С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 23 ное 2018, 11:39, 23529 прочитания

Подгответе се за следващата криза

Първите сигнали за забавяне на европейската икономика вече се усещат и банките очакват края на ерата на рекордно ниски лихви

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко

- Обръщането на икономическия цикъл и вдигането на лихвите приближават

- Забавянето на растежа може и да не настъпи догодина, но според повечето прогнози е близо

- За банките това значи, че е добре да вложат повече предпазливост, а за фирмите и хората - повече консерватизъм при разходите

Част от темата

Краят на епохата на ниските лихви

Питър Барон: България може само да спечели от еврото

Изпълнителният директор на TBIF Financial Services (Ти Би Ай банк) след конференцията "Банките и бизнесът" на "Капитал"

Петър Андронов: Банките подготвят клиентите за края на ниските лихви

Изпълнителният директор на ОББ след конференцията "Банките и бизнесът" на "Капитал"

Георги Заманов: Плавно покачване на лихвите с 1% не би внесло напрежение

Изпълнителният директор на Алианц банк България след конференцията "Банките и бизнесът" на "Капитал"

Предстоящата нормализация

Новият лихвен цикъл ще носи влошаване на качеството на кредитите, необходимост от повече провизиране и по-ниска норма на печалба

Кредитиране с едно наум

Ситуацията сега не изглежда като през 2008 г., но и банките, и клиентите трябва да са с повишено внимание

Левон Хампарцумян: Далече сме от прегряване

Главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк след конференцията "Банките и бизнесът" на "Капитал"

В момента сякаш нищо не може да обърне влака. Икономиката расте, безработицата спада, инфлацията е умерена, лихвите - ниски. Има и ново кредитиране, а наследeните от кризата стари лоши заеми се разчистват. Като бонус и българското правителство уверено предприе крачки да вкара лева във валутния механизъм ERM II, които при успех ще прикрепят страната към ядрото на Европейския съюз. А това ще произведе и допълнителни позитиви - най-малкото покачване на кредитния рейтинг.

Това спокойствие обаче е по-скоро илюзорно. Този съвършен икономически миг, това плато на задоволството, има два големи недостатъка. Единият е, че той не е произведен толкова от местни фактори и реформи, колкото от безпрецедентните като сила и продължителност парични стимули на Европейската централна банка, довели до растеж и в цялата еврозона. Или както подуправителят на БНБ Калин Христов цветисто описа ситуацията на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал": "Приливът повдига всички лодки, дори и пробитите."


Вторият проблем е свързан с първия. България като малка икономика, обвързана тясно с Европа по много линии, включително и с фиксиран валутен курс, внася практически автоматично бизнес цикъла си оттам без много механизми за смекчаване. Данните вече показват забавяне на икономиките в редица страни и най-вече в мотора на еврозоната Германия. Четвъртата икономика на блока - Италия, страда от политически катаклизми, а самият съюз е пред все по-сложен, непредвидим и потенциално болезнен развод с втората си икономика - Великобритания.

Като фон на всичко това ЕЦБ във Франкфурт вече намалява покупките на ценни книжа, със заявка да ги спре напълно в края на тази година, а в средата на следващата да започне да повишава лихвите.

Това вещае края на тази златна микроепоха. Тя, разбира се, не свършва от раз и ще продължи да се усеща още година, две или дори повече. Със сигурност обаче всички пряко засегнати трябва да започнат да се подготвят за период на забавяне. Как ще изглежда краят и колко ще е болезнен зависи от много фактори. За банките това значи повишено внимание към поемането на нови рискове. А за фирмите и хората повече консерватизъм при разчетите им за разходите, които при промяна в условията могат бързо да се окажат без необходимия буфер.



Не дали, а кога

Ключовият въпрос за всеки бизнес, разбира се, е "Как да бюджетирам 2019 г.". При всички тези уговорки най-разумният съвет би гласял: "Гъвкаво." Макроикономическите прогнози и на правителството, на международните институции и на местните анализатори залагат като основен сценарий растеж, сходен с тазгодишния или най-много леко забавяне. Ветрилото от очаквания са за число в диапазона 3-4%, но има дори и виждащи потенциал за ускоряване до 4.2%. За последен път със скорост над 4% България растеше преди кризата - през 2008 г.

Тези прогнози лесно могат да се сбъднат, но сравнението навява лоши спомени за внезапни
катастрофични сценарии. А такива опасности на хоризонта има - ескалиране на търговските войни между САЩ, Китай и ЕС, хаотичен (дори повече от сега) Brexit, самопричинена дългова криза в Италия. Някои от тях са доста възможни. Пекин и Вашингтон продължават да влизат все повече в спирала на взаимни обвинения - тази седмица двете най-големи икономики не можаха да се разберат дори за езика на обща декларация на среща на азиатския регион. Великобритания пък може да изхвърчи без споразумение от съюза заради собствените си политици. Пак заради управляващите си, Италия може да не забележи кога ще отреже тънкия косъм на доверие, който пазарите още имат в нейните книжа, и да влезе в падане, което ще засмуче със себе си и еврозоната.

Дори и без тези сценарии обаче вече е факт забавянето в еврозоната. Предстои да се види ефектът от излизането на ЕЦБ от некартографираните води на паричната политика. Лихвите би трябвало да започнат да се вдигат, но засега не е ясно с каква скорост ще се случва това и дали при първия знак за нова криза Франкфурт няма да се окаже под натиск бързо да преосмисли политиката си. Цената би била тежка репутационна щета за ЕЦБ, още повече че в момента е трудно такова решение да се оправдае със страхове от дефлация. Така или иначе затягането в еврозоната и покачването на лихвите там би се пренесло в България с известно забавяне, така че рискът от този фактор за българската икономика през 2019 г. е малък.

Но даже и забавянето да се отложи, то изглежда неминуемо и планирането за него отрано може да спести стрес и пари.


С повишено внимание

Ако има хора, които следят всичко това с повишено внимание тук, то това би трябвало да са банкерите. Техният основен бизнес все пак е рискът. Те не са единодушни къде точно във фазата на цикъла се намира България. Някои, като главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян, мислят, че още сме далеч от момента на прегряване, а може да се говори само за "повишен ентусиазъм" в някои сектори.

Същевременно централната банка излъчи противоречив сигнал, като обяви, че от следващата есен активира антицикличен капиталов буфер. Той по идея трябва да се включва именно когато икономиката е в експанзия, за да се трупа резерв за фазата на спад. Ако тогава се очаква да се обръща цикълът, вече няма логика за въвеждането на буфера. Обяснението е, че решението на БНБ е по-скоро закъсняло, тъй като класическият измерител за прегряване не улавя такова и регулаторът трябваше да стъпи на своя нова методология. Председателят на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов също вижда сигнали за прегряване, особено при недвижимите имоти. Но според него сега въпреки ръста на ипотечните и особено на потребителските кредити картината е далеч по-умерена и балансирана от 2008 г.

Има обаче класически дисонанс между това, което банкерите говорят, и това, което правят. Всички единодушно се съгласяват, че ситуацията изисква внимание и трябва да не се отпускат прекомерно кредитните стандарти, за да не се допусне трупането на риск и бум на лоши кредити, когато лихвите тръгнат нагоре. Същевременно епизодичните данни за големи рефинансирания, а и изпилените маржове в сектора показват изострена конкуренция в борба за всеки клиент. Очакванията и прогнозите за следващите години са за запазване на високия темп на ръста на кредитирането.

Доколко това вещае проблеми за банките е трудно да се прогнозира. Самите банкери твърдят, че са си взели поуки от предишната криза и сега разковничето при отпускането на кредит не е толкова обезпечението (чиято цена може да се срине), колкото предвидимия паричен поток. По данни, изнесени на "Банките и бизнесът" от тинк-танка "София лаб", през 2017 г. топ пет банките са отхвърлили над 3000 заявки за заем заради липса на обезпечение или кредитна история.

Някои виждат потенциал за още кредитиране. Според Любомир Пунчев от "Пиреос" този потенциал може да се отключи с изобретателност - различни инструменти, които да направят такива клиенти банкируеми. Според Добромир Добрев от "Райфайзенбанк" обаче пазарът сега не страда нито от недостатъчно банково покритие, нито от недостатъчен ливъридж. А рецептата на Франк Янсен от ОББ е банките не да се концентрират в различни инструменти, които реално не заместват липсата на капитал, а да помагат на клиентите "да се подготвят, да могат да ни убедят как ще върнат кредита".

Във всеки случай прекалената иновативност в банковия сектор почти неминуемо се съпътства с още риск. Затова и може би е добре, че именно в този момент голяма част от сектора ще премине през проверка от ЕЦБ. Така към средата на следващата година, когато се очакват резултатите от стрес тестовете, ще имаме и външна оценка как би изглеждал секторът при настъпването на дълбока рецесия, каквато засега няма в прогнозите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г. 8 ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г.

От държавната институция не обясниха на какво се дължи забавянето

13 окт 2019, 3693 прочитания

Доктор Ружа и пътят на милиардите 3 Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

11 окт 2019, 30471 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Предстоящата нормализация

Новият лихвен цикъл ще носи влошаване на качеството на кредитите, необходимост от повече провизиране и по-ниска норма на печалба

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов