ДСК: Атаката на банковия връх

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

От началото на кризата досега банковите сделки в България ставаха под принуда - ударени от кризата собственици трябваше да плащат за спасяването си с пари на данъкоплатците. Сделката за Сосиете женерал Експресбанк обаче е различна. Тя е плод на стратегическа игра на големи европейски финансови групи.

Оттеглянето на френската Societe Generale (SG) е част от тренд сред западноевропейските банки да се откажат от плановете си да са вездесъщи. Това значеше да се концентрират на домашния фронт, където много от тях си имат проблеми за решаване, и да останат само където имат достатъчно големи и печеливши поделения. Техният отлив остава поле за действие на източноевропейските играчи. А с агресивна стратегия в последните години изпъкна унгарската OTP. Тя придоби няколко банки, включително и от портфейла на SG, в търсене да стигне до лидерска позиция. Нещо, което може и да й се получи в България, след като се финализира сливането на новата й покупка с тази отпреди 15 години - ДСК.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

2 + 7 = 1?

С финализирания на 15 януари договор за продажба седмата по активи в България SG Експресбанк вече е собственост на втората Банка ДСК. На пресконференция след приключването на сделката унгарският инвеститор уклончиво потвърди информацията, че цената е от порядъка на 1 млрд. лв., платени не само за банковия, но и за бизнеса в лизинга, факторинга и застраховането на френската група у нас. "От увеличението на капитала могат да се извадят изводи", каза ръководителят на унгарската група Шандор Чани. В края на 2018 г. след регулаторните одобрения по този начин OTP наля 600 млн. евро в ДСК.

Планът, с който OTP получи регулаторното одобрение на БНБ за покупката, е за сливане на двете банки. По данни към септември 2018 г. съвкупните им активи им отреждат първо място на пазара, изпреварвайки Уникредит Булбанк. Става въпрос обаче за разлика от порядъка на 200-300 млн. лв., която в следващите тримесечия до приключване на обединението през 2020 г. може да се преобърне. В OTP обаче нямат притеснения от отлив на клиенти заради различната корпоративна култура или по-ниския кредитен рейтинг. "Мисля, че вие сте се уверили в годините, в които Банка ДСК работи, че сме прозрачни, открити и стабилни като банка. Това ще продължи в бъдеще с интеграцията", заяви Шандор Чани.



Независимо кой си сложи етикета №1 обаче сделката променя динамиката на пазара, създавайки два аналогични по размер играча с пазарни дялове от по близо 20%. А след тях ще следват още два с по около 10% (ОББ след сливането със Сибанк и Пощенска банка, която предстои да придобие Пиреос). Ако сега топ 5 институциите контролират 58% от пазара, след тези трансформации у тях вече ще е съсредоточен около 70% от банковия бизнес в страната. А останалите над 20 играча ще си поделят едва 30%, което допълнително ще изостри конкуренцията и натиска към нови сливания.

В тази битка Банка ДСК ще има предимството на абсолютна доминация при банкирането на дребно, ще е лидер и по набрани депозити, като ще подсили корпоративния си портфейл до второ място. Донякъде иронично поредицата от сделки в София направи пазара тук много подобен на този в домашния за OTP Будапеща, където тя дели върха със същите играчи - белгийската KBC и италианската Unicredit.

Някои неща в повече

До окончателното обединение придобитата банка ще работи като самостоятелно юридическо дружество под името Експресбанк. Но периодът от над година за сливане ще е свързан и с немалко рязане. И преди сделката ДСК е с най-голямата мрежа от около 300 клона, а след нея те ще достигнат около 450. Това се случва в период, когато секторът все повече опитва да залага на дигитализация и опитва да оптимизира разходите за офиси. Заявката е на този етап да се закриват тези, които са на дублиращи се локации в малки населени места. Но пред банката стоят въпроси за намаляване и на клонове, и на хора, като в Експресбанк със сигурност има много дублиращи функции и на централно ниво.

"Поемаме ангажимент да осигурим плавен процес и ще уведомяваме нашите клиенти за ключовите етапи по сливането", каза Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на ДСК с мандат да я управлява през следващите три години. От изказванията стана ясно още, че ще се даде възможност в ръководството на обединената институция да участват и експерти на SG.

Друг любопитен въпрос е и как ще се процедира с една от придобивките - застрахователя "Сожелайф". OTP от години няма такъв бизнес в портфейла си и навсякъде оперира в партньорство с френската Groupama. Така че не прави логика да се развива само в България сравнително малък животозастраховател. В тази посока звучаха и думите на председателя на надзорния съвет на ДСК Ласло Бенчик.

На въпрос доколко ще има затруднения, предвид проверката на ЕЦБ за качеството на активите (AQR) в системно важните български банки, Маринова увери, че AQR-ът тече спокойно и че няма притеснение за крайния резултат заради доброто покритие на кредитите. Освен това придобиваната банка е преминала през обстоен дю дилиджънс и от опита на OTP в други сделки с този партньор, например за хърватската Splitska banka, са спокойни, че няма да изскочат скелети в гардероба.

С продължаващи амбиции

OTP не крие желанието си да продължава да расте с придобивки и да се позиционира сред големите в Европа (а не само в по-бедните й източни покрайнини). Шандор Чани изтъкна, че при последния стрес тест на Европейския банков орган неговата институция се е показала сред 9-те най-стабилни банки в Европа. "Ние сме единствената банка, чиято пазарна капитализация на борсата надхвърля тази отпреди кризисната 2008 г. Тя е по-голяма от тази на втората в Германия Commerzbank. Когато излязохме на борсата през 2005 г., Deutsche Bank бяха 150 пъти по-скъпи от нас. Сега са 1.5 пъти", добави Чани и изтъкна, че банковата група има 18 млн. клиенти и повече от 36 хил. служители.

"Тази година планираме още три или четири придобивания. Със сигурност ще влезем скоро на пазара в Албания. Заявили сме също, че искаме да стартираме на банковия пазар в Словения", каза още Чани, но подчерта, че за България в момента не се търсят активно нови придобивки във финансовия сектор. Реално сделката за Експресбанк беше втората атака към върха за OTP - преди три години, когато гръцката NBG продаваше ОББ, тя наддаваше, но беше победена от KBC. При новия опит обаче почти нямаше конкуренция, като дори от самото начало се говореше за двустранни преговори, а интересът от фондове като Apollo Global Management, търсещи опортюнистични сделки, не се материализира. Въпреки това цената достигна същия порядък като тази за ОББ - 1.3 пъти собствения капитал. Това е индикация за доверие както в качеството на купувания актив, така и в перспективите пред икономиката. А също е и сигнал, че интересът на OTP в България, която се затвърждава като най-голямото й поделение извън домашния пазар, продължава да е дългосрочен, въпреки че е на него още от 2003 г.

"Сигурно медиите си спомнят, че тогава имахме големи атаки, които се организираха от нашата конкуренция. Казваха, че OTP е под руско влияние, че OTP не е сигурна банка. Много се радвам, че тогавашното правителство взе решение ние да бъдем победители в конкурса и смятам, че за изминалите 15 години се доказа, че решението е било правилно", каза Шандор Чани.