Кредитиране с едно наум

Ще започна от това как банковото кредитиране влияе на растежа. Една много, много тясна тема, която всъщност е ключова - дали банковото кредитиране е самостоятелен фактор за растежа, дали можеш с него да предизвикаш растеж. Много хора все още са на страницата или са в контекста на разсъжденията - как да насърчим общо растежа и дали банките могат да дадат допълнителен тласък на растежа, т.е. ние говорим само как той да стане по-голям.

Разбирам, ако това го прави Доналд Тръмп с някакви цели - той трябва да разкрачи растежа в Америка още малко, да докара до другите избори, за да ги спечели, това е ясно, макар че се вижда, че не му помага много при тези междинни избори. Но така или иначе той прави доста неща, с които разкрачва цикъла и се опитва да го удължи безкрайно. Ние обаче не се намираме в такава ситуация, нямаме нужда да разсъждаваме върху това как кредитът би напомпал допълнително растеж точно преди да се обърне икономически цикъл или точно когато той се обръща. Всъщност вероятно навлизаме в плавна корекция или това, което Калин Христов нарича "нормализация", но една от важните субстанции на този обрат е намаляване на растежа. Някъде говорят за мека рецесия, другаде за тежка рецесия, другаде просто за по-слаб растеж. Всичко това е много трудно да се предскаже, но има условия за всичко.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ние виждаме какви са белезите, виждаме, че имаме много белези на подобни неща, виждаме каква заетост има и в Америка - от 1969 г. досега не имала по-добра заетост. Между другото и българската заетост също достигна рекордни нива. Имаме инфлация, която през последните месеци надмина 3.5%, в нея има естествено не само основна субстанция, има и горива, така че трябва да внимаваме с тях. Имаме високо потребление, имаме вече и растеж на кредита, който не е символичен. Имаме скок на заплатите, инфлацията на заплатите е постоянна вече толкова много години. Имаме доста други неща, които говорят, че може би трябва да се замислим дали не настъпва моментът, в който обратът на цикъла е близо, и то не само за България, по-скоро и в България, но най-вече навън. От 2001 г. до последни данни може да се разграничат две различни картинки. До 2008 г. сериозно разминаване между, от една страна, индикаторите за растеж на ипотечния кредит и покачването на цените на недвижимите имоти, и от друга - растежа на заплатите. Малко трудно е да намерим директна корелация между растежа на заплатите и растежа на кредита. Но се вижда, че интензивният ръст на кредитирането в онези години се съпътстваше със сериозен ръст на цените на жилищата, т.е. двата компонента един друг се нагряваха, или взаимно се нагнетяваха, така че осигуряваха един на друг растеж без това непременно да бъде устойчиво.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Широката разлика между тези три компонента не се наблюдава след кризата. От 2011 г. насам тези компоненти, изглежда, се движат сравнително паралелно - цените на жилищата, ипотечното кредитиране и заплатите. При потребителските кредити е подобно. Но дори и тогавашният растеж в средата на двуцифрения растеж, толкова бурно кредитиране не непременно води до съответния растеж на БВП. И не можем да разчитаме, че ако банките бурно започнат да кредитират сега, едва ли не БВП ще подскочи по някакъв сензационен начин. Това в никакъв случай не бива да се приема за даденост.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Вместо това тук ние напълно споделяме виждането на централната банка за един разумен и внимателен подход. Графично можете да видите абсолютния ръст на потребителските кредити, както и съпоставен с БВП. Вижда се големият пик, голямото нетно нарастване с близо 2 млрд. през 2007 г. на потребителския портфейл. И виждате, че подобно голямо нарастване имаме може би толкова изразено през 2018 г. на потребителския портфейл като все пак трябва да отчитаме и факта, че в тази статистика е включен и нов участник, имаше преквалификация на опредени позиции, но така или иначе нетното увеличение е доста забележимо. Парите имат различна стойност във времето и БВП не е същият, това нарастване сега е в порядъка на около 1.3% от БВП, а в предкризисните години то беше достигнало до 2.5-3%. Тоест абсолютното нарастване вече е голямо, но не е като при пика през 2007-2008 г., като че ли прилича на 2003-2004 г. Но все пак е знак за внимание, защото виждате каква е тенденцията при потребителското кредитиране. Подобно е при ипотечното кредитиране, големите абсолютни нараствания през 2005, 2006, 2007, 2008 г. все още не са репликирани, т.е. не се намираме още там и делът на това нарастване е под 1% към БВП, но все пак и тук тенденцията, която се заражда, започва да предизвиква по-сериозно внимание.



И при ипотечното, и при потребителското кредитиране през последните 2-3 години ние виждаме сериозна динамика и увеличение. Това още не е причина за сериозни притеснения, а и като дял от БВП и при потребителските, и при ипотечните кредити България показва ниски нива на задлъжнялост на фона на ЕС. Всички нагласи и прогнози все още са за ръст. Сега в много отношения банковата система е много по-солидна от преди кризата, средата е много по-балансирана, нямаме такива мащабни дисбаланси в икономиката.

Така че посланието ми е, че въпреки че нямаме нищо общо с кризисната 2008 г. и с предкризисните години преди 2008 г., ние трябва, вместо да опитваме с кредит неуспешно да надуваме БВП, да чистим портфейлите, както съветва и централната банка. И това се случва доста интензивно между другото през последната година и половина. Също така трябва да внимаваме кредитните стандарти да не се разхлабват, защото, ако продължи тенденцията, която виждаме през последните 18 месеца на нарастване на кредита със същите темпове, може, преди да сме получили лихвеното лекарство от ЕЦБ, следващата година да се окажем отново със сериозни ценови и други дисбаланси, които да трябва да се коригират по-остро в следващите години.

И, разбира се, не на последно място вниманието на банките трябва да се пренася и върху техните клиенти, т.е. сигналите за това, че настъпва евентуално промяна в икономическия цикъл и се очаква нарастване на лихвените проценти. Тези сигнали, това послание, тази информация към клиентите на банките и към самите банки трябва да се повтарят все по-често, т.е. вниманието за очакването на повишението на лихвените проценти, съответните и свързани с това общоикономически проявления като намалено потребление, евентуална инфлация, по-ниска заетост и другите характеристики на следващата фаза на икономическия цикъл трябва да се имат предвид и да се внимава.

Аз ще ви кажа две неща, които последната седмица видях с очите си. Едното е много показателно като данни - почти за всеки недвижим имот или за всяко обезпечение, което беше наследство от предишната криза, вече има купувач. Ние се радваме на тази ситуация. Това е един много хубав момент, в който банките могат наистина интензивно да чистят, друг е въпросът, че когато има купувач за всеки имот, трябва да се замислиш дали не е започнал обратът в икономическия цикъл. Когато англичани започнат да купуват по 40-50 апартамента в Банско, трябва да се замислиш дали за нас е хубаво - като банки ние можем да се освободим от ненужните стари активи, но това вече говори, че има проблем, това вече говори, че нещо се случва и не е нормално.

Второто нещо, което ми се случи миналата седмица, клиент на една банка, който е получил кредит за мобилен телефон, купил си го е и смело си е погасил кредита само за три месеца. Автоматично всички модели на банката и системи подсказват, че това е един кредитоспособен клиент, който може да поеме и по-голям кредит. И на другия ден след погасяването му се предлагат 70 000 лв. нов кредит, потребителски, който въпросният клиент гордо ми съобщава, че може да използва, да добави нещо и да си купи още едно жилище някъде. Не първо, не основно жилище, което е необходимо, а жилище, с което да спекулира, да печели от наеми, Това вече сме го гледали - когато склонността на хората да спекулират и да инвестират стигне в такива размери, когато получават лесно пари и инвестират в нещо, което не им е първа необходимост, нещата говорят вече за такава среда, в която вниманието ни трябва да се повиши и да избягваме прекалената либералност в кредитните стандарти.

Резюме на изказването на председателя на Асоциацията на банките в България Петър Андронов на конференцията "Банките и бизнесът" на 20 ноевмри 2018 г. Заглавието е на редакцията