Стандартно свиване

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

За някои банки ефектът е еднократен и по-съществен, докато други са предпочели да го разсрочат във времето. На ниво система капиталовата адекватност остава далеч над регулаторните минимуми.

За да се прецени дали една банка е стабилна, има различни показатели. Сред тях ключови са тези за капиталова адекватност и идеята зад тях е проста - те показват доколко собствените средства на акционерите й покриват поетия риск. Свидетелство, че са важни, е и фактът, че те се следят от регулатори, рейтингови агенции и инвеститори и дори за тях си има законови и надзорни минимуми, под които не бива да падат.

Една иначе наглед скучна и трудно смилаема за неспециалиста счетоводна промяна обаче показа нагледно колко относително е всичко това и как тези няколко числа трябва да се приемат с особено внимание. От 1 януари 2018 г. влезе в сила новият Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), който изцяло пренаписва начина, по който всички компании трябва да оценяват и класифицират финансовите си активи и пасиви. Зад сложните детайли стои един основен принцип, засягащ особено банките - те вече трябва да заделят провизии не само когато един кредит стане необслужван, а за целия си портфейл. Затова и вече се заделят провизии и за ДЦК и дори и за депозити в други банки. Идеята е, че всяка инвестиция носи риск и е по-добре той да бъде отчетен предварително вместо с ударни загуби, когато стане катаклизъм, а замисълът е така инвеститори и вложители да са по-добре защитени, а банкерите да имат по-малко стимули за поемане на големи рискове.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Конкретният ефект за България пролича в резултатите за първото тримесечие на банките, където въпреки отчетената 267 млн. лв. печалба капиталът се свива с над 560 млн. лв. За част от спада има и други причини, но грубата равносметка е, че първоначалният ефект от МСФО 9 е около половин милиард лева изтрит капитал и понижение с над 1 процентен пункт на капиталовата адекватност на ниво система. Всичко това без нищо реално да се е случило - само поради промяна на правилата за отчитане.

Средно отличен

Добрата новина е, че дори и с новия по-консервативен стандарт показателите на банковата система остават далеч над регулаторните минимуми и над средните в Европейския съюз. Изискването за най-качествения базов собствен капитал от първи ред (CET1) по европейски регламент е минимум 4.5%, а с добавените от БНБ предпазни буфери стига до 10%, като за системно важните банки от тази година има и допълнителни надбавки, достигащи до още 0.5%. Показателят в края на март общо за цялата система е 19.34%.



Аналогично и при другите по-широки измерители има солиден капиталов излишък. При общата капиталова адекватност при изискване за 13.5% стойността е 20.9%. Зад тези успокоителни нива все пак се крият известни рискове. Излишъкът е съсредоточен в няколко институции, които оперират при капиталови показатели много над средното, но същевременно има и такива близо до минимума. А новите счетоводни правила допълнително изпиляват капитала им и при криза може да паднат под него. Така например Инвестбанк, която по данни към края на 2017 г. има около 35 млн. лв. излишък на CET1, към края на първото тримесечие отчита близо 30 млн. лв. понижение на капитала, което я поставя близо до прага. На предстоящото общо събрание на банката вече има заложена точка за увеличение на капитала с 10 млн. лв.

Неравномерен удар

Изчезналият капитал на ниво система сам по себе си е показателен за това колко относителни може да са индикаторите. Ако обаче се погледне на ниво отделни банки, картината става още по-разнородна. При някои ефектът е изтриване на над 10 и дори 15% от капитала, докато при други понижението е в рамките на 1-2% и напълно е компенсирано от текущата печалба за тримесечието (виж таблицата).

Допълнителна сложност е и че трудно може да се каже във всеки конкретен случай на какво се дължи това. В номинално изражение с най-голяма сума спада капиталът на ДСК, но при нея това вероятно се дължи не толкова на допълнителни провизии заради МСФО 9, колкото на гласувания в края на март 263 млн. лв. дивидент за унгарския й собственик.

Един фактор, който влияе, е досегашната политика за провизиране на банката - ако е била консервативна, то и сега има по-малко нужда от допълнителни провизии. Важно е и наличието на обезпечения и качеството им, както и рисковият профил на портфейла, който може да варира чувствително в зависимост от структурата му и фокуса на банката.

Вероятно обаче много по-съществена роля има отново чисто мениджърското решение как да се приложи стандартът. За въвеждането му има вариант да се направи еднократно, но може да се прави и разсрочено в рамките на пет години. По данни от БНБ 10 институции или почти половината от пазара са заложили на второто. А това означава, че освен този първоначален ефект от МСФО 9 през следващите години влиянието му ще продължи да се усеща за отделни банки, макар на ниво система да няма изгледи за по-сериозно понижение.

В отчета на ПИБ към края на март изрично е посочен ефект от първоначално въвеждане на МСФО 9 допълнителни обезценки за 105 млн. лв., а капиталовите показатели се понижават леко с около 0.3 процентни пункта (до 15.85% обща адекватност и 12.79% CET1). В счетоводните бележки на ЦКБ също е посочена сума - 11.7 млн. лв., а при БАКБ - 5 млн. лв. За другите местни банки, както и за тези с чуждестранни централи, които не публикуват тримесечни отчети, тъй като не са публични, очакваният ефект от въвеждането на стандарта е записан като прогноза още в годишните отчети за 2017 г. макар и често в широки граници. Например ДСК очаква допълнителни обезценки в диапазона на едва 1-5%, което би имало пренебрежимо отражение върху капитала. Сосиете женерал Експресбанк залага на 12-15% ръст на обезценките, което ще доведе до намаляване на натрупаната печалба с 4-8%.

Райфайзенбанк е посочила изрично, че подходът, който е възприела, е на еднократно признаване на ефекта на МСФО 9 при датата на въвеждането му, като очакваният ефект е намаление на CET1 с около 5 млн. лв. Уникредит Булбанк пък залага 75 млн. лв. обезценки вследствие на първоначалното признаване и ефект върху CET1 съотношението в размер под 0.5%