Държавната ББР отпуска 25 млн. евро кредит на БТК

Българската банка за развитие (ББР) отпуска 25 млн. евро заем на Българската телекомуникационна компания (БТК) за срок от пет години, без да дава данни какви са лихвата и обезпеченията по заема. Те обаче би трябвало да са 3.25% по 15 млн. евро от кредита и 3.75% по останалите 10 млн. евро, тъй като сделката не е индивидуална, а ББР се включва в банковия синдикат, подкрепил оператора през пролетта с 380 млн. евро за погасяване на падежиращ облигационен заем.

Новоотпуснатият сега транш от средства ще се използва за инвестиции в дигиталната инфраструктура, става ясно от прессъобщение за сделката. Тя се появява в момент, когато основният акционер на БТК, Спас Русев, кандидатства за купувач на Telecom Albania. Погледнато от другата страна, кредитът превръща БТК в една от най-големите експозиции на ББР, която беше създадена да насърчава малкия и средния бизнес, но през годините постепенно започна да се използва от управляващите за финансиране на едри и близки до властта бизнесмени. "Инвестициите в инфраструктурни проекти от национално значение са сред приоритетите на ББР в изпълнение на стратегията й за икономическо развитие на страната", се казва в прессъобщението.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Заемите на телекома

Според информацията, разпространена от ББР, заемът е отпуснат през октомври и е целеви за подобряване на дигиталната инфраструктура не само в мрежата на оператора, но и в България като цяло. Инвестиционните намерения явно имат и социален характер, тъй като насоката на усилията ще бъде към отваряне на достъпа до технологиите за уязвими групи. Според ББР и БТК това ще се постигне чрез предоставяне на компютърно оборудване за дом за деца и безплатен интернет за фондация "Свети Никола".

Освен че кредитът от държавната банка се предоставя за срок 5 години, не се съобщава каква е лихвата и при какво обезпечение е предоставен заемът. Това обаче става ясно от документите в Търговския регистър, чрез които ББР се вписва като заложен кредитор на дружеството, влизайки във вече сключения синдикиран заем. През пролетта на тази година БТК учреди залог върху търговското предприятие в полза на консорциум от 12 банки и финансови институции, които помогнаха за рефинансирането на облигационна емисия за 400 млн. евро. Сред най-големите донори на средства е руската VTB Bank, отпуснала 100 млн. евро, като освен международни кредитори има и няколко български - Първа инвестиционна банка (ПИБ), Интернешънъл асет банк, SG Експресбанк. Цената на финансирането, което е с разнородни матуритети, в най-дългосрочната му част бе в рейнджа 3.25-3.75%, като ББР е присъединена именно към тези траншове.



От пролетта досега при синдикирания заем има малки размествания, показват още документите. Citibank, която беше организатор на рефинансирането, е намалила експозицията си от 76 млн. евро на общо 45 млн. евро за сметка на включването на други два нови участника в синдиката - два полски фонда от групата Open Finance с 20 млн. евро. Според подновения списък на кредиторите след включването на ББР общата сума на заема е нараснала от 345 на 365 млн. евро. Освен него БТК има още и 35 млн. евро револвиращ кредит от Сосиете женерал Експресбанк, като така общата банкова задлъжнялост на телекома нараства до 400 млн. евро.

В точния момент

Към полугодието на тази година БТК отчете ръст на приходите с 4.8% до 453 млн. лв. и печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) в размер на 170.5 млн. лв., или с 5.8% годишен ръст. Телекомуникационната компания е най-голямата по приходи на местния пазар, но в силна конкуренция с австрийската A1 и купената наскоро от чеха Петр Келнер "Теленор". В последния си отчет БТК преброи по-малко мобилни абонати - от 3.14 млн. преди година на 3.05 млн. потребители към полугодието на тази, което й отрежда 30% пазарен дял.

БТК има сложна акционерна структура и е контролирана от дружество на Спас Русев, който притежава 46% от капитала й. В началото на октомври стана ясно, че чрез друго свое дружество той е подал оферта за покупка на обявения за продажба Telecom Albania. До момента за развитие по сделката не се съобщава, освен че предложението на "Телеком Сърбия", който е основен конкурент на българския кандидат-купувач, няма шанс да продължи заради политическа съпротива.