БНБ е наложила глоби на четири небанкови кредитни институции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БНБ е наложила глоби на четири небанкови кредитни институции

Влезлите в сила през 2018 г. административни наказания, издадени от подуправителя на БНБ Димитър Костов, който отговаря за "Банков надзор", достигат близо 250 хил. лв.

БНБ е наложила глоби на четири небанкови кредитни институции

Сумите варират от 5 до 20 хил. лв., като най-същественото нарушение е банкова дейност без лиценз, извършена от "Българска парична група"

Николай Стоянов
17953 прочитания

Влезлите в сила през 2018 г. административни наказания, издадени от подуправителя на БНБ Димитър Костов, който отговаря за "Банков надзор", достигат близо 250 хил. лв.

© Надежда Чипева


Българска народна банка (БНБ) е наложила санкции на четири небанкови кредитни институции. Наказателните постановления са влезли в сила и са оповестени на сайта на централната банка през ноември и декември. Сумите варират от 5 до 20 хил. лв., като това са първите съобщения за подобни глоби за дружества без банков лиценз. Те идват, след като през август БНБ наложи въобще първата си санкция за административно нарушение в последните години от 2014 г. насам, откогато регулаторът е длъжен да обявява влезлите в сила наказания в специално обособена секция на сайта си. Става въпрос за 200 хил. лв. глоба за ПИБ за отпуснат кредит на един от акционерите й Ивайло Мутафчиев, обезпечен със залог на акции на самата банка.

Банкиране без лиценз

Най-същественото нарушение е на "Българска парична група" за извършване на банкова дейност без издаден лиценз от БНБ, което е санкционирано с 15 хил. лв. Дружеството е собственост на Ивелин Михайлов (54%) и Димитър Атанасов (46%), от които последният е бил изпълнителен директор до 2017 г., когато напуска и постът е зает от първия. От съдебните дела между "Българска парична група", което не фигурира в регистъра на финансовите институции, и регулатора става ясно, че БНБ е преценила, че то е извършвало публично привличане на влогове, които са били оформени като договори за съвместна дейност.

БНБ е започнала проверка след получен сигнал от Варненската окръжна прокуратура през 2016 г. При нея, базирайки се на годишни финансови отчети (ГФО) и изискана информация от "Българска парична група", централната банка установила, че от създаването му през 2008 г. до края на 2016 г. дружеството се занимава не само с предоставяне на парични средства на физически и юридически лица, но и с привличане на парични средства от физически и юридически лица.

През периода 2008 - 2011 г. дружеството финансира дейността си по предоставяне на заеми на физически и юридически лица предимно чрез кредитна линия, получена от Пощенска банка. Към 31.12.2008 г. кредитната линия била в размер на 108 900 лв., а привлечените парични средства от физически лица били в размер на 40 хил. лева, получени от сключени договори за съвместна дейност (скрит съдружник). Такива договори били сключени с 2 физически лица. През 2009 - 2011 г. размерът на кредитната линия запазвал абсолютния си размер, а останалата част варирала, като дружеството сключвало "Договор за съвместна дейност (скрит съдружник)" с физически лица и съответно "Договор за поръчка" с юридически лица. Като сумите и бройките лица остават сравнително ограничени.

След това между 2012 и 2016 г. обаче те се увеличават и се достига до привлечени средства от над 90 лица, а общата сума на отпуснатите кредити надхвърля 5 млн. лв. Според отчета на дружеството за 2017 г. активите му остават малко над 5 млн. лв., като компанията има едва 17 хил. лв. приходи.

"От публикуваните в Търговския регистър ГФО за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г. е видно че, дружеството няма приходи от размяна на стоки и услуги, като в същото време във всеки сключен договор за паричен заем, договор за заем и договор за финансово подпомагане е договорено "възнаграждение за заема". Пак от ГФО е видно, че договорените лихвени проценти по предоставените суми представляват единствените активи на дружеството", се казва в решението на Варненския районен съд от 1 юни 2018 г. От него става ясно още, че първоначално БНБ е наложила максималната санкция по закон - 20 хил. лв., тъй като нарушението е извършвано в продължителен период от над 5 години, но съдът я е намалил на 15 хил. лв., тъй като "липсват доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на ЗКИ, за които да са му били налагани санкции".

В защита си "Българска парична група" е претендирало, че става въпрос за маловажен случай, тъй като от него не са настъпили и не биха могли да настъпят значителни вредни последици както за вложителите, така и за сигурността на банковата система, но съдът не е приел тази аргументация за релевантна.

Максимумът по закон

Най-голямата санкция е за "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" - 20 хил. лв., което е и максимумът, предвиден в Закона за кредитните институции за първо нарушение. Дружеството е дъщерно на полското Kredyt Inkaso - лидер на пазара на услуги по управление на вземания в Полша. За 2017 г. то отчита 14 млн. лв. активи, 5.8 млн. лв. приходи и 3.1 млн. лв. печалба. По данни от "Апис" в него работят 67 души.

Санкцията е по чл. 3а, който предвижда че кредитирането по занятие може да се извършва само след регистрация, както и изискванията за нея. "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" е вписано в регистъра на БНБ на 20 ноември 2017 г. с дейност "Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и др.)". Така че нарушението, констатирано от БНБ, може да е или за дейност от преди това или за такава извън обхвата на заявеното.

По-малките санкции

Другите две глоби на БНБ са за по-маловажни нарушения. Бургаското "Кредит експресс", което се притежава и управлява от Галя Иванова, е санкционирано с 9 хил. лв. за нарушения по отношение на вътрешните си правила, структура, процедури и механизми и контрол. Дружеството е отписано от регистъра на финансовите институции през април 2017 г., така че вероятно санкцията е стара и също е минала през обжалване. За 2017 г. дружеството има 1 млн. лв. активи и едва 21 хил. лв. приходи.

"Кредит Асист" е глобено с 5 хил. лв. за непредадени в срок тримесечни или годишни отчети, както и за пропуски при процедурите за организация и управление по видове дейност. Дружеството е с мажоритарен собственик "Честърфийлд финанс", което се притежава от адвокат Стоян Чаталбашев. Той преди десет години е бил независим член на надзорния съвет на застрахователя "Лев инс". Миноритарен дял има управителят Калина Манойлова-Тонева.

Българска народна банка (БНБ) е наложила санкции на четири небанкови кредитни институции. Наказателните постановления са влезли в сила и са оповестени на сайта на централната банка през ноември и декември. Сумите варират от 5 до 20 хил. лв., като това са първите съобщения за подобни глоби за дружества без банков лиценз. Те идват, след като през август БНБ наложи въобще първата си санкция за административно нарушение в последните години от 2014 г. насам, откогато регулаторът е длъжен да обявява влезлите в сила наказания в специално обособена секция на сайта си. Става въпрос за 200 хил. лв. глоба за ПИБ за отпуснат кредит на един от акционерите й Ивайло Мутафчиев, обезпечен със залог на акции на самата банка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    truly avatar :-|
    truly

    Кокошкарска работа. Някаква фирмичка върти един 100 хил лв и това е най-големият нарушител на пазара. Да не припомняме онова ктб, дето шефът на бнб твърдеше, че банката е стабилна. Не смея да си помисля даже още колко банки в момента са на ръба.

  • 2
    kdo52372883 avatar :-?
    kdo52372883

    Докога БНБ ще ни занимава с дребнотемие, мишкуване и простотии?! Защо си траете за #ЦекоБанк, #ПетяБанк и #МаврудБанк? Там са цъкащите (ядрени) бомби, а не в тия мишоци по-горе.

    Дори една чужда държава наскоро осъди една от тия банки по-горе (сетете се коя), а тамошната прокуратура ги разследва - без обаче нашата да помага, разбира се (даже по-скоро ги чадъросва).

    Докога ще чакаме все друг да ни оправя мизериите?!? Тепърва скоро ще видим на стрес-тестовете как ще лъснат и #Георгиус, и #Пападопулу, и #ПИБардели, че и всички други "герои".

  • 3
    fcap123 avatar :-|
    fcap123

    До коментар [#1] от "truly":
    До коментар [#2] от "kdo52372883":

    Това са съвсем различни неща. Преместете си скептицизма на правилното място (парламентарни избори, например, има и други партии).

    Предстои европейска ревизия на всички банки, които подозирате. Каквото има да се изяснява, ще се изясни. При всички положения, едно е сигурно - няма банка в България, които да прави такива големи за мащабите си измами като КТБ. Няма толкова СПВ-та и т.н. За подобни неща по-добре се съсредоточете върху пенсионните дружества.

    Големите измами в държавата ни се въртят около ресурсите на ДПС. Партията засега няма нужда от толкова много външен капитал, защото са акумулирали достатъчно около Пеевски и КТБ. Въртят си парите между офшорки и България. Често се финансират директно от бюджета за по-лесно (ТЕЦ Варна например). Именно затова и няма такива мащабни измами в банковия сектор. Едва ли ще им мине номера отново така или иначе, а и не биха рискували.

    С две думи, не си чешете езиците да търсите теле под вола, а се хванете и гласувайте разумно на следващите избори. Накажете тези, като изберете други. Лъжи като "всички са еднакви" са от полза само на номенклатурата в парламента.

  • 4
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Сега БНБ е мълчалива за необходимостта правителството да осъществява държавно подпомагане на икономическия прогрес със съпътстваща защита срещу щети от ползване на парите.
    При наличната държавна грешка за неограничавани щети от ползване на парите е с нарастващи щети.

  • 5
    bai01591693 avatar :-|
    Plamen Ivanov PhD

    Исками се това да е начало на една последователна политика. Пазара има нужда от регулатор, твърде много глупости се правят в сектора. КФН, КЗП и КЗК проспиват, или се оправдават с липса на правомощия. компетентните Министерствата, НАП, Специализиран съд, комисия за имущество, ФР на ДАНС - бъкаме от администрация и чиновници - но измамите и пълното погазване на закони са факт, при това не само от политически представени групи. Санкционираната фирма е с годишни отчети повече от пет години назад - те сега видели и глобили, че се занимава с кредитиране....
    Дано да е просто първа стъпка към нормално функциониране!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK