса, които предстои да се изясняват.

Ние се отнасяме към тези регулации много отговорно и ги възприемаме като възможност за допълнително развитие. Ще ви дам за пример директивата за платежните услуги, която "роди" нова услуга - BankHub, която Сосиете женерал Експресбанк въведе в края на 2017 г. Тя дава възможност на клиентите ни да имат достъп до сметките си в други банки, включително в чужбина, през онлайн банкирането на нашата банка. И това е само един пример за ползите, които новите регулации могат да носят.

По отношение на цената, която секторът плаща, за да отговори на регулациите, бих казал, че тя е по-ниска от очакванията, които имах преди две години. Разходите по линия на новите регулации не са нещо, което би представлявало проблем за банките, стига да са достигнали критичния размер по отношение на броя клиенти. Най-важното е, че те се изплащат във времето чрез намаляване на оперативните разходи.

Според мен ефектът с нарастване на провизиите заради МСФО 9 няма да е толкова по отношение на портфейлите с корпоративни кредити, колкото по линия на портфейлите с кредити на индивидуални клиенти. Причината е, че "чувствителните" корпоративни клиенти са лимитиран брой и при тях има индивидуален подход. При индивидуалните клиенти промяната в подхода ще доведе до диференциране на лихвите по кредитите в зависимост от рисковия профил на клиентите. Но ще трябва да мине време, може би дори две години, за да оценим адекватно новия баланс.

Всеобщото очакване е, че идва краят на рекордно ниските лихви. Какви са вашите очаквания и как подготвяте вашата институция и вашите клиенти за предстоящото покачване?

Ние сме на дъното на ниските лихви може би вече от шест месеца, въпреки че има индикации за слабо покачване. Това, което ограничава евентуалния ръст на лихвите по кредитите, е свръхликвидността на пазара, затова смятам, че трендът на прогресивно увеличение на лихвите няма да има много силен ефект върху клиентите през 2018 г.

По-засегнати биха били индивидуалните клиенти, които обаче разполагат с възможности да изберат фиксирана лихва, особено по ипотечните и жилищните си заеми, за определен период (при нас той е до 10 години). Ние предлагаме такъв продукт и нямам съмнение, че в дългосрочен план това е добра защитна стратегия, която ще даде възможност на клиентите да контролират разходите си.

Вдигане на лихвите тук вероятно ще има през втората половина на годината, с много бавен темп.

От години в сектора се говори за консолидация, но вече има реални сделки. Какво може да ускори този процес и вашата банка има ли конкретни интереси за участие в придобивания и сливания?

За мен в банковия сектор има два тренда - консолидация и иновация. Консолидацията е движена от определени притеснения, свързани с посрещането на регулаторните изисквания или стремеж към постигане на икономия от мащаба, като тук е важно да се подчертае, че "голям" не означава задължително и ефективен. Още повече че това може да доведе до усложняване на надзора от страна на регулатора. В тази връзка очаквам, че ще има още консолидации, защото на пазар с размерите на българския има място за 10, максимум 15 банки.

Но ние не трябва да подценяваме предизвикателствата, пред които е поставен банковият сектор от един нов тип компании, предлагащи платежни услуги, онлайн банкиране и други основни операции на ниски цени. Аз вярвам, че както има нискотарифни оферти в областта на самолетните полети или хотелското настаняване, така ще се наложат и все повече подобни модели в областта на финансовите услуги. Тази тенденция е вече видна в Западна Европа, а в близките три години ще дойде и тук.

Ще има ли допълнителна активизация на банките да продават необслужвани кредити и какви нива очаквате в края на годината?

Необслужваните заеми, стига да са добре провизирани, не са проблем за устойчивостта и платежоспособността на една банка. За мен това не е реален проблем за банковия сектор в България, макар да отчитам, че регулаторът и чуждестранните рейтингови агенции обръщат специално внимание на това. Вече имаше няколко банки, които продадоха портфейли необслужвани задължения, но впечатлението ми е, че този пазар все още не е достатъчно развит в сравнение с други държави от Централна и Източна Европа.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?

Ясно е, че двигателите са вътрешното потребление, задвижено от увеличението на заплатите, както и износът към страните от Европейския съюз.

Аз съм оптимист за 2018 и 2019 г. В средносрочен план ме притеснява ограничената динамика на директните инвестиции - както вътрешните, така и чуждестранните. Демографските тенденции в България също ограничават растежа (от една страна, недостигът на квалифицирани кадри, както в индустрията, така и в сектора на услугите и от друга, фактът, че увеличението на средната работна заплата изпреварва повишаването на продуктивността). Така че е необходимо да се задвижат плановете за автоматизация в много от бизнес секторите.

За определени западни инвеститори и групи относително малкият размер на пазара е от значение и когато се съревноваваш със страни като Полша или Румъния, вече се вижда за какви разлики в мащаба говорим. От друга страна, дигиталната революция, влияеща пряко върху някои международни компании, активно ускорява пренареждането на портфолиото от бизнес дейности. Ако разгледаме скорошните сделки с "Теленор" и "Нова телевизия", те биха могли да се погледнат като географско препозициониране или пренасочване към дигиталния бизнес. Анализаторите имат склонност да преувеличават, тълкувайки подобни стъпки като излизане от пазара. Това, което казвам, е, че може да има различни гледни точки за една и съща реалност.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?

Аз съм много доволен, че през последните две години ние в банката успяхме да постигнем едновременно увеличение на пазарния дял и подобрение на рентабилността. Ние сме единствената банка от топ 7 с ръст на приходите през 2017 г. Това се дължи на начина, по който привличаме нови клиенти, а също и на начина, по който управляваме лихвените си маржове.

Желанието ми е през 2018 г. да продължаваме в същата посока, със специфичен фокус върху иновациите. Сред проектите, които ще предложим до края на годината не само на настоящите, но и на новите ни клиенти, са функционалностите с лицевата идентификация на потребителите, ползващи нашите онлайн услуги. Работим и върху алтернативна оферта за индивидуални клиенти с по-добри и по-изгодни платежни услуги.

За банката Societe Generale Експресбанк е създадена през 1993 г. със сливането на 13 търговски банки при преструктурирането на тогавашния банков сектор в България. Първоначално централното й управление е във Варна, а фокусът на банката е насочен към корпоративните клиенти. През 1999 г. тя е придобита от френската група Societe Generale и постепенно започва да се ориентира към малките и средните предприятия и се активизира в банкирането на дребно. След преместването на централното управление в София банката възприема нова концепция за дейността си, в която се включва развитие в областта на специализираните финансови услуги като лизинг и факторинг. В класацията на "Капитал" SG Експресбанк подобрява представянето си сред най-добрите банки, като се придвижва с една позиция напред - от пето на четвърто място. Любопитно е, че отделните подкласации тя зае по-ниска позиция, като за силно представяне допринася балансираният микс от показатели. Напред я теглят показателите за устойчивост - през годините тя провежда системна и равномерна политика на провизиране и обезценяване и съответно няма колебания в рентабилността. Тя е сред най-високите, въпреки че банката оперира при сравнително свити лихвени маржове. За това спомага вътрешната ефективност на SG Експресбанк - тя е с третото най-ниско съотношение на разходи към приходи. Банката има и висок дългосрочен рейтинг А- по Ficth. В края на 2017 г. активите на банката са 6.4 млрд. лв., а нетната печалба е 106.7 млн. лв.

Интервюто взе Гергана Михайлова

К10 - класация на най-добрите банки в България - Кои са топ 10 на най-добрите банки в България - Как техните мениджъри виждат бъдещето - Класация на финансовите институции по показатели: - - Размер - - Стабилност и риск - - Ефективност и рентабилност - - Устойчивост и динамика Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO. Всички останали читатели могат да го намерят онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.

Вижте още »

Поръчайте изданието »