Месец преди края на 2018 г. банковият сектор се е запътил към изпращане на годината с рекорд. Печалбата за единадесетте месеца до ноември е 1.47 млрд. лв., което вече е повече от отчетените за цялата 2008 г. в навечерието на кризата близо 1.39 млрд. лв. Така, освен ако през декември отделни банки не са предприемали масирани обезценки, които да изведат целия сектор на загуба, вероятно ще сме свидетели на резултат, надхвърлящ 1.5 млрд. лв.
Висока печалба, но не и маржове
Въпреки силния резултат обаче трябва да се отчете и че той сега се постига при много свити маржове от изострената конкуренция. Ако преди десет години последната рекордна печалба е постигната при управление на 69.6 млрд. лв. активи, то сега секторът оперира със 103.7 млрд. лв. към ноември (което включва 6 млрд. лв. ръст за 2018 г.). Или въпреки икономическото възстановяване и спадането на безработицата банковият сектор не може да се върне към предишните си нива на рентабилност.
За това има както глобални, така и местни причини. От първата група най-съществен е ефектът на нулевите и дори отрицателни доходности на ЕЦБ, които водят до ниски и дори отрицателни доходности и по други финансови инструменти. Сред локалните фактори все още доминиращи са свръхликвидността и остатъчният риск в системата като наследство от предишната криза. Това са все още наличните солидни количества лоши кредити в балансите, както и други недоходоносни активи - най-вече недвижимо имущество, придобито като обезпечение.
От друга страна, сегашната печалба и въобще моделът на банкиране изглеждат доста по-устойчиви, доколкото кредитната дейност е практически изцяло финансирана с местни депозити. При кредитния бум до 2008 г. голяма част от финансирането идваше от банките майки, което извеждаше съотношението кредити към депозити до нива около 120%, а при някои институции до над 200%. Сега показателят за системата е 73.3%.
Събуденото кредитиране
Друг позитивен момент е, че кредитирането за фирми и домакинства продължава да ускорява ръста си и по данни от паричната статистика на БНБ за пръв път надхвърля 7% от средата на 2009 г. насам. Това се дължи в голяма степен на потребителското кредитиране, където данните показват над 16% ръст. Те обаче са изкривени от еднократен ефект - от март насам френската BNP Paribas Personal Finance оперира в страната не като небанкова институция, а като клон на чужда банка и така влиза в статистиката с около 600 млн. лв. заеми.
Включването на новата банка оказва положително влияние и за постигане на рекордната печалба за сектора - за деветмесечието BNP има близо 33 млн. лв. печалба. Другият голям нетипичен ефект е получените близо 115 млн. лв. дивидент от Уникредит Булбанк от дъщерните й дружества за потребителско кредитиране и лизинг. Благодарение на тях резултатът на банката, а и на целият сектор се покачва чувствително.
Единствената по-голяма неяснота с какъв резултат ще завърши секторът годината идва от разходите за обезценки. За единадесетте месеца до ноември те са под 450 млн. лв. при 640 млн. лв. година по-рано. Не е изключено обаче именно с наближаването на края на годината те да бъдат форсирани. Това важи особено за шестте банки, които предстои да бъдат преглеждани от ЕЦБ именно на база балансите им към 31 декември 2018 г. Само за ноември начислените обезценки са 84.3 млн. лв. - най-голямата стойност в рамките на годината. Това е и причината в рамките на месеца печалбата да спада до 90 млн. лв. при средномесечно 138 млн. лв. за предходните десет месеца.
БНБ на загуба за полугодието
Очаквано централната банка отчете отрицателен финансов резултат към юни 2018 г., след като приключи с такъв и цялата 2017 г. Този път загубата е ограничена до 98.4 млн. лв. спрямо 141. 2 за същия период на предходната година.Основната причина за резултата продължава да е отрицателната доходност от управлението на международните валутни резерви. За полугонието БНБ е извлякла от тях отрицателен нетен доход от 32.5 млн. евро, което съответства на -0.15% доходност. Трудностите на БНБ идват основно от политиката на ЕЦБ на отрицателни лихви която доведе по-нискорисковите активи (само в каквито БНБ по закон може да инвестира резервите) до отрицателни доходности. Загубата за централната банка е донякъде смекчена от въведената от нея -0.6% лихва по свръхрезервите на банките при нея, което й е донесло 8.9 млн. евро приход.
Съдейки по данните от паричната статистика, БНБ е продължила да инкасира загуби и през следващите месеци до ноември и вероятно ще приключи и цялата 2018 г. на загуба. Отрицателните резултати на централната банка сами по себе си не са притеснителни предвид солдния й капитал от над 4.1 млрд. лв., но носят репутационни щети за БНБ, което може да подкопае независимостта й.
Месец преди края на 2018 г. банковият сектор се е запътил към изпращане на годината с рекорд. Печалбата за единадесетте месеца до ноември е 1.47 млрд. лв., което вече е повече от отчетените за цялата 2008 г. в навечерието на кризата близо 1.39 млрд. лв. Така, освен ако през декември отделни банки не са предприемали масирани обезценки, които да изведат целия сектор на загуба, вероятно ще сме свидетели на резултат, надхвърлящ 1.5 млрд. лв.
1 коментар
А колко пари са платили банките като дивидент към банките-майки в чужбина? И дали не плащат повече дивиденти навън, отколкото данъци тук?