Предстоящата нормализация

Новият лихвен цикъл ще носи влошаване на качеството на кредитите, необходимост от повече провизиране и по-ниска норма на печалба

Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно"
Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно"
Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно"    ©  Надежда Чипева
Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно"    ©  Надежда Чипева

В последните няколко години икономическото възстановяване в еврозоната беше движено от безпрецедентна по мащаб и продължителност стимулираща парична политика на ЕЦБ, включваща поддържане на много ниски, дори отрицателни лихви и покупки на активи. Политиката на ЕЦБ благоприятстваше повишение на цените на финансовите активи, поддържане на ниска цена на заемните средства на банките, по-евтино обслужване на вече отпуснатите кредити на домакинства и фирми и по-силно търсене на нови кредити. Това бе благоприятно за банките.

Големият въпрос е каква част от растежа е движена от структурни подобрения в икономиката, а не е цикличен, дължащ се на стимулиращата парична политика. Има аргументи, че растежът е предимно с цикличен характер, дължащ се на стимулиращата парична политика. Дори една Италия растеше, макар и с темпове по-ниски от средните в еврозоната. Друг важен аспект на наблюдаваното възстановяване е, че то не само не доведе до понижаване на задлъжнялостта, а напротив – продължиха да нарастват както частният, така и суверенният дълг (с малки изключения в някои страни).


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове