Европейските банки се превръщат в двигатели за прането на пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейските банки се превръщат в двигатели за прането на пари

Reuters

Европейските банки се превръщат в двигатели за прането на пари

Сериозни потоци нелегални пари минават необезпокоявани през Европа поради недостатъчни регулации и липса на съдействие

6653 прочитания

Reuters

© Reuters


Прането на пари се превръща във все по-голям проблем на световен мащаб, но също илюстрира и проблеми в европейската банкова система. Скандалите с пране на пари в естонския клон на Danske Bank и в швейцарската Credit Suisse илюстрират липсата на адекватни регулации на паричните потоци, пише Financial Times. Още по-структурен проблем е и недостигът на институционален капацитет за борба с прането на пари на европейско ниво, който води и до липса на комуникация между различните национални институции.

Последните скандали

Швейцарските финансови органи наложиха срок на Credit Suisse, втората най-голяма банка на Швейцария, до края на годината да затегне вътрешните си процедури спрямо прането на пари. В банката са били изпирани големи парични потоци от страна на високопоставени членове на FIFA, бразилската петролна компания Petrobras и национализираната венецуелска петролна компания.

В началото на септември се разгоря и скандал с най-голямата датска банка Danske Bank и прането на руски пари в естонския й клон. Разгоря е силна дума, тъй като между естонските и датските власти от 2012 г. насам е протичала комуникация за съмнителността на огромния поток чуждестранни пари в малкия естонски клон – поне 150 млрд. долара в периода между 2008 и 2015 г.

Наказателни процедури и разследвания започнаха едва когато от Wall Street Journal написаха статия за руските криминални пари в датската банка. Според разследването на датските власти поне 9 млрд. долара от Русия са били изпрани в банката през дадения период, но независими разследвания показват, че в дадени години през Danske са минали нелегални потоци от по над 30 млрд. долара.

Отпуснати и непълни регулации

През последните години редица големи европейски банки, включително гиганти като Deutsche Bank, BNP Paribas и HSBC, са плащали глоби за пране на пари през техните структури. По същото време според доклад от май тази година десетки милиарди долари с руски произход стават изрядни благодарение на лондонските финансови институции.

Един от ключовите проблеми при борбата с прането на пари са ниските глоби в европейските държави, които реално не наказват провинилите се банки. Най-голямата глоба до този момент в ЕС – срещу Deutsche Bank за прането на руски пари – се равнява на 163 млн. паунда. Това е невъзможно малко, сравнено с милиардите долари глоби, които се налагат при подобни провинения в САЩ.

Нисък капацитет и липса на съдействие

Друг проблем с прането на пари в Европа е недостатъчното съдействие между националните финансови регулаторни органи, както и големите разлики в прилагането на правилата от държава на държава. Европейската директива срещу прането на пари е пренаписвана вече 5 пъти за последното десетилетие и не се прилага равномерно и изцяло от страните в ЕС, което създава лесни пролуки за експлоатация на правилата.

Освен съпоставимо прилагане на правилата в някои държави на ЕС липсва и ясно желание да се предотврати прането на пари. Само 5% от заподозрените случаи на пране на пари биват разследвани в ЕС. Допълнително държави като Латвия, Малта и Кипър са директни примери за икономики, за които няма значение откъде произлизат паричните потоци. На ум идва и Лондонското сити – любимият финансов център на руските олигарси.

В отговор на поредния скандал

От своя страна Европейската комисия обяви промени в досегашната си политика спрямо централния Европейски банков орган, който се осъществява надзор над общото здраве и стабилност на европейското банкиране. Екипът, отговарящ за борбата с пране на пари, ще бъде разширен от двама експерти на десет. Това ще направи екипа съпоставим с 14-те прокурори, които заедно разследват случаи за пране на пари в Министерството на правосъдието на САЩ.

Въпросната мярка обаче не обръща внимание на другите системни проблеми – прекалено ниските глоби, неравното прилагане на регулации и ниският национален капацитет за борба с прането на пари в ЕС.

Прането на пари се превръща във все по-голям проблем на световен мащаб, но също илюстрира и проблеми в европейската банкова система. Скандалите с пране на пари в естонския клон на Danske Bank и в швейцарската Credit Suisse илюстрират липсата на адекватни регулации на паричните потоци, пише Financial Times. Още по-структурен проблем е и недостигът на институционален капацитет за борба с прането на пари на европейско ниво, който води и до липса на комуникация между различните национални институции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK