С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 4 май 2018, 11:12, 7466 прочитания

Когато двигателите за печалба спират

Кредитирането се ускорява, но това се случва при ниски лихви и не води до увеличение в основния доход на банките

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко

- През първото тримесечие на 2018 г. печалбата на банките се свива със 7% до 267 млн. лв.

- Основният принос за понижението е на продължаващото намаление на лихвените приходи и увеличаване на административните разходи.

- В жилищното кредитиране има банки, които правят ръстове от порядъка на 40-50%.
Миналата година по това време кредитирането започна да показва индикации на раздвижване. През първото тримесечие на 2018 г. тенденцията вече е съвсем отчетлива. Ускоряването е най-бързо при жилищните заеми, където общо сумата се е увеличила с над 12%, а отделни банки правят ръстове по 40-50%, видно от тримесечните им отчети, публикувани от БНБ. Активизирането на кредитирането обаче се случва при рекордно ниски лихви и това не води до по-добра печалба за сектора, а залага рискове за следващата вълна на икономическия цикъл.

За първото тримесечие на годината системата показа спад на печалбата в сравнение със същия период на миналата година. Понижението във финансовия резултат е основно по линия на нетния лихвен доход, който е около 25 млн. лв. под отчетените година по-рано. Свиващите се в същото време разходи за обезценки (19 млн. лв.), както и покачващите се доходи от такси и комисиони (11 млн. лв.) компенсират това. Същевременно обаче за намаляващата печалба на банките през първото тримесечие допринасят и административните разходи, които отчитат съществен ръст от 28 млн. лв. спрямо януари - март 2017 г.


Само за март 2018 г. печалбата на банковата система е била 78.1 млн. лв., което е по-ниско с малко над 15 млн. лв. в сравнение с отчетеното през същия месец на миналата година (93.7 млн. лв.). Предходния месец годишното намаление на печалбата беше с 2.5%. Общо за първото тримесечие на годината финансовият резултат на сектора е 267.2 млн. лв., което е спад с 20 млн. лв., или със 7.64%.

Защо пада печалбата

В продължение на няколко години банките работят в условията на намаляващи лихви по кредити, което оказва съответен натиск върху нетния лихвен марж. В момента кредитирането се ускорява, но това се случва при ниски лихви и не води до чувствителен ръст в основния доход на банките. И ако в последната около половин година свиващите се разходи за обезценки имаха принос в реализирането на печалба, то сега дори и по-малкото обезценки не успяват да помогнат за ръст на финансовия резултат.



До известна степен намаляващият лихвен доход се компенсираше от другия основен приход за банките – такси и комисиони. Отпускането на повече заеми, включително рефинансиране и предоговаряне, особено в корпоративното и жилищното кредитиране в момента, води и до повече приходи от такси за банките. Нарастването в този доход обаче не е съразмерно с понижението при лихвения приход и очевидно вече не е достатъчно, за да тушира ефекта в печалбата.

Нетният лихвен доход към края на март е с 3.7% по-малък спрямо година по-рано, достигайки малко над 646 млн. лв. Предходния месец свиването беше малко по-голямо (4.4%). Такъв беше темпът им на свиване – около 4-5% годишно, през втората половина на миналата година. От 25 банки на пазара 15 отчитат годишен спад в показателя. В общи линии тези с по-агресивно поведение на кредитиране в стратегически за тях сегмент отчитат съответно и повишение в основния доход (виж таблиците). Годишното нарастване при нетния доход от такси продължава, но е по-ниско в сравнение с миналата година по същото време (7.5%) и през януари тази година (12.7%). Сега нетният приход от такси се е увеличил с 4.7% до 242.5 млн. лв. на годишна база, но спада спрямо последното тримесечие на 2017 г. Ръст на този показател има при повечето банки. При някои е двуцифрен, като при Райфайзенбанк (22.39%) например, която отбелязва силно увеличение в жилищното кредитиране.

Към картината през първото тримесечие на тази година се прибавя и силен ръст на административните разходи на системата, което вероятно се дължи в основна степен на увеличения на заплати заради общата тенденция на пазара на труда. Допълнително ефект може да са имали и повечето разходи за отговаряне на нови регулации и двойният одит. На годишна база административните разходи в сектора се увеличават със 7.35% до малко над 415 млн. лв. За предходните две години такъв ръст не е правен, дори напротив, през по-голямата част от отчетните периоди данните показваха свиване, теглено от стремежа на банките да оптимизират дейността си и да намалят клоновете си..

Обезценките при почти всички банки се свиват, което се изчислява в 15% по-малко разходи в това перо за сектора до общо 106.4 млн. лв. към края на март. Изключения са няколко банки, основно по-малки, които вероятно са направили еднократни по-големи разходи. От големите Банка ДСК е с 340% ръст при разходите за обезценки. При ОББ има 11 млн. лв. реинтегрирани обезценки, вероятно резултат на продажбата на пакета лоши кредити от 460 млн. лв.

Изостряне на апетита за риск

В кредитирането състезанието продължава да е при жилищните заеми, където в изминалите две тримесечия (последното на 2017 г. и първото на 2018 г.) годишните ръстове се ускоряват доста бързо – съответно със 7.85% и 12.31%. Банките очевидно се възползват от благоприятните текущи фактори – активизирано търсене на имоти, ниски лихви по кредити, покачващи се цени на имоти, правейки бързи пазарни дялове. В сегмента ръстът се генерираше основно от банки с местна собственост, сега обаче има промени. През последното тримесечие на миналата година Сосиете женерал Експресбанк показа голямо нарастване, а сега със силен ръст от 54.47% годишно в жилищното кредитиране влиза и Райфайзенбанк. И при двете обаче скокът съвпада със спадове при потребителски или други кредити, така че вероятно поне частично се дължи на рекласификация на вече отпуснати кредити. Двуцифрен ръст сред по-големите банки продължава да поддържа и Централна кооперативна банка (55.89%).

В потребителското кредитиране също има банки, които залагат на високи ръстове и правене на доход от по-приличния лихвен спред в сегмента, където лихвените нива са по-високи от тези при жилищните заеми. Банка Пиреос отчита 84.43% годишен ръст на този портфейл, БАКБ (54.98%) поддържа темпа си, като тя заложи и на експресни заеми още от миналата пролет. Други такива увеличения отчитат по-малки банки, които работят основно в този сегмент, като Ти Би Ай Банк например (43%).

Скокообразните ръстове в кредитирането обаче и привличането на клиенти с ниски лихви носят потенциал за загуби и нови проблемни активи при обръщане на лихвения цикъл. А това е само въпрос на време, като за тази година прогнозите са за все по-малко намаления на лихви, епизодични и основно в периоди на кампании.

В корпоративното кредитиране позициите също се разместват, като банки, които до неотдавна правеха ръст там, като Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, Сосиете женерал Експресбанк сега са в застой. Вече трето тримесечие поред Пощенска банка с агресивна стратегия продължава да отчита двуцифрени ръстове от порядъка на 20% годишно. Банка ДСК също явно е решена на по-дълбоко проникване в сегмента предвид профила й на лидер в банкирането на дребно. Годишният й ръст е 12.52%.

Ефектите от прочистването

Като цяло за по-видимия ръст в кредитирането принос има и чистенето на портфейлите от банките. Необслужваните заеми продължават да намаляват, като делът им в кредитния портфейл в края на първото тримесечие е 9.3%, или 7.715 млрд. лв. В края на миналата година делът им беше 10.2%. За банките ще бъде здравословно, ако през тази и следващата година успят да разчистят балансите си от натрупаните още и от предишната криза лоши кредити. Така само биха си облекчили положението при следваща криза и появата на нови необслужвани заеми.

Депозитите продължават да растат, като по-големите ръстове са при по-малките банки или такива с българска собственост. Запазва се и притокът на спестявания на домакинствата към Банка ДСК (8.80%) и Уникредит Булбанк (7.62%). Райфайзенбанк отчита двуцифрен годишен растеж от 15.14%. Спад на депозитите на годишна база има само при ПИБ, като намалението идва основно от сметките на фирми. Вероятно е да е резултат от преструктурирането на корпоративния портфейл като цяло, което банката е предприела по неофициална информация в последната година, редуцирайки го, в хода на търсене на стратегически инвеститор.

За първото тримесечие активите на сектора отбелязват спад спрямо декември 2017 г. с малко и обемът им е 97.6 млрд. лв. На годишна база обаче ръстът се запазва. Собственият капитал на системата също намалява. В края на март 2018 г. възлиза на 12 млрд. лв., като през тримесечието намалява с 563 млн. лв., или 4.5%, въпреки че вътре влизат и текущите 267 млн. лв. печалба, а още не са раздавани дивиденти. Това вероятно е ефект основно от въвеждането новият Международен счетоводен стандарт 9, който влиза в сила от началото на 2018 г. Според него банките начисляват повече провизии дори и по обслужвани кредити, което се отразява в намаление на капитала им.

За това тримесечие за сектора в структурно отношение най-същественото е вливането на Сибанк в ОББ, заличаването от правния мир на първата и изкачването до трета по размер на активите на новата ОББ. За неангажирания страничен наблюдател едва ли би му направило впечатление намаляването на броя на клоновете на чужди банки в България с един - дейността си е прекратил клонът на турската Иш банк. Така клоновете остават четири. В следващите шест месеца ще трябва да бъде заличена и ТБ "Виктория", тъй като ангажиментът на купувача й - Инвестбанк, е да се слеят двете в период от шест месеца след покупката й (началото на април 2018 г.).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка

Промените идват при изтичане на договорите и ако компании от Острова желаят да работят на българския пазар

17 окт 2019, 975 прочитания

Българските компании за споделено кредитиране се увеличават Българските компании за споделено кредитиране се увеличават

Компанията Cashlend предлага на инвеститорите фиксирана месечна доходност от 1.5%

13 окт 2019, 3725 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Аржентина вдигна ударно лихвата до 40% в опит да спаси от срив валутата си

Реформите в държавата се бавят, а силният долар оскъпява изплащането на външния дъл

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10