Горещ сезон за събирачите на дългове
След силните резултати за 2017 г., компаниите в сектора се подготвят за рекорно големи сделки
Просрочените задължения имат стойността на ценен актив, който привлича инвеститори и може да носи печалби. Това не бе така допреди 7 години, когато индустрията на колекторските агенции прохождаше в България. Плавно отношението към лошите дългове от нещо срамно, за което не е добре да се шуми, се превърна в нещо напълно естествено, от което може да се прави приличен бизнес. За миналата година той е донесъл над 35 млн. лв. чиста печалба на компаниите, които работят по събиране на вземания, показва анализът на финансовите резултати. Това прави акционерите им склонни да реинвестират в развитие. Добрата кондиция на колекторите позволява да се сключват все по-големи и сложни сделки с портфейли от лоши дългове, като по нищо не изглежда това развитие да е застрашено в близките 1-2 години. Дори напротив - прогнозите са за невиждано силна активност през следващите месеци, което да доведе до надскачане на досегашните рекорди и много по-скоростно разтоварване на камарите от дългове, което ще облекчи и кредитори, и длъжници.
Растежът продължава
Обобщените данни за 15-те най-големи в колекторския бранш за 2017 г. показват над 15% растеж на активите, стабилност на приходите и леко свиване на печалбите. Рентабилността остава впечатляваща с двуцифрен процент - средно 14%, показва анализът на данните от отчетите (виж таблицата).
Пазарът е доминиран от местните поделения на мултинационални играчи като "Агенция за събиране на вземания" (собственост на норвежката B2Holding), "ЕОС Матрикс", зад която стои едноименната германска компания, полската "Кредит инкасо". Те имат достъп до евтино финансиране от компаниите майки и затова са основните участващи на големите търгове за кредитни портфейли. В средния ешелон са "Фронтекс", която се обляга на институционални инвеститори като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и свързани с банкови групи дружества като "ОТП Факторинг". По-назад са компании на местни инвеститори, които разчитат на собствен ресурс и това ги ограничава в по-обемни покупки. За сметка на това специализират в обработката на задължения към дружествата за бързи кредити, телекоми, ютилити компании.
Наблюденията на експерти от индустрията са, че при такова разпределение на пазарните позиции тенденцията е големите да стават още по-големи, а малките да се маргинализират. Има индикации, че през тази година в България ще стъпи и шведската Intrum, което ще стане чрез покупка на местна компания, и така потенциалът за нови играчи на пазара ще бъде изчерпан и ще започне консолидация.
Не всичко е розово
Ако има нещо, което е неочаквано в резултатите на колекторите, то това е свиването на печалбите за миналата година. Обяснението е в нарастващите разходи за заплати на служителите, по-големите разноски за консултанти по участия в търговете, увеличаващите се съдебни разноски и вложенията, които се правят, за да се отговори на новите регулации. Иначе бизнесът е достатъчно добре оптимизиран, смятат мениджъри в бранша.
Фактор, който усилва натиска върху печалбите, е ръстът на цените, на които се изкупуват портфейли, обръща внимание Александър Грилихес от "Фронтекс". "Има силна конкуренция в бизнеса, което се отразява във високите цени за покупка на портфейли. Това логично свива печалбата", потвърждава и Райна Миткова-Тодорова от "ЕОС Матрикс". Тя добавя, че всяка покупка на дълг или липсата на такава сделка влияе на приходите на компаниите.
Илюстрация на последното са самите отчети - след като миналата година придоби два големи портфейла на Уникредит Булбанк, АСВ моментално вдига с 18% приходите, докато при ЕОС резултатът от придобиването на рекордния портфейл от 460 млн. лв. на ОББ в началото на тази година тепърва ще се отразява в отчетите.
За по-големите разходи на компаниите оказва влияние и новият тип дълг - ако досега колекторите поемаха основно потребителски, необезпечени заеми, то сега излизат и фирмени задължения, които изискват индивидуален подход и допълнителни усилия по намиране на купувач за обезпечението. Резултатът обикновено се проявява на по-късен етап, докато разходите се отразяват текущо, посочват специалистите.
Димитър Бончев от АСВ посочва, че се инвестира в дигитализация и онлайн канали за комуникация с клиентите, което също оказва натиск върху печалбите. Положителното е, че приходите са стабилни и за това спомагат растежът на пазара на несъбрани вземания, увеличаващата се заетост, повишаването на заплатите и, не на последно място, отношението на самите длъжници, посочва Зорница Димитрова от "Кредит инкасо".
Сумарно приходите в колекторския бизнес за 2017 г. надхвърлят 140 млн. лв., като над 81% от тази сума идва от компаниите, които изкупуват вземания. При тях постъпленията растат с 8% спрямо предходната година, отбелязва Милена Виденова от "Кофас България". Според нея отражение върху бъдещите приходи може да има по линия на компаниите в корпоративния сегмент, които използват финансови инструменти като застраховане на вземания, за да намалят риска от неплащане.
В индустрията имат спокойствие, че приходите ще продължат да са стабилни в средносрочен план. Прогнозата е на база поетите портфейли, които осигуряват бизнес за години напред, като засега основната част от постъпленията идват от събирането на потребителски вземания. Притесненията са по въпроси, които зависят от волята на институциите. "Част от последните промени в ГПК през изминалата година направиха процеса по събиране на вземания по-бавен и по-скъп, визирам промените в режима за уведомяване на клиентите", посочва Райна Миткова-Тодорова от "ЕОС Матрикс". "Една от трудностите е невъзможността на кредитора да се снабди с актуална справка за своите клиенти и така реално длъжникът се лишава от възможността да научи за своето актуално задължение, както и за евентуалните нови възможности за погасяването му", обяснява Зорница Димитрова от "Кредит инкасо".
Готови за нови рекорди
След експлозивното начало на годината с най-голямата досега сделка за портфейл и течащите в момента процедури по други големи пакети банкови дългове, колекторите значително подобряват очакванията си за пазара през 2018 г. Дори и най-консервативните прогнози са за надхвърляне на миналогодишния обем от около милиард лева (виж мненията). Сред по-едрите търгове е този за 250 млн. евро корпоративен и потребителски дълг на Уникредит Булбанк, който е пред етап подаване на ценови оферти. Друг голям пакет е за 100 млн. евро фирмени задължения към Първа инвестиционна банка (ПИБ) (виж таблицата). Все още няма яснота за процедурата, в която Банка Пиреос България прехвърля портфейла си несъбрани кредити преди продажбата на самата банка, и не е финализирана сделката за пакета на Пощенска банка, в който най-атрактивното са сградите на кината "Арена". По неофициална информация банката подготвя нова голяма сделка, като е поискала одобрение от централата си за разтоварването на 750 млн. лв. дългове накуп.
