Кой иска да купи Банка Пиреос

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Продажбата на българското дружество на гръцката Piraeus е на финала си – на 8 юни са подадени обвързващи оферти

Сделката отново показа, че българският банков пазар не е атрактивен за нови западни инвеститори, а само за по-малки местни играчи

Банка Пиреос се продава. А желаещи да я купят са две по-малки български банки – БАКБ на Цветелина Бориславова и Инвестбанк на Петя Славова, както и гръцкият собственик на Пощенска банка, Eurobank. Горчивият извод от сделката е, че и деветата по големина финансова институция в страната не успя да привлече нито един нов западен кандидат. А сигурният резултат е, че след десетилетия доминация на гръцките банки в българската система скоро участието им ще бъде стопено от пет на една. Първа си тръгна Emporiki, после клонът на Alpha, миналата година ОББ, а сега до края на годината това ще направи и Piraeus.

Както в останалите сделки напоследък, интересът идва от вече присъстващи на пазара участници, т.е. конкуренцията в сектора намалява. При малките и средните институции има друг общ знаменател – те са желани за придобиване от по-малки играчи с местни собственици, които опитват да придобият сравнително евтин актив и така да подкрепят собствените си баланси. Нагледен пример за тренда е сделката за "Виктория", в която до последно наддаваха БАКБ и Инвестбанк.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Кой поиска Пиреос

Гръцките медии посочват като подали окончателни оферти в петък (8 юни) три български банки, един фонд за рисков капитал и Eurobank. "Капитал" успя да потвърди от няколко различни източника за три сигурни кандидата с обвързващи оферти. Това са Инвестбанк, Българо-американската кредитна банка (БАКБ) и Eurobank. До две седмици (от датата на подаване на оферти) се очаква триото да бъде поканено за разговори от продавача.

Петя Славова, която е мажоритарен собственик на Инвестбанк, потвърди пред "Капитал", че банката е подала оферта. "Ръководството на Инвестбанк смята, че консолидацията е най-доброто решение с цел по-добра ефективност на сектора", коментира още Славова.



Цветелина Бориславова, собственик на БАКБ, не беше открита за коментар.

Другите две имена, които се споменават в сектора като кандидат, са консорциум от фонда CEE Cat и руския гражданин Андрей Круглихин (виж карето). Източник на "Капитал" твърди, че преди около седмица фондът се е разграничил от Круглихин и не поддържа интерес към банката.

Първоначална оферта и дю дилиджънс е бил направен и от американския фонд Apollo. Но според два източника на "Капитал" Apollo не е подал обвързваща оферта. Причината е, че фондът не е продължил участието си в сделката за балканските активи на Societe Generale, включително българската банка. Там много вероятно за избран купувач до седмици ще бъде обявен унгарският собственик на ДСК – OTP, казаха няколко източника на "Капитал".

Местните участници

Сред потенциалните купувачи най-неочаквано е участието на Инвестбанк. Тя премина стрес тестовете и проверката на активите през 2016 г. със слаб резултат и сама трябваше да се капитализира, като имаше предписания от БНБ за попълване на капиталовите си буфери. Само преди два месеца банката беше одобрена за купувач на ТБ "Виктория" (собственост на КТБ), като за целта ще трябва да плати (или вече го е направила) поне около 85 млн. лв. за депозита, който има "Виктория" към КТБ, и отделно цена за капитала на банката (31.6 млн. лв. собствен капитал). Отделно от тези разходи Инвестбанк предвижда да увеличи капитала си с 10 млн. лв., като решението за това е предвидено да бъде взето на общо събрание на 19 юни тази година. Търсеният ефект от сделката за Инвестбанк вероятно е капиталов – от обединението на двете банки да се постигне една с по-висок капитал.

За БАКБ участието не е изненада, тъй като от доста време търси възможности за разрастване на пазара. Тя също беше кандидат на ТБ "Виктория" в две от процедурите. По неофициална информация е проучвала възможността за покупка и на Токуда банк неотдавна. При евентуална покупка на Банка Пиреос БАКБ би разширила директно клоновата си мрежа. Депозитите на домакинства в Пиреос (1.4 млрд. лв.) също биха били в полза, тъй като са над два пъти повече от тези в БАКБ. Кредитният портфейл в банкирането на дребно също би й дал пазарен дял (354 млн. лв. при 64.3 млн. лв. на БАКБ).

Участието на Eurobank/Пощенска също изглежда логичен ход, предвид че именно тя погълна през ноември 2015 г. българския клон на друга гръцка банка – Alpha Bank. В София коментарите са противоречиви – едни я смятат за фаворит по местна линия, а други – че участва само проформа.

Сделка – до края на годината

Точно година след като главният изпълнителен директор на гръцката Piraeus Bank Христос Мегалу обяви, че банката се разделя с бизнеса си на Балканите, включително поделението в България, продажбата тук е на финала. Още през май ръководството на Piraeus в Атина на разговор с инвеститори посочва, че текущите сделки са за Банка Пиреос България и Банка Тирана в Албания и целта е да се подпишат споразумения за продажба през лятото и те да бъдат приключени окончателно преди края на годината. В периода трябва да се получат разрешения от регулаторите – за България това са БНБ и Комисията за защита на конкуренцията.

По неофициална информация процедурата за продажбата на Банка Пиреос България е започнала реално в края на миналата година, а детайлното проучване от кандидати е било през пролетта.

Българската продажба е сред последните. Дъщерните поделения на групата в Румъния и Сърбия бяха договорени миналата година. В края на 2017 г. Piraeus сключи сделка за румънския си бизнес с американския фонд JC Flowers & Co. Купувачът е стратегически финансов инвеститор с опит в оздравяването на банки и преди година бе сред кандидатите за придобиване на ОББ в България. През октомври 2017 г. гръцката група се раздели и с банката си в Сърбия, като тя бе купена от местната Direktna Banka.

Колко може да струва

Последната продажба в сектора – на ОББ, значително вдигна летвата за цена, с постигнатата 1.1 пъти собственият й капитал. За другата течаща продажба в момента – на Сосиете женерал Експресбанк, именно цената за ОББ се сочи като отправна точка и че вероятно ще бъде сравнима с нея, дори очакванията са за цена над балансовата стойност на капитала на банката (към края на 2017 г. е 760 млн. лв.). Но картината при Сосиете женерал Експресбанк е следната: чиста банка, без скелети в гардероба, добре позиционирана на пазара с развита клонова мрежа, с традиции в корпоративното кредитиране. При Пиреос ситуацията е малко по-различна – има яснота за проблемни активи, чието разрешаване ще тежи на новия собственик, текат и съдебни дела между банката и нейни клиенти (виж графиката и текста).

Така с много условности би могло да се даде малко по-широк диапазон като ориентир, тъй като все пак се продава деветата по големина банка в сектора. Капиталът на Пиреос към края на март е около 380 млн. лв. Ако се приложи към него съотношението от ОББ, се получава цена от порядъка на малко над 400 млн. лв. За ОББ обаче е валидно, че се продаваше банка с много по-голям пазарен дял, с по-изчистен портфейл. Именно в зависимост от тези фактори оценката на банките варира силно. Например към момента акциите на ПИБ се търгуват на борсата при нива, съответстващи на под 50% от капитала. Ако се приложи това съотношение, ще се получи цена за Пиреос около 175 млн. лв.

Ясу, гръцки банки

След финализиране на продажбата на Банка Пиреос на българския пазар ще остане само една гръцка банка – Пощенска, която е собственост на Eurobank. Това ще бъде трета банка с гръцки собственици, която сменя собствеността си за три години. В края на 2015 г. клонът на Alpha Bank в София беше погълнат от Пощенска банка, а през юни 2017 г. беше финализирана сделката за ОББ (собственост до тогава на NBG), която беше продадена на белгийската банково-застрахователна група KBC и се сля със Сибанк. Така делът на гръцките активи в банковия сектор в България за десет години се свива от 28.7% през 2008 г. до 7.7% през 2018 г., ако стане сделката за Пиреос с български кандидат. Свиването не е само на българския пазар и продажбата на поделенията извън Гърция е резултат на кризата, след която гръцките банки (и много други в цяла Европа) поеха ангажимент срещу получената държавна помощ да продават задгранични поделения.

Продажбата на Пиреос затвърждава тенденцията за засилваща се роля на регионални инвеститори от Централна и Източна Европа и настъплението на местните играчи. Интерес от големи западни банкови групи напълно липсва, кандидатите са местни. Същият неприятен тренд се вижда и при други големи сделки – за телекоми, медии и др., за което обяснението е малкият пазар, но и пленените институции.

Трите сигурни кандидата и фондът под въпрос Пощенска банка е пета на пазара по размер на активите и се очертава да остане единствената от гръцките, които допреди десетина години държаха близо 30% от сектора в България. През ноември 2015 г. институцията погълна местния бизнес на Alpha Bank в сделка за 1 евро, а интересът й да консолидира и бизнеса на Piraeus е логичен предвид сходната клиентела, която привличаха банките с гръцки собственици. Сумарно активите на Пощенска и Пиреос правят общо балансово число от 10.4 млрд. лв., което ще я постави на четвърто място по пазарен дял, изпреварвайки ПИБ и много близо до ОББ. Инвестбанк на Петя Славова е сред малките на пазара – 11-а по активи към април, и при стрес тестовете отпреди две години показа слаби резултати. При прегледа на кредитния й портфейл тогава са наложени корекции за общо 104 млн. лв., от които заради неправилно отчитане на лоши кредити като здрави 82 млн. лв., а заради преоценки на активи (основно имоти), придобити като обезпечения по кредити, 22 млн. лв. В края на април миналата година от Инвестбанк обявиха, че са изпълнили препоръките на БНБ за попълване на капиталовите си буфери. В момента е в ход процедура по набирането на 10 млн. лв. капитал, а през април изненадващо БНБ одобри банката за купувач на ТБ "Виктория". Освен Славова дял в банката от 34.25% има и Адил Саид Ахмед ал Шанфари от Султанство Оман като физическо лице. Ако тя бъде избраният купувач, при сливане на Инвестбанк с Банка Пиреос би се получила банка с активи в размер на 4.9 млрд. лв. Това на практика ще остави новата банка на девето място – сегашното на Банка Пиреос, тъй като обемът й на активи не надминава този на осмата в сектора (ЦКБ). Петя Славова освен мажоритарен собственик на Инвестбанк е такъв и в хотелската верига "Феста Хотели" и производителя на вина винпром "Черноморско злато" БАКБ, контролирана от Цветелина Бориславова, е 15-а по големина и не за пръв път показва стремеж за растеж чрез придобивания. При възможно сливане с Пиреос банката й би пораснала до 4.2 млрд. лв., което ще я постави на сегашното място на продаваната банка – девето. Бориславова също има бизнес интереси извън банковия сектор. Инвеститор е в хотелиерския бранш чрез собствеността си в хотели в Пампорово и върху ски инфраструктурата. Андрей Круглихин е познато име във финансовите среди като управител на дружества като "Петрол холдинг", "Нафтекс Петрол", "ЕЛАРГ Фонд за земеделска земя". Руснакът е поканил за партньор за Пиреос подфонд на ADM Capital (CEE Cat). Последният държеше миноритарен дял в "Приста ойл груп" на братята Атанас и Пламен Бобокови, но в момента участва само в "Монбат".

В преддверието на продажбата Пиреос е деветата по големина банка в сектора. Към края на март 2018 г. активите й са в размер на почти 2.9 млрд. лв. (виж графиката). В периода преди проверката на активите на банките в България Пиреос положи усилия в подготовката, като начисли значителни провизии за покритие на кредитния портфейл и приключи 2015 г. на загуба от 135 млн. лв. Затова не беше сред банките със съществени отклонения. Прочистването на баланса й и отписването на лоши кредити продължи и през 2016 г., което също я доведе до загуба от 68 млн. лв. Едва миналата година банката излезе на печалба – 14.5 млн. лв. От месеци тече и продажбата на портфейл необслужвани кредити на Банка Пиреос в размер на 126 млн. евро, която на пазара беше разчетена като прочистване преди очакваното влизане в банката на нов собственик. От пакета 120 млн. евро са корпоративните вземания от стотина на брой клиента, а останалото е ритейл. Просрочията са големи – над 4-5-годишни, а обезпеченията, където има такива, са разпръснати из провинцията. Това води до прогнози, че покупната цена на портфейла ще е ниска – около 3% от номинала. Консултант на процедурата е PwC, а интерес не липсва и заявки за участие са подали поне 5 компании. По информация на "Капитал" селектираните дружества за събиране на вземания са подали обвързващи оферти преди 3-4 седмици, но още няма предпочетен купувач. Обяснението според друг източник е, че на купувачите на самата банка също е бил предложен лошият портфейл и гръцкият продавач е изчаквал да види и техните оферти. В хода на това прочистване от активи банката се раздели с лизинговото си дружество – през август 2016 г. периферна на Тексимбанк (част от групата на "Химимпорт") компания купи "Пиреос лизинг", което впоследствие преименува на "Лизинг финанс".