Градушка от недомислици в новия проект за защита на земеделците от бедствия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Градушка от недомислици в новия проект за защита на земеделците от бедствия

Градушка от недомислици в новия проект за защита на земеделците от бедствия

Най-спорният момент е, че част от финансирането ще идва от застрахователни премии по полици за коли и жилища.

Гергана Михайлова, Деница Ватева
5763 прочитания

© Надежда Чипева


Бъдещо държавно предприятие ще инвестира в редица съоръжения, свързани с превенция от всякакви бедствия.

Фундаменталният принцип на пазара е прост. Когато човек пазарува, той се съгласява да плати цена и в замяна да получи желания продукт.

За българските потребители на застраховки обаче това скоро може да не е съвсем така. Ако държавата приложи на практика идеите си, една от най-масовите полици "Автокаско" е напълно възможно да поскъпне и с парите да се плати за подобряване на системата против... градушки.

В момента е изготвена цялостна концепция, предвиждаща частният бизнес (застрахователи и земеделци) да финансират частично бъдещо държавно предприятие, което не само ще изстрелва ракети срещу градоносните облаци, но и ще инвестира в напоителни, отводнителни съоръжения, системи за ранно предупреждение за пожари, слани и др. и ще плаща обезщетения на земеделците, ако се окаже, че не е успяло с превантивната си дейност. И макар намеренията да са добри на пръв поглед, заложените детайли могат да доведат до създаването на поредния Франкенщайн, който смуче обществен ресурс чрез квазиданък. А неясно защо той се планира да се събира реално от хора, които нямат нищо общо със земеделието.

Да си посадиш буря

Държавната инфраструктура за защита от градушки е изградена още през социалистическо време, но с течение на годините се превърна в поредната система, която едновременно тъне в разруха и изяжда все повече пари на данъкоплатците. В момента при обработваеми около 40 млн. дка земеделски земи системата покрива само около 30-40% от тях, а ефективността дори върху тази територия е доста спорна (виж графиката). Когато преди около 5 години започна да се работи по план за стабилизирането на тази защита, имаше две основни цели - да се разшири обхватът й (до над 90% от всички обработваеми земи), както и да се стигне до модел на относителна самоиздръжка. В последните месеци стана ясно, че и по двете направления има движение - от една страна, агенцията по градушките е започнала изграждането на нови полигони и ракетни площадки (виж карето), а от друга, е предложена съвсем нова концепция за управлението й, макар и в доста суров вид.

По план нещата изглеждат така: досегашната агенция за борба с градушките ще се превърне в държавно предприятие на пряко подчинение на земеделския министър. Въпросното предприятие ще поддържа не само системата за градушки, а ще има и други дейности по управление на риска в земеделието - превенция на пожари, наводнения, суша, измръзване. Планира се предприятието да събира вноски от заинтересовани лица и да изплаща компенсации в случаи, когато фермер претърпи щети от природно бедствие.

По неофициална информация, сверена с различни източници, новата държавна фирма се цели в бюджет от над 30 млн. лв. годишно, от които с по около 12 млн. лв. участват държавата и земеделците (чрез заплащана от тях задължителна такса), а с 6 млн. лв. - застрахователите, които ще внасят 0.8% от премийния приход от застраховките "Автокаско" (566 млн. лв. премиен приход за миналата година), "Пожар и природни бедствия" (246 млн. лв. за миналата година) и "Щети по имуществото" (21 млн. лв.). Предприятието ще може да тегли и кредити, в случай че парите не стигат, да получава лихви от депозити, както и да прави портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации.

Дори и да се оставят настрана някои юридически недомислици, както и фактът, че би се стигнало до дублиране на функции (например новото предприятие ще може да инвестира в отводнителни канали, което в момента правят "Напоителни системи", общините и още няколко институции), проектът в този му вид изглежда несправедлив и ретрограден, с риск щетите от него да се окажат по-големи от поразиите на ледените топчета от небето.

Шофьор плаща за фермер

На концептуално ниво и застрахователите, и земеделците имат интерес към изграждането на нова система за управление на риска в сектора, но дяволът, както винаги, е в детайлите.

Предложението в момента предвижда общо 18 от 30 млн. лв. за издръжка на системата да идват от застрахователния и земеделския бизнес. Така застрахователите ще трябва да внасят 0.8% от премийния приход по няколко вида застраховки - имуществени и "Автокаско", а земеделците да плащат годишна такса (засега около 50 стотинки) за всеки декар стопанисвана земя с изключение на пасища и ливади. Идеята вече срещна съпротивата на застрахователите, според които държавната агенция ще извършва на практика застрахователна дейност, без да има лиценз и експертиза. Освен това ще обезсмисли сключването на земеделски застраховки, което се е доказало като най-модерния и смислен начин за защита на стопаните от природни катаклизми. Не на последно място - ще облагодетелства едни за сметка на други.

"На нас не ни е ясна калкулацията, която стои зад този закон. Готови сме да подпомогнем експертно коректното пресмятане, ако бъдем потърсени. Но като цяло има проблем с това, че държавно предприятие ще извършва по същество застрахователна дейност, без да е готово за това - капиталово, управленски и прочие. В момента не са ясни рискът и цената на този риск, а и самият модел не е верният", отговори на въпроси от редакцията председателят на асоциацията Светла Несторова.

"Застраховането е икономика на големите числа. Ако всички земеделци, които, забележете, развиват субсидиран бизнес, внасят отчисления от субсидиите в общ катастрофичен пул, управляван професионално, ще има средства и за адекватни обезщетения, и за изграждането на ракетните площадки. Всъщност масовостта на застраховането и изграждането на този ракетен щит ще доведе до поевтиняване на застраховката", коментира представител на голяма застрахователна компания, който предпочита да не бъде цитиран по име.

Друг негов колега от индустрията, запознат с дебата в зародиш, добавя, че първоначално идеята е била застрахователите да се включат, като се вземат отчисления от премийния приход по земеделските застраховки, което е логично, справедливо и с което от индустрията са напълно съгласни. След като обаче се е видяло, че обемът на тези класове застраховки е нищожен (17.7 млн. премиен приход за миналата година), от земеделското министерство са решили да посегнат на готовите пари в по-едрите портфейли застраховки - имуществените. "И какво ще стане, ако парите не стигнат? Ще посегнат на "Гражданската отговорност" ли, която формира приход само защото е задължителна", пита специалистът.

Не всички земеделци са равни

Вноската, която ще плащат земеделските производители в издръжката на системата, също търпи критики. От една страна, те са срещу идеята да има еднаква ставка за всеки тип производство, макар и потенциалните щети при различните подотрасли да не са еднакви. "Не е равнозначно да застраховаме култура със 100 лв. потенциални щети на декар и такава, при която една градушка би донесла щети за 1000, 2 хил. или 5 хил. лв.", дава пример Ангел Вукодинов от асоциацията на зърнопроизводителите. По думите му е справедливо и застрахователите, и застрахованите да плащат вноска за издръжка на системата, но разпределението на средствата трябва да е пропорционално на потенциалната вреда. "Защитата от градушки не е от полза само за фермерите, например тя би нанесла сериозни поражения върху един соларен парк", смята Вукодинов.

По думите му във финансирането на системата трябва да бъдат включени и общините - идея, която подкрепят и голяма част от другите земеделци. Според производител в сектора на овощарството, с когото "Капитал" разговаря, настоящата концепция не дава отговор и на въпроса какви обезщетения ще получават фермерите в случай на претърпяна щета. Според законопроекта обезщетенията ще се определят на база "действителните разходи" за отглеждане на дадена култура, без да се включват средствата, които бизнесът би отделил за прибиране на реколтата, сушене или транспорт на продукцията, а техният среден размер ще се определя от земеделското министерство. Според производителя обаче трябва да се търси по-индивидуален подход предвид спецификите на земите в отделни региони, както и потенциалната продукция, която може да се произведе в стопанството.

Критична позиция към проекта заема и Николай Вълканов, управител на "Интелиагро", който е автор на тематично изследване за системите за борба с градушките. "Преди да се предлагат подобни мащабни промени, включващи и ангажирането на значителен финансов ресурс от страна на частния сектор (който на всичко отгоре ще се управлява от държавата), е абсолютно необходимо да се изготви независима експертна оценка на досегашната работа на агенцията за борба с градушките, на целесъобразността и икономическия ефект от използваните до момента средства, от предлаганите промени, както и на алтернативните варианти за решаване на поставените проблеми. Това на този етап не се случва", посочва Вълканов. По думите му в целия развит свят подобни системи се ползват локално, когато заинтересованите лица виждат смисъл от тях и са готови доброволно да ги финансират.

Изграждането и поддържането на цялостна система за борба с градушките обаче съвсем не е единствената идея на бъдещото държавно предприятие. В законопроекта за създаването му, с който "Капитал" разполага, е посочено, че то ще има дейности и в различни други направления, за които според източници на вестника не е имало дебати и предоставени анализи. Така например ще е допустимо да инвестира в напоителна и отводнителна инфраструктура за превенция от суша или наводнения, в системи за наблюдение и предупреждения при пожари или за ранно предупреждение при опасност от измръзване и слани. Част от тези дейности вече се извършват от различни институции - държавната фирма "Напоителни системи", различни ведомства, общини, горски стопанства.

Нови ракетни площадки и полигони ще заработят от лятото

По план системата за защита от градушки трябва да бъде разширена и да обхваща 38 млн. дка земеделски земи (над 90% от всички). За целта към съществуващите към момента 9 полигона ще бъдат добавени два нови, а броят на ракетните площадки ще се увеличи от 199 на 262. Двата нови полигона, които трябва да покриват района на Розовата долина - Николаево, Казанлък, Карлово, и района Димитровград, Хасково, Харманли, заедно с ракетните площадки към тях са в процес на изграждане и по неофициална информация ще стартират работа през лятото. По този начин чрез ракетната система ще се защитава 13 млн. дка обработваема земя при малко над 10 млн. дка към момента. Това покритие е основно в Северозападна и Южна Централна България. За останалата територия на страната се предвижда защита със самолети, като по план те трябва да излитат от малки летища в Добрич, Търговище, Каменец (Плевенска област) и Равнец (Бургаска област). Закупени са и три нови радара за наблюдение, с което общо стават седем. Инвестициите в доизграждането на системата по първоначални планове трябва да достигнат около 18 млн. лв.

Автор: Капитал
Бъдещо държавно предприятие ще инвестира в редица съоръжения, свързани с превенция от всякакви бедствия.

Фундаменталният принцип на пазара е прост. Когато човек пазарува, той се съгласява да плати цена и в замяна да получи желания продукт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK