Температурният датчик на БНБ

Темата накратко - Централната банка алармира, че икономиката започва да прегрява, а финансовият сектор трупа цикличен риск. - Предупреждението е сигнал към банките, че скоро може да им бъде въведен още един буфер. - Текущо това не би било проблем за опериращия с капиталов излишък сектор, но предстоят проверки на ЕЦБ, които може да открият дупки в отделни банки.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Лошата страна на циклите в икономиката (освен очевидното, че неминуемо идва моментът за спад) е, че никога не знаеш в коя фаза се намираш. Данните идват със закъснение, а и често са противоречиви или изкривени. Това е проблем за всички бизнеси, които си правят финансови планове, но най-вече за правителството и регулаторите, чиито мерки често се оказват закъснели или недостатъчни.

В опит да отстрани част от тези недостатъци Българската народна банка (БНБ) реши да приложи собствен подход в търсене на удачен измерител. В последното издание на своя редовен "Икономически преглед" тя публикува специален анализ, озаглавен "Методи за оценка на финансовия цикъл в България", където прилага палитра от показатели в опит да открие кои от тях дават добра представа за реалното развитие на цикличните фази в страната през 2000 - 2017 г.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Основните изводи от изследването са, че към края на миналата година на база на темповете на кредитиране и цените на жилищата банките вече трупат цикличен риск, а икономиката започва да прегрява. И макар за първото вече БНБ да е предупреждавала, а второто да се дискутира сред икономисти от повече от година, детайлният анализ е ясен сигнал, че централната банка възнамерява скоро да приложи мерки за охлаждане. Очевидният първи инструмент в арсенала й е антицикличният капиталов буфер, който от въвеждането му през 2016 г. стои на 0%. Според анализатори обаче е спорно дали решението не е закъсняло, а и доколко ще е ефективно.

Да измериш цикъла

Как работят буферите Допреди влизането в сила през 2014 г. на Директивата за капиталовите изисквания на ЕС и регламентът към нея БНБ имаше свобода да налага свои правила и тя провеждаше политиката си чрез т.нар. специфични изисквания за кредитен риск. С тях тя принуждаваше банките да поддържат по-високи нива на капитал, с които да покриват необслужвани заеми, независимо от счетоводното им отчитане. След унифицирането на правилата обаче за всички банки в ЕС важат едни и същи изисквания - 8% обща капиталова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET1), като над тях всеки национален регулатор може да налага допълнително буфери. БНБ от самото начало използваше два от тях в максимално позволения им размер - капиталов буфер за системен риск (3%) и предпазен капиталов буфер (2.5%). От началото на 2018 г. действа и буфер за други системно значими институции, чийто максимален размер по регламент е 2%. Както подсказва името му, той важи само за най-големите и важни за целия сектор банки (към момента за такива БНБ е определила 11 институции). Спрямо размера и поетите рискове той е различен - от 0.5% за Уникредит Булбанк и ПИБ до 0.125% за средните по размер Банка Пиреос и ББР. В следващите години тези проценти трябва да се покачват и през 2020 г. да достигнат нива между 1 и 0.5%, като БНБ може и всяка година да преразглежда кои банки трябва да поддържат буфера и в какъв размер. Към тях скоро може да се добави и антицикличният буфер. БНБ теоретично разполага и с още един буфер - за глобални системно значими институции. Той е предвиден за филиали на големи групи, обаче не е приложим за дъщерни на други банки от ЕС, което го прави практически неизползваем в България.

Основният начин за измерване на финансовия цикъл, препоръчан и от Европейския съвет за системен риск (ЕССР), е отклонението на съотношението на кредита към БВП от дългосрочния му тренд. Най-просто това означава, че ако банките започнат да кредитират по-активно от обичайното, индикаторът се покачва.



Проблемът в България се оказва, че въпреки наблюдавания бум в цените на имотите и активизирането на жилищното кредитиране, публикувано от БНБ на всяко тримесечие, нивото на измерителя остава силно отрицателно.

Така или иначе досега на база на този основен индикатор БНБ неизменно заключаваше, че "към момента не се отчита натрупване на цикличен системен риск в икономиката предвид наблюдаваното отрицателно отклонение на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност".

Чак в последното си тримесечно преразглеждане на антицикличния буфер от юни централната банка все пак внесе намек, че вижда риск, тъй като динамиката на някои показатели изисква повишено внимание. "Такива са наблюдаваното напоследък сравнително бързо нарастване на жилищните ипотечни кредити, динамиката на растежа на цените на недвижимите имоти, както и значителният дял (47%) на новоотпуснатите през 2017 г. жилищни ипотечни кредити, при които съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението е над 80%", пишеше в съобщението на БНБ от тогава.

Сега публикуваният анализ реално надгражда над това кратко предупреждение. В него кредитът вече е разгледан в разбивки - за фирми и за домакинства, като освен това се следят като дял от БВП, но и като годишен ръст. Анализаторите на БНБ са проследили и още редица показатели, имащи отношение към фазата на финансовия цикъл: цени на жилища, баланс по текущата сметка, лихвени нива и балансови показатели за самите банки. Според някои анализатори подходът на БНБ има някои неточности, макар и методологията да следва препоръките на ЕССР - например включването и на вътрешнофирменото кредитиране, което няма пряко отношение към банковия кредит, или неудачно калибриране на прилаганите статистически филтри. Според Борис Петров, бивш директор "Финансова стабилност" в централната банка, например удачен измерител би бил цени на жилищата към хармонизиран индекс на потребителските цени и съответно отклонението му от тренда.

"Резултатите от изследването показват, че най-често използваният индикатор за измерване на финансовия цикъл, а именно отклонението на съотношението на кредита към БВП от дългосрочния му тренд, предоставя сравнително ограничена информация за финансовия цикъл за България", гласи изводът от анализа, който би могъл "да послужи за определяне на подходящите моменти за натрупване на буфери във финансовата система". А това, както и препоръката на ЕССР да се следят и други индикатори и дадената възможност в Наредба 8 за капиталовите буфери да се ползват и "други променливи параметри, които БНБ е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск", е силен сигнал, че при следващото преразглеждане на буфера в края на септември може да има новини.

В подготовка за следващата криза

Дори БНБ да въведе антицикличен буфер, това няма да е шоково, а вероятно няма да е и незабавно. Европейските правила и българската наредба предвиждат 12 месеца предизвестие, като ако регулаторът иска това да стане по-скоро, трябва да даде детайлна обосновка. А това значи, освен ако БНБ не вижда някакъв експлодиращ риск, буферът да започне да действа най-рано от четвъртото тримесечие на 2019 г. Според Петров въвеждането на антицикличен буфер е закъсняло, предвид че БНБ вероятно няма да го въведе преди средата на 2019 г.

Що се отнася до размера му, той е в рамките 0-2.5% от експозициите в страната, като при определени условия БНБ може да въведе и по-високо ниво. За експозициите на банките към други страни се прилага въведеният от тамошните регулатори процент, освен ако БНБ обосновано не е въвела друг. Така за всяка банка ефективният антицикличен буфер е различен в зависимост това къде колко бизнес има.

Буферът се променя на стъпки от по минимум 0.25%, като практиката в другите европейски страни е при въвеждането му най-често директно да се залага на поне 0.5%, а има случаи и направо на 1%. Досега въвелите антицикличен буфер са предимно скандинавските страни (Швеция, Норвегия и Исландия), където е и на най-високи стойности - до 2%. Още от 2016 г. поетапно защитният механизъм се прилага и в Чехия и Словакия, от 2017 г. - във Великобритания, а още четири страни са заявили въвеждането му в следващите 12 месеца.

За българските банки евентуалното въвеждане на буфера няма да има непосредствен ефект. Капиталовият излишък в системата към края на 2017 г. преди всички буфери е над 7 млрд. лв., а след като те се вземат предвид - 4.5 млрд. лв. Дори и банките, опериращи с най-ниски нива на капиталова адекватност, са 2-3% над минимума, така че допълнителен буфер от 0.5% и дори 1% няма да им докара регулаторни проблеми.

Освен количествено обаче такава мярка се очаква да има и психологическо въздействие, като ясно сигнализира за антициклична политика на БНБ. Често към това се включват и неписани, но твърди препоръки от регулатора за ограничаване на кредитирането в конкретен сегмент или завишаване на изискванията и затягане на контрола при отпускане на заеми. В историята си БНБ с различен успех е ползвала подобни неформални техники. Директивата за капиталовите изисквания дава възможност и такива допълнителни ограничения да се формализират. Редица страни са уведомили ЕССР за специални мерки, с които адресират специфичните рискове - най-вече в ипотечното кредитиране, но при някои и за потребителските заеми или за задлъжнели корпоративни клиенти.

По-същественият ефект за банките би могъл да дойде, ако при предстоящите нови прегледи на активите им и стрес тестове от ЕЦБ при отделни банки се констатират нови или заметени при предишната проверка на БНБ проблеми. Ако бъдат наложени корекции, това може да изведе някои банки под регулаторните минимуми и те да трябва да набират допълнителен капитал. Тогава всеки процентен пункт допълнително наложени от регулатора капиталови изисквания може да се измерва в десетки или дори стотици милиони левове.