Подгответе се за следващата криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Подгответе се за следващата криза

Подгответе се за следващата криза

Първите сигнали за забавяне на европейската икономика вече се усещат и банките очакват края на ерата на рекордно ниски лихви

Николай Стоянов
26356 прочитания

© Shutterstock


Темата накратко

- Обръщането на икономическия цикъл и вдигането на лихвите приближават

- Забавянето на растежа може и да не настъпи догодина, но според повечето прогнози е близо

- За банките това значи, че е добре да вложат повече предпазливост, а за фирмите и хората - повече консерватизъм при разходите

В момента сякаш нищо не може да обърне влака. Икономиката расте, безработицата спада, инфлацията е умерена, лихвите - ниски. Има и ново кредитиране, а наследeните от кризата стари лоши заеми се разчистват. Като бонус и българското правителство уверено предприе крачки да вкара лева във валутния механизъм ERM II, които при успех ще прикрепят страната към ядрото на Европейския съюз. А това ще произведе и допълнителни позитиви - най-малкото покачване на кредитния рейтинг.

Това спокойствие обаче е по-скоро илюзорно. Този съвършен икономически миг, това плато на задоволството, има два големи недостатъка. Единият е, че той не е произведен толкова от местни фактори и реформи, колкото от безпрецедентните като сила и продължителност парични стимули на Европейската централна банка, довели до растеж и в цялата еврозона. Или както подуправителят на БНБ Калин Христов цветисто описа ситуацията на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал": "Приливът повдига всички лодки, дори и пробитите."

Вторият проблем е свързан с първия. България като малка икономика, обвързана тясно с Европа по много линии, включително и с фиксиран валутен курс, внася практически автоматично бизнес цикъла си оттам без много механизми за смекчаване. Данните вече показват забавяне на икономиките в редица страни и най-вече в мотора на еврозоната Германия. Четвъртата икономика на блока - Италия, страда от политически катаклизми, а самият съюз е пред все по-сложен, непредвидим и потенциално болезнен развод с втората си икономика - Великобритания.

Като фон на всичко това ЕЦБ във Франкфурт вече намалява покупките на ценни книжа, със заявка да ги спре напълно в края на тази година, а в средата на следващата да започне да повишава лихвите.

Това вещае края на тази златна микроепоха. Тя, разбира се, не свършва от раз и ще продължи да се усеща още година, две или дори повече. Със сигурност обаче всички пряко засегнати трябва да започнат да се подготвят за период на забавяне. Как ще изглежда краят и колко ще е болезнен зависи от много фактори. За банките това значи повишено внимание към поемането на нови рискове. А за фирмите и хората повече консерватизъм при разчетите им за разходите, които при промяна в условията могат бързо да се окажат без необходимия буфер.

Не дали, а кога

Автор: Капитал

Ключовият въпрос за всеки бизнес, разбира се, е "Как да бюджетирам 2019 г.". При всички тези уговорки най-разумният съвет би гласял: "Гъвкаво." Макроикономическите прогнози и на правителството, на международните институции и на местните анализатори залагат като основен сценарий растеж, сходен с тазгодишния или най-много леко забавяне. Ветрилото от очаквания са за число в диапазона 3-4%, но има дори и виждащи потенциал за ускоряване до 4.2%. За последен път със скорост над 4% България растеше преди кризата - през 2008 г.

Тези прогнози лесно могат да се сбъднат, но сравнението навява лоши спомени за внезапни катастрофични сценарии. А такива опасности на хоризонта има - ескалиране на търговските войни между САЩ, Китай и ЕС, хаотичен (дори повече от сега) Brexit, самопричинена дългова криза в Италия. Някои от тях са доста възможни. Пекин и Вашингтон продължават да влизат все повече в спирала на взаимни обвинения - тази седмица двете най-големи икономики не можаха да се разберат дори за езика на обща декларация на среща на азиатския регион. Великобритания пък може да изхвърчи без споразумение от съюза заради собствените си политици. Пак заради управляващите си, Италия може да не забележи кога ще отреже тънкия косъм на доверие, който пазарите още имат в нейните книжа, и да влезе в падане, което ще засмуче със себе си и еврозоната.

Дори и без тези сценарии обаче вече е факт забавянето в еврозоната. Предстои да се види ефектът от излизането на ЕЦБ от некартографираните води на паричната политика. Лихвите би трябвало да започнат да се вдигат, но засега не е ясно с каква скорост ще се случва това и дали при първия знак за нова криза Франкфурт няма да се окаже под натиск бързо да преосмисли политиката си. Цената би била тежка репутационна щета за ЕЦБ, още повече че в момента е трудно такова решение да се оправдае със страхове от дефлация. Така или иначе затягането в еврозоната и покачването на лихвите там би се пренесло в България с известно забавяне, така че рискът от този фактор за българската икономика през 2019 г. е малък.

Но даже и забавянето да се отложи, то изглежда неминуемо и планирането за него отрано може да спести стрес и пари.

С повишено внимание

Ако има хора, които следят всичко това с повишено внимание тук, то това би трябвало да са банкерите. Техният основен бизнес все пак е рискът. Те не са единодушни къде точно във фазата на цикъла се намира България. Някои, като главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян, мислят, че още сме далеч от момента на прегряване, а може да се говори само за "повишен ентусиазъм" в някои сектори.

Същевременно централната банка излъчи противоречив сигнал, като обяви, че от следващата есен активира антицикличен капиталов буфер. Той по идея трябва да се включва именно когато икономиката е в експанзия, за да се трупа резерв за фазата на спад. Ако тогава се очаква да се обръща цикълът, вече няма логика за въвеждането на буфера. Обяснението е, че решението на БНБ е по-скоро закъсняло, тъй като класическият измерител за прегряване не улавя такова и регулаторът трябваше да стъпи на своя нова методология. Председателят на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов също вижда сигнали за прегряване, особено при недвижимите имоти. Но според него сега въпреки ръста на ипотечните и особено на потребителските кредити картината е далеч по-умерена и балансирана от 2008 г.

Има обаче класически дисонанс между това, което банкерите говорят, и това, което правят. Всички единодушно се съгласяват, че ситуацията изисква внимание и трябва да не се отпускат прекомерно кредитните стандарти, за да не се допусне трупането на риск и бум на лоши кредити, когато лихвите тръгнат нагоре. Същевременно епизодичните данни за големи рефинансирания, а и изпилените маржове в сектора показват изострена конкуренция в борба за всеки клиент. Очакванията и прогнозите за следващите години са за запазване на високия темп на ръста на кредитирането.

Доколко това вещае проблеми за банките е трудно да се прогнозира. Самите банкери твърдят, че са си взели поуки от предишната криза и сега разковничето при отпускането на кредит не е толкова обезпечението (чиято цена може да се срине), колкото предвидимия паричен поток. По данни, изнесени на "Банките и бизнесът" от тинк-танка "София лаб", през 2017 г. топ пет банките са отхвърлили над 3000 заявки за заем заради липса на обезпечение или кредитна история.

Някои виждат потенциал за още кредитиране. Според Любомир Пунчев от "Пиреос" този потенциал може да се отключи с изобретателност - различни инструменти, които да направят такива клиенти банкируеми. Според Добромир Добрев от "Райфайзенбанк" обаче пазарът сега не страда нито от недостатъчно банково покритие, нито от недостатъчен ливъридж. А рецептата на Франк Янсен от ОББ е банките не да се концентрират в различни инструменти, които реално не заместват липсата на капитал, а да помагат на клиентите "да се подготвят, да могат да ни убедят как ще върнат кредита".

Във всеки случай прекалената иновативност в банковия сектор почти неминуемо се съпътства с още риск. Затова и може би е добре, че именно в този момент голяма част от сектора ще премине през проверка от ЕЦБ. Така към средата на следващата година, когато се очакват резултатите от стрес тестовете, ще имаме и външна оценка как би изглеждал секторът при настъпването на дълбока рецесия, каквато засега няма в прогнозите.

Темата накратко

- Обръщането на икономическия цикъл и вдигането на лихвите приближават

- Забавянето на растежа може и да не настъпи догодина, но според повечето прогнози е близо

- За банките това значи, че е добре да вложат повече предпазливост, а за фирмите и хората - повече консерватизъм при разходите

В момента сякаш нищо не може да обърне влака. Икономиката расте, безработицата спада, инфлацията е умерена, лихвите - ниски. Има и ново кредитиране, а наследeните от кризата стари лоши заеми се разчистват. Като бонус и българското правителство уверено предприе крачки да вкара лева във валутния механизъм ERM II, които при успех ще прикрепят страната към ядрото на Европейския съюз. А това ще произведе и допълнителни позитиви - най-малкото покачване на кредитния рейтинг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    pitashtia2 avatar :-|
    Борис Борисов

    За Коледа ще ни се размине , но за Велик ден ще стане безпощадно ясно ,че добрите времена свършиха и Голямата депресия ,която чука на вратата от 10 години се готви да влезе .Това вероятно ще стане до края на 2020 и ще продължи 15-20 години . Италия със сигурност ще фалира като Гърция,защото гръцките банки натрупаха отново лоши кредити .Дори да няма брекзит, това ще е достатъчно Европа да потъне . Имайте в предвид, че някои страни така и не се възстановиха след 2008. Италия е една от тях Доходите на мнозинството от европейците също не се възстановиха . Растежът е главно в страните които догонват и имат все още ниски доходи . Същото важи за цялата глобална кочина .Делът на наемният труд в БВП на световната икономика продължава да намалява и заедно с растящата производителност и конкуренция на пазара на труда , задържа растежът на покупателната способност, на търсенето под капацитета , което означава дефлационен натиск в глобален мащаб .Тази фундаментална диспропорция не може да бъде преодоляна и опита да се спре наливането на пари в САЩ и Европа и да се покачат лихвите ще докара много бързо кризата и дефлацията . В добавка са търговските войни.

  • 2
    dip54476001 avatar :-(
    dip54476001

    Бежанците и циганите са много много лоши за икономиката!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK