Частните фондове ще бъдат задължени да правят прогноза за бъдещите пенсии

Промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) предвиждат частните пенсионни фондове да прогнозират бъдещите пенсии на осигурените в доброволните и професионалните схеми, да дават повече информация за клиентите, допълнителни гаранции, че рискът се управлява добре, ограничават възможността за възлагане на някои дейности на външен изпълнител.

В проекта, който синхронизира местното с европейското законодателство и е качен за обществено обсъждане на сайта на Министерството на финансите, се посочва, че основните цели са да се подобри защитата на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Представители на сектора обаче смятат, че някои от промените ще усложнят и оскъпят допълнително работата им, други определиха като противоречащи на икономическата логика и инвестиционната етиката.

Колко ще ми е пенсията

С промените се изисква доброволните и професионалните фондове в годишното извлечение и справка за осигурения да се включват прогнози за размера на бъдещите пенсионни плащания при навършване на пенсионна възраст.



Обяснението е, че така клиентите ще могат "да планират по-добре своите спестявания за старини". "Подобна прогноза обаче би означавало да се обещава доходност, което в света на инвестициите е невъзможно и затова е забранено. Нещо повече - всеки занимаващ се с това е длъжен да предупреди клиентите си, че инвестирането носи риск от загуби, коментира пред "Капитал" представител на бранша, пожелал анонимност.

Пенсионните дружества и в момента дават възможност на сайтовете си всеки желаещ да изчисли каква пенсия би получавал след години при определена месечна вноска и средна доходност, но това е по-скоро ориентировъчна информация, а не дава картината на база вноски дотук и бъдещите такива.

"Възможно е този текст да е механично пренесен от европейската нормативна уредба на специалните осигурителни схеми, организирани от отделни корпорации или работнически браншове и вносителите на текста просто да не са разбрали, че те функционират по различна логика. При тях размерът на пенсиите е определен и служителят знае какво може да получи, когато се пенсионира, затова е мотивиран да участва. Там вноските са споделени или изцяло поети от работодателя, като той за своя сметка поема риска да доплати, ако доходността от инвестирането на средствата не е достатъчна за изплащане на обещания размер на пенсията", коментира представител на сектора изискването за прогнозиране на пенсията при професионалните схеми.

"Пренасянето на уредбата върху доброволните фондове и вменяването на задължение да прогнозират размер на пенсията е неизпълнимо. Причината е, че в тях вноските са дефинирани и резултатът зависи от постигнатата доходност от инвестиране на средствата, което не подлежи на прогнози", смята той.

По-изкъсо

Зад другите подготвяни промени личи старанието на законодателя да контролира по-изкъсо пенсионните фондове и да ги ограничи във възможностите за волности, които в крайна сметка могат да изложат на по-голям риск техните клиенти. Например, ако досега задължение да докладват на КФН имаха вътрешният одит и риск мениджърът, подобен ангажимент се вменява вече и на отговорния актюер. Макар да нямат практика да ползват външни изпълнители, пенсионните фондове вече ще имат ограничение да изнасят някои дейности, например управлението на инвестициите, с мотив, че през тях могат да заобикалят законовите изисквания. Правят се промени и в режима на инвестиране на средствата чрез количествени ограничения за някои инструменти.

В анализа на въздействието, което промените биха оказали, ясно се посочва, че те увеличават административната тежест и разходите на пенсионните компании. Но и не само заради това най-вероятно проектът ще срещне немалко критики в едномесечния срок за обществено обсъждане. Съгласно предвидения график новата уредба трябва да влезе в сила до 17 май 2019 година.