Руските държавни банки са недоволни от новите капиталови изисквания
Централната банка иска от тях да създадат капиталов буфер
Неуспешен опит за "изчистване" на неефективния държавен банков сектор в Русия създаде предпоставки за сблъсък между централната банка на страната и интересите на Кремъл, пише Financial Times. Гуверньорът на централната банка Елвира Набулина спечели широко одобрение за действията си срещу проблемния банков сектор в страната, който е довел до фалита на стотици малки кредитори и национализацията на 3 от десетте най-големи частни банки през последните години. Въпреки това дори тя, която по принцип се радва на силна подкрепа от президента Владимир Путин, среща трудности заради последните опити за налагане нови правила на държавните банки.
Намеренията
Желанието й е 11-те "системно важни банки" да бъдат принудени да създадат буфер от 1% от рисково претеглените си активи, за да отговарят на правилата за капиталова адекватност Базел III. В същото време финансовото министерство изисква от държавните компании да плащат 50% от печалбите си като дивидент за финансиране на бюджета. VTB и Gazprombank, най-големите държавни банки след Sberbank, не успяват да изпълнят изискванията на Базел III. Банковият сектор твърди, че регулациите вече са прекалено строги - руските рисково претеглени активи са 91% от всичките, което е едно от най-високите съотношения в световен мащаб.
Заради (почти) монопола на Sberbank в търговията на дребно VTB и Gazprombank са по-уязвими от рисковете от кредитирането на руския корпоративен сектор, който сам по себе си е доминиран от държавата. Те твърдят, че невъзможността им да наберат капитал от пазара поради санкциите на САЩ и ЕС по дългосрочния дълг прави невъзможно да се изпълнят строгите изисквания.
Технократите на Русия бяха принудени да се оттеглят на среща в средата на октомври под натиска на държавните банки. VTB няма да бъде задължена да отговори на изискванията Базел III до края на следващата година, а дотогава ще плаща само около 30% от печалбата си като дивидент.
Вместо да налага общи условия, министерството на финансите ще продължи да изисква 50% от печалбите като дивидент от Sberbank, като същевременно сключва индивидуални сделки с останалите банки въз основа на капиталовата им структура. "Това е двоен стандарт", заяви един от държавните банкери по този повод.
Говорителят на Gazprombank Антон Трифонов заяви, че банката вече е оптимизирала капиталовото разпределение и е събрала достатъчно нов капитал, за да може да изпълни изискванията от Базел до края на 2018 г. "Банката не е водила никакви преговори с правителството за изплащането на дивиденти и размера им", каза Трифонов.
Листнатата в Лондон VTB е получила 1.2 трлн. рубли държавна помощ от финансовата криза досега. През последния тежък период на финансовата институция през 2014 г. министерството разпредели на VTB 30% от средствата в програмата си за рекапитализация. Финансовият министър Антон Силуанов заяви след срещата, че правителството няма да повтори последната програма за спасяване. Това вероятно ще принуди централната банка да приложи изискванията Базел ІІІ "творчески" и ще позволи на банките да използват средства, предназначени за дивиденти, за да увеличат капитала си, каза още Силуанов.
Компромисът подчертава разликите в регулирането на банки като VTB и Sberbank, единствената държавна банка, която е последователно печеливша без държавна подкрепа.
Правителството принуждава Sberbank да изпълни целта от 50% следващата година година по-рано, отколкото банката е планирала. Кредиторът заяви, че може да увеличи плащанията малко след завършването на планираната продажба на турското дъщерно дружество DenizBank. Очакванията на инвеститорите за по-добри от прогнозираните приходи миналата седмица бяха заглушени след новините, че сделката може да не бъде финализирана до 2019 г.
Анализаторите от Fitch коментираха миналия месец, че VTB и Gazprombank вероятно ще могат да изпълнят целите от Базел до края на тази година, но ще трябва да намалят кредитирането и евентуално изплащането на дивиденти. Излагането на VTB на рискови и обезценени заеми обаче е 95% от собствения капитал, което увеличава уязвимостта й от внезапни икономически промени в Русия и заради това създаването на по-силен буфер е необходимо, смятат анализаторите. Макар че продължаващата подкрепа от страна на държавата, която е спасявала заемодателя 5 пъти през последното десетилетие, може да се окаже достатъчна.
