Зелена карта: Скъпото оставане в клуба

Няколко десетки милиона евро е цената, която може да струва на сектора оставането на България в международния клуб на застрахователите "Зелена карта". Ако допреди няколко месеца оптимистичните прогнози бяха за около 20 млн. евро, то с наближаването на срока за голямата фактура, очакванията на експертите са сумата да набъбне поне двойно. При това внушителните плащания не гарантират по никакъв начин, че проблемът, заради който за година и половина ситуацията ескалира от размяна на гневни писма до безпрецедентен мониторинг, ще бъде изчистен. Причината е, че финансовият регулатор продължава да е твърде боязлив в намесата си при липсата на политическа воля за справяне както с дългогодишно трупаните проблеми при застраховката "Гражданска отговорност", така и с конкретния казус, който беше предизвикан от лидера на пазара "Лев инс", който застрахова близо един милион шофьори.

Набъбващата сметка

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

В началото на декември Съветът на бюрата "Зелена карта" наложи мониторинг на България заради отказа на "Лев инс" да работи по правилата на международната система заради подозренията му, че е източван от некоректни кореспонденти. Заради това компанията бавеше плащания, въпреки че идеята на системата е именно бюрата да действат като клирингова система и да осигуряват бързо разчистване на взаимоотношенията по щети, предизвикани от шофьори в чужбина. Накратко, философията е първо плащаш, а после си търсиш правата, докато стратегията на "Лев инс" е била обратната.

Изисканите от България мерки бяха три: внасяне на обща банкова гаранция от 4 млн. евро, ежемесечни справки за финансовото състояние на българското бюро "Зелена карта" и сключване на общ презастрахователен договор за пазара. И ако първите две условия бяха относително лесни за изпълнение, то третото е повод за големи притеснения. От една страна, защото ще струва много, а от друга, защото няма да е лесно разпределянето на тежестта между компаниите на пазара.

След направените проучвания за това на какви условия трябва да отговаря презастрахователят кръгът на възможните доставчици на услугата е силно стеснен, а цената набъбва двойно от първоначалните очаквания до 40 и дори 50 млн. евро. За пазар с премиен приход от "Гражданската отговорност" от 1.4 млрд. лв. и висока щетимост, достигаща близо половин милиард към ноември, това е голям разход. Нещо повече - според условията в мониторинга този договор трябва да бъде сключен до края на месец март и при неизпълнение може да се превърне в повод за по-твърди мерки.



В опит да издействат отлагане или отмяна на скъпоструващата презастраховка представители на бранша и на Комисията за финансов надзор (КФН) са имали среща във Франкфурт, но тя не е довела до конкретен резултат. През следващата седмица ще има втори опит за искане на отсрочка, като аргументите са, че проблемният застраховател е разчистил в голяма степен претенциите за изплащане на обезщетения в чужбина, а технически въпроси затрудняват гилдията в спазването на краткия срок. Сред неяснотите, по които се работи, е как ще се процедира с индивидуалните презастрахователни договори, които отделните застрахователи имат, за да не се стигне до дублиране на услугата. Също така, ако все пак изискването за индивидуални договори остане, не е ясно дали при нужда те се задействат първи или общият - от това много ще зависи и финалната цена.

Друг неизяснен въпрос е как да се разпредели тежестта между застрахователните компании - дали да плащат на база пазарен дял, или сумата да се разпредели поравно между всички. В единия случай, ако цената на презастрахователния договор е например 50 млн. евро, компанията с най-голям приход по "Гражданска отговорност", "Лев инс", би платила 8.7 млн. евро. Ако се избере подходът с равно участие, всеки от 17-те участника ще трябва да плати по 2.9 млн. евро, като е важно да се има предвид, че само десетина компании имат такъв премиен приход към края на ноември. Но ако някой откаже да плати своята вноска, не е ясно как и кой може да го принуди.

Лъвският пай

В най-големия автомобилен застраховател "Лев инс" декларират готовност да поемат своята част от сметката. На въпрос готови ли са да плащат на база пазарен дял, от компанията отговориха: "В зависимост от условията, които ще бъдат съгласувани съгласно калкулацията на тарифната ставка, ЗК "Лев инс" има готовност да покрие финансовите изисквания".

"Обсъждат се и предложения да се плаща фиксирана сума на всяко МПС в зависимост от вида и предназначението", добавиха още от компанията. Последното е важен момент, тъй като неформално някои застрахователи изтъкват, че част от участниците на пазара са по-рискови, тъй като имат в портфейла си много застраховки на тирове, автобуси и др., където при щета сумите могат да са много по-високи.

От "Лев инс" потвърждават страховете, че сумата на договора може да е висока: "Осведомени сме за разговори, които се провеждат с презастрахователни посредници, но на този етап тази информация е неофициална. Това предполага непрозрачност в комуникацията, поражда съмнения за лобистки интереси и най-вероятно ще доведе до формиране на по-висока цена на договора."

Попитани за това как работят по предявените претенции за обезщетения по катастрофи в чужбина, от "Лев инс" декларираха сериозен напредък. След като в края на миналата година обявиха, че са внесли пълния размер на изискуемата гаранция от 5 млн. евро, дружеството активно разчиства висящите искове. "Всички предявени, доказани и окомплектовани претенции към ЗК "Лев инс" са изплатени", декларират от компанията и добавят нещо, което дава надежди, че занапред няма да се стига да подобни ситуации: "Благодарение на съвместната работа между нашата компания и НББАЗ беше изготвен механизъм, с помощта на който се реагира и предотвратява извършването на застрахователни измами и източване на национален капитал."

По-мекият тон към българското бюро "Зелена карта" идва, след като председателят му Орлин Пенев след инспекции на КФН и ДАНС подаде оставка на 13 декември "по здравословни причини". Гласуването на неговото оттегляне предстои през февруари. Но в ръководството на бюрото е имало и друга оставка, като по предложение на "Булстрад" е влязъл бившият зам.-председател КФН Борислав Богоев. През последните години Богоев бе гласовит в публичното пространство с позиция по различни застрахователни въпроси и без да е сигурно дали ще бъде издигнат на председателския пост, явно на него ще се разчита да е активен в отстояването на интересите на сектора пред Съвета на бюрата.

Ефектът на тоягата

Дори и да успеят да убедят Брюксел, че урокът с мониторинга е разбран, на този етап няма очаквания, че българските застрахователи ще избегнат презастрахователния договор. Това, което по принцип прави един такъв контракт, е да сподели риска с друг партньор, който в замяна на получената част от премийния приход поема щетите над определен лимит. Друга полза е, че такъв договор може да помогне за отговаряне на капиталовите изисквания по новата регулация Solvency II.

В случая с общия за пазара презастрахователен договор ефектът ще бъде малко по-различен, защото той едва ли ще се активира с плащания по всяка отделна катастрофа. Неговата функция е по-скоро да даде увереност пред партньорите по "Зелена карта", че участващите застрахователи са платежоспособни, добре капитализирани и мотивирани да спазват правилата а регулаторът действа адекватно. Последното обаче трудно може да бъде гарантирано от когото и да е: КФН от много време е обезкръвена откъм експерти и ръководство, което особено в частта "Застрахователен надзор" води до натрупване на тиктакащи бомби.