С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 31 авг 2018, 11:03, 70647 прочитания

Температурният датчик на БНБ

Централната банка алармира, че банките трупат цикличен риск, заради което скоро може да им наложи още един капиталов буфер

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Централната банка алармира, че икономиката започва да прегрява, а финансовият сектор трупа цикличен риск.

- Предупреждението е сигнал към банките, че скоро може да им бъде въведен още един буфер.

- Текущо това не би било проблем за опериращия с капиталов излишък сектор, но предстоят проверки на ЕЦБ, които може да открият дупки в отделни банки.
Лошата страна на циклите в икономиката (освен очевидното, че неминуемо идва моментът за спад) е, че никога не знаеш в коя фаза се намираш. Данните идват със закъснение, а и често са противоречиви или изкривени. Това е проблем за всички бизнеси, които си правят финансови планове, но най-вече за правителството и регулаторите, чиито мерки често се оказват закъснели или недостатъчни.

В опит да отстрани част от тези недостатъци Българската народна банка (БНБ) реши да приложи собствен подход в търсене на удачен измерител. В последното издание на своя редовен "Икономически преглед" тя публикува специален анализ, озаглавен "Методи за оценка на финансовия цикъл в България", където прилага палитра от показатели в опит да открие кои от тях дават добра представа за реалното развитие на цикличните фази в страната през 2000 - 2017 г.


Основните изводи от изследването са, че към края на миналата година на база на темповете на кредитиране и цените на жилищата банките вече трупат цикличен риск, а икономиката започва да прегрява. И макар за първото вече БНБ да е предупреждавала, а второто да се дискутира сред икономисти от повече от година, детайлният анализ е ясен сигнал, че централната банка възнамерява скоро да приложи мерки за охлаждане. Очевидният първи инструмент в арсенала й е антицикличният капиталов буфер, който от въвеждането му през 2016 г. стои на 0%. Според анализатори обаче е спорно дали решението не е закъсняло, а и доколко ще е ефективно.

Да измериш цикъла
Как работят буферите

Допреди влизането в сила през 2014 г. на Директивата за капиталовите изисквания на ЕС и регламентът към нея БНБ имаше свобода да налага свои правила и тя провеждаше политиката си чрез т.нар. специфични изисквания за кредитен риск. С тях тя принуждаваше банките да поддържат по-високи нива на капитал, с които да покриват необслужвани заеми, независимо от счетоводното им отчитане.

След унифицирането на правилата обаче за всички банки в ЕС важат едни и същи изисквания - 8% обща капиталова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET1), като над тях всеки национален регулатор може да налага допълнително буфери. БНБ от самото начало използваше два от тях в максимално позволения им размер - капиталов буфер за системен риск (3%) и предпазен капиталов буфер (2.5%). От началото на 2018 г. действа и буфер за други системно значими институции, чийто максимален размер по регламент е 2%. Както подсказва името му, той важи само за най-големите и важни за целия сектор банки (към момента за такива БНБ е определила 11 институции). Спрямо размера и поетите рискове той е различен - от 0.5% за Уникредит Булбанк и ПИБ до 0.125% за средните по размер Банка Пиреос и ББР. В следващите години тези проценти трябва да се покачват и през 2020 г. да достигнат нива между 1 и 0.5%, като БНБ може и всяка година да преразглежда кои банки трябва да поддържат буфера и в какъв размер.

Към тях скоро може да се добави и антицикличният буфер. БНБ теоретично разполага и с още един буфер - за глобални системно значими институции. Той е предвиден за филиали на големи групи, обаче не е приложим за дъщерни на други банки от ЕС, което го прави практически неизползваем в България.


Основният начин за измерване на финансовия цикъл, препоръчан и от Европейския съвет за системен риск (ЕССР), е отклонението на съотношението на кредита към БВП от дългосрочния му тренд. Най-просто това означава, че ако банките започнат да кредитират по-активно от обичайното, индикаторът се покачва.



Проблемът в България се оказва, че въпреки наблюдавания бум в цените на имотите и активизирането на жилищното кредитиране, публикувано от БНБ на всяко тримесечие, нивото на измерителя остава силно отрицателно.

Така или иначе досега на база на този основен индикатор БНБ неизменно заключаваше, че "към момента не се отчита натрупване на цикличен системен риск в икономиката предвид наблюдаваното отрицателно отклонение на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност".

Чак в последното си тримесечно преразглеждане на антицикличния буфер от юни централната банка все пак внесе намек, че вижда риск, тъй като динамиката на някои показатели изисква повишено внимание. "Такива са наблюдаваното напоследък сравнително бързо нарастване на жилищните ипотечни кредити, динамиката на растежа на цените на недвижимите имоти, както и значителният дял (47%) на новоотпуснатите през 2017 г. жилищни ипотечни кредити, при които съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението е над 80%", пишеше в съобщението на БНБ от тогава.

Сега публикуваният анализ реално надгражда над това кратко предупреждение. В него кредитът вече е разгледан в разбивки - за фирми и за домакинства, като освен това се следят като дял от БВП, но и като годишен ръст. Анализаторите на БНБ са проследили и още редица показатели, имащи отношение към фазата на финансовия цикъл: цени на жилища, баланс по текущата сметка, лихвени нива и балансови показатели за самите банки. Според някои анализатори подходът на БНБ има някои неточности, макар и методологията да следва препоръките на ЕССР - например включването и на вътрешнофирменото кредитиране, което няма пряко отношение към банковия кредит, или неудачно калибриране на прилаганите статистически филтри. Според Борис Петров, бивш директор "Финансова стабилност" в централната банка, например удачен измерител би бил цени на жилищата към хармонизиран индекс на потребителските цени и съответно отклонението му от тренда.

"Резултатите от изследването показват, че най-често използваният индикатор за измерване на финансовия цикъл, а именно отклонението на съотношението на кредита към БВП от дългосрочния му тренд, предоставя сравнително ограничена информация за финансовия цикъл за България", гласи изводът от анализа, който би могъл "да послужи за определяне на подходящите моменти за натрупване на буфери във финансовата система". А това, както и препоръката на ЕССР да се следят и други индикатори и дадената възможност в Наредба 8 за капиталовите буфери да се ползват и "други променливи параметри, които БНБ е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск", е силен сигнал, че при следващото преразглеждане на буфера в края на септември може да има новини.

В подготовка за следващата криза

Дори БНБ да въведе антицикличен буфер, това няма да е шоково, а вероятно няма да е и незабавно. Европейските правила и българската наредба предвиждат 12 месеца предизвестие, като ако регулаторът иска това да стане по-скоро, трябва да даде детайлна обосновка. А това значи, освен ако БНБ не вижда някакъв експлодиращ риск, буферът да започне да действа най-рано от четвъртото тримесечие на 2019 г. Според Петров въвеждането на антицикличен буфер е закъсняло, предвид че БНБ вероятно няма да го въведе преди средата на 2019 г.

Що се отнася до размера му, той е в рамките 0-2.5% от експозициите в страната, като при определени условия БНБ може да въведе и по-високо ниво. За експозициите на банките към други страни се прилага въведеният от тамошните регулатори процент, освен ако БНБ обосновано не е въвела друг. Така за всяка банка ефективният антицикличен буфер е различен в зависимост това къде колко бизнес има.

Буферът се променя на стъпки от по минимум 0.25%, като практиката в другите европейски страни е при въвеждането му най-често директно да се залага на поне 0.5%, а има случаи и направо на 1%. Досега въвелите антицикличен буфер са предимно скандинавските страни (Швеция, Норвегия и Исландия), където е и на най-високи стойности - до 2%. Още от 2016 г. поетапно защитният механизъм се прилага и в Чехия и Словакия, от 2017 г. - във Великобритания, а още четири страни са заявили въвеждането му в следващите 12 месеца.

За българските банки евентуалното въвеждане на буфера няма да има непосредствен ефект. Капиталовият излишък в системата към края на 2017 г. преди всички буфери е над 7 млрд. лв., а след като те се вземат предвид - 4.5 млрд. лв. Дори и банките, опериращи с най-ниски нива на капиталова адекватност, са 2-3% над минимума, така че допълнителен буфер от 0.5% и дори 1% няма да им докара регулаторни проблеми.

Освен количествено обаче такава мярка се очаква да има и психологическо въздействие, като ясно сигнализира за антициклична политика на БНБ. Често към това се включват и неписани, но твърди препоръки от регулатора за ограничаване на кредитирането в конкретен сегмент или завишаване на изискванията и затягане на контрола при отпускане на заеми. В историята си БНБ с различен успех е ползвала подобни неформални техники. Директивата за капиталовите изисквания дава възможност и такива допълнителни ограничения да се формализират. Редица страни са уведомили ЕССР за специални мерки, с които адресират специфичните рискове - най-вече в ипотечното кредитиране, но при някои и за потребителските заеми или за задлъжнели корпоративни клиенти.

По-същественият ефект за банките би могъл да дойде, ако при предстоящите нови прегледи на активите им и стрес тестове от ЕЦБ при отделни банки се констатират нови или заметени при предишната проверка на БНБ проблеми. Ако бъдат наложени корекции, това може да изведе някои банки под регулаторните минимуми и те да трябва да набират допълнителен капитал. Тогава всеки процентен пункт допълнително наложени от регулатора капиталови изисквания може да се измерва в десетки или дори стотици милиони левове.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Турската централна банка вдигна рязко основната лихва до 24% и подкрепи лирата Турската централна банка вдигна рязко основната лихва до 24% и подкрепи лирата

Местната валута поскъпна с 5.3% спрямо долара след решението, което се оказа изненадващо за пазарите

13 сеп 2018, 5547 прочитания

Фондът на фондовете търси кой да дава микрокредити за 26.4 млн. лв. Фондът на фондовете търси кой да дава микрокредити за 26.4 млн. лв.

Това е втората процедура за кредити за социални и стартиращи предприятия, след като първата не предизвика достатъчно интерес

10 сеп 2018, 5311 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

Намалява броят на българските студенти в САЩ

През миналата учебна година в американски университети са учили 826 души от страната

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Пари" Затваряне
Нов доклад предрича 144 хил. долара за един биткойн

Според проучването обаче други от популярните сега криптовалути ще се обезценят значително

Ковачки се сбогува с Общинска банка

Фирмите на енергийния магнат оттеглиха исковете си срещу решението на БНБ от 2011 г., с което им беше отнет контрола

Алън Мертнер: Алгоритъмът постоянно се променя

Директорът рекламно инженерство във Facebook пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа