Виждате ли сигнали, че икономиката или отделни нейни сектори прегрява?
Имаме наистина индикации, не само в България, но и навън. Виждаме сериозни признаци на прегряване. Те се измерват и с рекордната заетост, и с признаците на инфлация, и с високото потребление. Банките нямат различно поведение от всеки търговец, те се стараят да продават повече и да имат по-високи печалби, но биха могли и съм сигурен, че много го правят, също така да адаптират кредитните си стандарти и да ги държат достатъчно консервативни, така че да не допуснат прекомерно и неразумно финансиране и кредитиране на икономиката и населението. А също така да бъдат един допълнителен ориентир за бизнеса и за хората за предстоящото развитие в икономиката - да ги съветват правилно да ги насочват към решения, които дългосрочно да бъдат устойчиви. Правим го ние, сигурен съм, че всички останали банки отделят достатъчно време, за да работят по тези тези цели, за да могат да реагират адекватно на промени в условията.
Ако се изпълни планът за влизане на България в ERM 2 следващата година, как ще се отрази това на банките и икономиката?
Като цяло балансът трябва да бъде положителен и за банковата система и за икономиката, доколкото това дава една обща легитимация на икономиката и на бизнеса и на страната като цяло, като страна със сравнително високи стандарти, които съответстват за приемане в такава група като еврозоната. Но от друга страна не е безплатен обяд и не означава, че членство в еврозоната ще ни направи лениви и да разчитаме само на това. Вижда се, че и страни в еврозаната преминават през сериозни сътресения и че в края на краищата, когато има проблеми те трябва да ги решават преди всичко със собственото си участие и с подкрепата на партньора еврозона. Но все пак, като цяло, членството в групата на страните от еврозоната, е нещо, с което може да добавим положителна стойност в икономиката и в имиджа на България.
Как в сектора се подготвяте за края на рекордно ниските лихви?
Мисля, че това, което може да забележите без особено усилие, е,че банките в една или друга степен се опитват да подготвят и себе си, защото това не е маловажно. Много от самите банки инерционно работят в дългогодишната среда на ниски лихви без да са свръхподготвени за промяната. Но аз забелязвам през последните 12 месеца редица банки вече засилиха изискванията си за остатъчен доход на клиентите, така че да имат разполагаем доходи да погасяват кредити дори когато лихвените проценти се повишат. Някои банки имам индикации, че активно информират клиентите си а за лихвените условия и ги насърчават да правят дългосрочни разчети, в които да допускат и консервативни сценарии, така че да помагат да се справят с предизвикателствата на променената среда.
Тоест без това да изчерпва всички възможности и сценарии, банките една след друга започват да се акомодират и да служат като инструмент на сигурността на инфраструктурата. Дори даже заради това, че банките не повтарят сценария от 2005-2006 г. на бурно нарастване на кредитирането, можем да заключим, че не се намираме в екстремната среда, която имахме тогава и че поведението на всички участници - и на банките, на бизнеса, и на населението съдържа поуките от миналото.
Интервюто взе Николай Стоянов
Виждате ли сигнали, че икономиката или отделни нейни сектори прегрява?
Имаме наистина индикации, не само в България, но и навън. Виждаме сериозни признаци на прегряване. Те се измерват и с рекордната заетост, и с признаците на инфлация, и с високото потребление. Банките нямат различно поведение от всеки търговец, те се стараят да продават повече и да имат по-високи печалби, но биха могли и съм сигурен, че много го правят, също така да адаптират кредитните си стандарти и да ги държат достатъчно консервативни, така че да не допуснат прекомерно и неразумно финансиране и кредитиране на икономиката и населението. А също така да бъдат един допълнителен ориентир за бизнеса и за хората за предстоящото развитие в икономиката - да ги съветват правилно да ги насочват към решения, които дългосрочно да бъдат устойчиви. Правим го ние, сигурен съм, че всички останали банки отделят достатъчно време, за да работят по тези тези цели, за да могат да реагират адекватно на промени в условията.
6 коментара
Уважавам П.Андронов .
Имам обаè едно питане към него:След като се сляха Сибанк и ОББ в ОББ,каèството на обслужване на клиенти на Сибанк се влоши драстично.Каква е приìната?
Доста по-качествени аргументи от Андронов спрямо Левон.
До коментар [#1] от "Cara Mia":
Идете в Алианц за да си сверите часовника (и да си повишите мнението за ОББ). Май май в банките вече е така. Пък и позицията на служителите по клоновете отдавна не е привлекателна извън малките градове.
Бивш клиент съм на сИ банк - в която и друга( не ОББ ) банка да отидете ще е много, много по- добре. От три месеца не съм клиент на ОББ, а те продължават да ми изпращат съобщения за неплатени битови сметки 😀 явно дори не са разбрали , не вече не ползвам услугите им. Само малък пример - иначе За
20+ години работа с банки , не бях попадал на толкова зле обслужване и неграмотност и не просто в един клон, а масово. Но банки бол - и смяната им е лесна работа 😀
Само инфо - ако на някой му е интересно, може да гугъл-не "Top 100 companies Southeast Europe 2018". Има изследване за "Social Media Perception Index" на 10те най-големи БГ банки, където обб е на предпоследно, 9то място с обобщение от допитването казващо:"United Bulgarian Bank (UBB)
UBB was the biggest casualty of social
media's hatred for bank acquisitions.
Thus, in spite of holding the second
largest combined portfolio of consumer
credits and mortgages, UBB also had
the second-lowest Social Media Perception
Index. The chaos emerging from
the acquisition of CIBank, led to a wave
of users announcing their intention of
switching from UBB to another bank.
According to the predominant view,
UBB's best employees had left, postacquisition,
and the ones that remained
were incompetent and blatantly unfamiliar
with the bank's products."
Да поздравим и Свилен Колев от АББ все пак.
Който е бил на място, е чул за приноса му към тезите.